Когато най-близкият ти съюзник започне да изглежда и като контраразузнавателна заплаха, проблемът вече не е дипломатически нюанс, а криза на доверие. Именно така звучи картината, описана от американски медии: на фона на войната с Иран и напрежението между Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху във Вашингтон са се появили опасения, че израелските служби може да са насочили операции срещу ключови представители на администрацията на Тръмп.
Когато съюзникът започне да изглежда като риск
Във Вашингтон са се появили опасения, че Израел може да е провеждал разузнавателни операции срещу представители на администрацията на Доналд Тръмп, пише Андрю Дей в The American Conservative. Според него целта е била израелските служби да получат по-добра представа за подхода на Белия дом към войната с Иран — тема, която изглежда е довела до напрежение между Вашингтон и правителството на Бенямин Нетаняху.
Дей се позовава на отделни публикации на New York Times и NBC News, според които американските служби са засекли повишен риск от израелски разузнавателни действия, насочени към ключови фигури в политиката на САЩ спрямо Иран и Близкия изток.
Под прицел: хората около Тръмп, Иран и Пентагона
Стив Уиткоф
Според New York Times американското разузнаване е преценило, че има повишена опасност от израелски шпионски операции срещу Стив Уиткоф — водещия американски преговарящ с Иран, Елбридж Колби — заместник-министър на отбраната по политиката в Пентагона, и Майкъл ДиМино — един от най-близките заместници на Колби.
Андрю Дей отбелязва, че Колби и ДиМино са възприемани като част от крилото „Америка на първо място“, което гледа скептично на военните интервенции в Близкия изток. ДиМино отговаря за политиката на Министерството на отбраната в региона, което прави евентуалния интерес към него още по-чувствителен в контекста на войната с Иран.
„Критично“ ниво на контраразузнавателен риск
Един от докладите, изготвен от Разузнавателното управление на Пентагона, е бил подготвен, след като американски служители от сферата на отбраната заявили, че са открили шпионски софтуер на телефоните си. Високопоставен представител е описал израелските разузнавателни усилия срещу администрацията на Тръмп като необичайно агресивни и ги е определил като „излезли от релси“, пише The American Conservative.
NBC News съобщава отделно, че Пентагонът е определил контраразузнавателния риск, свързан с Израел, като „критичен“ — най-високото ниво. Белият дом обаче е отрекъл тази информация, посочва Андрю Дей.
Според преразказ на публикацията на New York Times от Anadolu, американски представители смятат, че Израел се опитва да получи по-дълбок поглед върху преговорната стратегия на Тръмп и променящите се позиции на Белия дом по разговорите с Иран. Същата медия посочва, че израелските власти отричат да шпионират американски служители или институции.
Темата не изглежда само като спор за контраразузнаване, а като симптом за по-дълбоко разминаване между Вашингтон и Тел Авив. Ако Белият дом наистина търси рамка за сделка с Техеран, всяка предварителна информация за американските отстъпки, червени линии и вътрешни разногласия би имала огромна стратегическа стойност за Израел.
Уиткоф, Колби и ДиМино: защо точно те са важни
Този контекст прави имената на Стив Уиткоф, Елбридж Колби и Майкъл ДиМино особено важни. Уиткоф не е просто дипломатическа фигура, а водещият човек на Тръмп по иранското направление. Според Axios, Уиткоф и Джаред Къшнър са пътували до лабораторията в Оук Ридж, Тенеси, за срещи с ядрени експерти, докато Белият дом подготвя възможна рамка за споразумение с Иран.
По информация на Axios обсъжданата рамка включва меморандум за удължаване на примирието, отваряне на Ормузкия проток, възобновяване на иранския петролен износ и последващи разговори за запасите от обогатен уран и бъдещите ограничения върху обогатяването. Именно затова евентуалният израелски интерес към Уиткоф би бил особено чувствителен — той би дал представа не само за дипломатическите ходове на Вашингтон, но и за възможния финал на войната.
Отделно Al Jazeera, позовавайки се на New York Times, съобщава, че според Разузнавателното управление на Пентагона има засилване на подобна активност още от края на 2024 г., когато администрацията на Джо Байдън е увеличила натиска върху Израел заради войната в Газа. Според същия преразказ тази активност е продължила и след завръщането на Тръмп в Белия дом, когато са започнали вътрешните обсъждания за подхода към Иран.
Al Jazeera посочва и още по-чувствителни твърдения от публикацията — за предполагаем опит на израелското военно разузнаване да постави подслушвателни устройства в централата на DIA (военното разузнаване на Пентагона) през 2021 г. и за предполагаем опит на Шин Бет да постави подобно устройство в автомобил на Secret Service през 2025 г. Тези твърдения не са потвърдени официално и трябва да се разглеждат именно като част от медийните публикации, а не като окончателно установени факти.
Войната с Иран и напрежението между Тръмп и Нетаняху
Публикациите се появяват на фона на видимо напрежение между президента Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху заради войната с Иран. Според Axios, Тръмп е реагирал остро на израелската ескалация в Ливан, след като Иран е заплашил да прекрати преговорите със САЩ заради действията на Израел.
Axios съобщава, че Тръмп е спрял израелски план за удар по цели на „Хизбула“ в Бейрут, а източници на медията описват разговора между него и Нетаняху като един от най-тежките след завръщането на Тръмп в Белия дом. В последваща публикация Axios пише, че Тръмп е потвърдил, че е имал остър разговор с Нетаняху, изпълнен с ругатни, докато израелският премиер не е отрекъл детайлите, но е заявил, че между двамата има „тактически разногласия“, а не криза в отношенията.
Това вече не е само фон, а част от механизма на историята. Ако Тръмп се опитва да задържи отворен дипломатически канал към Техеран, а Израел натиска за по-твърда линия, тогава евентуалният интерес на израелските служби към вътрешните американски обсъждания придобива много по-голямо значение.
Регионалният контекст също е важен. Reuters посочва, че Израел и Ливан са се съгласили да приложат примирие, което според администрацията на Тръмп увеличава шансовете за по-широка сделка около войната с Иран. В същото време Техеран е обвързал евентуална сделка със САЩ и с прекратяване на боевете между Израел и Ливан, а Ормузкият проток остава ключов елемент от кризата.
Шпионски скандал или симптом за разпад на доверието
Така, според описаната от Андрю Дей картина, евентуалните израелски разузнавателни действия срещу представители на американската администрация се появяват в момент, когато Вашингтон се опитва да балансира между преговорите с Техеран, натиска от страна на Израел и вътрешните разделения около американската политика в Близкия изток.
Случаят е особено чувствителен, защото Израел е един от най-близките съюзници на САЩ, но според цитираните публикации американски институции вече са започнали да разглеждат поведението му и през контраразузнавателна призма. Ако информацията, цитирана от New York Times и NBC News, бъде потвърдена, това би означавало, че напрежението между Вашингтон и Тел Авив вече не се ограничава само до политически различия за войната с Иран, а засяга и доверието между съюзническите служби.
Белият дом отрича съобщенията, а Израел отхвърля твърденията, че шпионира американски служители. Но самият факт, че темата се появява едновременно в няколко големи американски медии, показва колко напрегнат е станал вътрешният дебат във Вашингтон.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
