Шест години след началото на политиката „15 дни за забавяне на разпространението“ последиците от пандемичните ограничения продължават да се обсъждат. Според анализатора Иън Милър обаче един от най-важните въпроси все още остава без достатъчно внимание: постигнаха ли строгите локдауни, задължителните маски, затварянето на училищата и здравните сертификати по-добри резултати от по-свободния подход?
В публикация за Brownstone Institute Милър разглежда ново изследване за политиката на Швеция по време на пандемията. Според представените данни страната, която отказа да въведе всеобхватен локдаун и заложи предимно на доброволни препоръки, е регистрирала едно от най-ниските нива на свръхсмъртност в Европа за периода от 2020 до 2022 г. За автора тези резултати поставят под съмнение твърдението, че по-строгите ограничения непременно са спасявали повече човешки животи.
От „15 дни“ до ограничения, продължили с години
Милър определя политиката „15 дни за забавяне на разпространението“ като една от най-катастрофалните в съвременната история. По думите му тя е била наложена от експерти, които при първата възможност са изоставили установените преди пандемията планове за реакция при респираторни заболявания.
Според него първоначалните решения са били основани и на неточни съобщения от Китай, че чрез локдаун разпространението на COVID-19 може практически да бъде прекратено за броени дни.
Милър припомня и ранни изследвания на епидемиолози като д-р Джей Бхатачаря, според които коронавирусът вече е бил разпространен много по-широко, отколкото властите първоначално са предполагали.
Въпреки че ограниченията първоначално бяха представяни като краткосрочни, в редица държави локдауните, задължителното носене на маски, здравните сертификати и затварянето на училищата продължиха в различни форми в продължение на години.
Иън Милър твърди, че последиците от тези решения ще се усещат дълго и че пандемичните политики буквално са променили посоката на световната история. Затова според него би трябвало да има сериозен и систематичен опит да се установи дали предприетите ограничения действително са били ефективни.
Шведският модел под натиска на международната критика
Разгледаното от Милър изследване, публикувано и в базата данни PubMed, сравнява подхода на Швеция с политиките в останалата част на Европа.
За разлика от много други държави, Швеция не разчиташе основно на принудителни локдауни. Вместо това властите въведоха, по формулировката на изследователите, „доброволни и устойчиви препоръки за ограничаване на разпространението“. Въпреки че мнозинството от шведите подкрепяха този подход, страната беше подложена на бърза и продължителна международна критика. Тя беше обвинявана, че не въвежда задължително носене на маски на обществени места, че оставя училищата отворени и че е прекалено либерална в мерките си.
Един от най-известните критици беше тогавашният водещ американски здравен експерт д-р Антъни Фаучи.
По време на изслушване в комисия на Сената през септември 2020 г. Фаучи заявява:
„Сравнявате ни с Швеция, но има много различия. Сравнете обаче смъртността в Швеция с тази в други съпоставими скандинавски държави. Тя е по-висока. Затова не смятам, че е уместно да сравняваме Швеция с нас.“
В друго интервю за Good Morning America Фаучи казва, че Швеция се намира в затруднение, тъй като смъртността ѝ е по-висока от тази в Норвегия, Дания и Финландия. Той прогнозира, че шведските власти ще трябва да преосмислят част от решенията си.
Милър оспорва тази оценка. Той отбелязва, че Швеция не се е отказала от стратегията си, основана на препоръки вместо на всеобхватни забрани. Според автора сравняването на страната единствено с непосредствените ѝ скандинавски съседи е било подвеждащо, тъй като подобен ограничен критерий не е прилаган към други европейски държави.
Швеция сред страните с най-ниска свръхсмъртност
За да оценят резултатите, учените използват данни за свръхсмъртността, а не единствено официално отчетените смъртни случаи от COVID-19.
Този показател измерва разликата между реално регистрираните смъртни случаи и очаквания брой починали въз основа на предходни години. Според изследователите свръхсмъртността е по-слабо зависима от различията в тестването, начина на отчитане и националните определения за това дали дадена смърт е причинена от COVID-19.
Показателят включва и смъртни случаи, които могат косвено да бъдат свързани с отрицателните ефекти от строгите ограничения и натоварването на здравните системи. Сред възможните фактори са ограниченият достъп до медицинска помощ и отложеното лечение на други заболявания.
Според цитираните от Милър резултати кумулативната свръхсмъртност от всички причини между януари 2020 г. и декември 2022 г. в 42 европейски държави варира от 46 починали на 100 000 души в Люксембург до 1080 на 100 000 души в България. Средната стойност за разгледаните държави е 351 души на 100 000 население. В Швеция са отчетени 158 случая на свръхсмъртност на 100 000 души. Това поставя страната сред държавите с най-ниски показатели в Европа – на 37-о място от общо 42 страни според подреждането в изследването.
Резултатът не се различава значително от този на останалите скандинавски държави. В Норвегия са отчетени 129 случая на 100 000 души, в Дания – 97, а във Финландия – 228.
По този начин, отбелязва Милър, Швеция не само не се е представила катастрофално, както са предупреждавали критиците ѝ, но е постигнала значително по-добри резултати от голяма част от Европа.
Защо смъртността беше по-висока през 2020 г.
Изследването разглежда и причините Швеция първоначално да се представя по-слабо от някои от непосредствените си съседи през 2020 г.
Едно от обясненията е т.нар. изместване на смъртността. През 2019 г. общата смъртност в Швеция е била необичайно ниска. Това означава, че в началото на пандемията в страната е имало по-голям брой много възрастни и уязвими хора, които при други обстоятелства вероятно биха починали през предходната година. Като друг основен проблем изследователите посочват лошо организираните структури за грижа за възрастни хора.
Около 40% от свързаните с COVID-19 смъртни случаи в Швеция са били сред пациенти в старчески домове. Общо 67% от починалите с COVID-19 са били на възраст над 80 години. Тези случаи представляват приблизително 10% от всички смъртни случаи в тази възрастова група.
При по-младите хора въздействието на заболяването е било значително по-ограничено.
Смъртните случаи от COVID-19 сред хора под 50-годишна възраст представляват едва 1,2% от всички отчетени смъртни случаи от заболяването. Сред починалите са 21 души на възраст под 20 години, повечето от които са имали други съпътстващи заболявания. Тези случаи представляват около 1% от общата смъртност в съответната възрастова група.
Според Милър данните показват силно изразена възрастова зависимост: вирусът е засегнал тежко най-възрастните и уязвимите, докато при хората под 50-годишна възраст въздействието върху смъртността е останало ограничено, въпреки липсата на локдаун и общонационално задължение за носене на маски.
Строгите мерки не показват ясна връзка с по-добри резултати
Изследователите сравняват и т.нар. индекс на строгостта на мерките с данните за свръхсмъртността в европейските държави за периода 2020–2022 г. Италия и Испания са сред страните с най-строги локдауни и задължителни мерки, но същевременно се нареждат сред държавите с висока свръхсмъртност. Великобритания, Португалия и Нидерландия също са въвели значително по-строги ограничения, но резултатите им са били по-лоши. Дания е била втората най-малко рестриктивна страна в сравнението и едновременно с това е постигнала най-добрия резултат по отношение на свръхсмъртността.
Тези данни не означават непременно, че всяка отделна мярка е била безполезна или че всички национални ситуации са били идентични. Те обаче не показват ясна зависимост, според която държавите с по-строги политики автоматично са постигнали по-ниска обща смъртност.
Милър: Данните опровергават модела на локдауните
В заключението си Иън Милър твърди, че предупрежденията на Антъни Фаучи за Швеция не са се потвърдили в по-дългосрочен план. Швеция не се е представила значително по-зле от скандинавските си съседи, а спрямо Европа като цяло е постигнала едни от най-ниските показатели за свръхсмъртност. Страната не е въвела задължително носене на маски в обществени пространства и не е приложила всеобхватни локдауни, но резултатите ѝ са били по-добри от тези на редица държави с много по-строги режими.
Милър дава като пример Германия, която за определени периоди въведе изисквания за маски с висока степен на защита, включително от типа N95, без това да доведе до по-добър общ резултат от шведския.
Според автора анализът представлява ясно опровержение на модела, основан на локдауни и максимална строгост. Именно поради това, смята той, шведският пример днес рядко се обсъжда от институциите и експертите, които подкрепяха ограниченията.
„Да бъдат признати действителните резултати от тези исторически погрешни политики изисква смирение, отговорност и честност“, пише по същество Милър, според когото именно тези качества липсват на значителна част от представителите на общественото здравеопазване, участвали във вземането на решенията по време на пандемията.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
