Идеята на президента Доналд Тръмп за създаване на т.нар. Board of Peace („Съвет на мира“) започна колебливо и предизвика скептицизъм още с представянето си. В Европа към инициативата засега са се присъединили само Унгария и България, докато в други западни държави и по света реакциите са по-скоро резервирани. Причините не са трудни за откриване, пише Рафаел Пинто Боржеш в The European Conservative.
Авторът – основател и председател на мозъчния тръст Nova Portugalidade в Лисабон, политолог и историк, публикувал в редица национални и международни издания – отбелязва, че представянето на новата организация е било типично „тръмпистко“: много самохвалство, малко детайли, неясна мисия (дали става дума за Газа, Украйна или целия свят), кичозно лого, напомнящо на видеоигри като Command and Conquer: Red Alert или Civilization, както и озадачаващият намек, че членството може да изисква входна такса от един милиард долара. Всичко това, по думите на Боржеш, е създало впечатление за несериозност.
Колеблив старт на „Съвета на мира“ и скептицизмът към инициативата на Тръмп
Ако обаче се оставят настрана естетиката, брандингът и неизбежната реторична показност, остава диагноза, която Рафаел Пинто Боржеш определя като „дълбоко разумна“. Според него системата на демонстративен мултилатерализъм, наследена от средата на ХХ век, не просто се пропуква – тя потъва. Организацията на обединените нации, замислена като общо събрание на държавите и форум за представяне на различните интереси на човечеството, днес е сред най-ярките символи на този провал.
Още по темата – Световни институции, които не решават нищо
Когато бомбастичността бъде отстранена: диагнозата за провала на ООН
„ООН е добра идея, която се е изродила“, пише Боржеш, подчертавайки, че това е широко признат факт – дори сред най-ревностните ѝ защитници. Съветът за сигурност, замислен като нервния център на глобалния ред и признание за ролята на великите сили, отдавна не отразява реалния баланс на силите. Структурата му отразява геополитиката на 1945 г., а не тази на 2026 г.
За автора е трудно обяснимо защо Индия – третата по големина икономика в света по паритет на покупателната способност – няма постоянно място в Съвета за сигурност. Същото важи и за Германия, която, макар и с намаляло глобално влияние, остава извън Съвета, докато Обединеното кралство запазва мястото си. Аналогични са въпросите за Япония и Бразилия – държава с над 220 млн. население и регионална хегемония в Южна Америка и Южния Атлантик. Тази „фосилизация“ на Съвета за сигурност, по думите на Боржеш, подкопава легитимността му и го прави все по-безполезен.
Най-тревожната тенденция, според автора, е трансформацията на ООН от форум на суверенни държави в идеологически актьор. Организацията все повече се превръща в раздута, самореферентна среда на леви и прогресивни активисти, където агенциите звучат по-скоро като постоянен университетски семинар, отколкото като място за диалог между цивилизации.
От форум на държави към идеологически актьор: критиката към ООН
Рафаел Пинто Боржеш критикува „НПО-изацията“ на ООН като двойно вредна – тя не само отклонява ресурси от същинските проблеми, но и разрушава доверието, което подобна институция би трябвало да има. Според него органи на ООН систематично прокарват радикални джендър концепции, откъснати от културните, религиозните и правните традиции на по-голямата част от човечеството. Понятия като „джендър идентичност“ и „репродуктивна справедливост“ се налагат като универсални норми, въпреки че дори на Запад убеждават малцинство, а извън евро-американското пространство практически не съществуват.
Авторът подчертава, че тези идеи често се „промъкват“ в програмите за развитие, хуманитарна помощ и мироопазващи мисии – практика, която според него няма опора в Устава на ООН. Държави, които възразяват, биват третирани не като равноправни партньори, а като морално „дефектни“ субекти, нуждаещи се от превъзпитание.
Климат, миграция и НПО-изацията на глобалното управление
изображението е илюстративно
Подобен идеологически подход, пише Боржеш, се наблюдава и в позициите на ООН по въпросите за климата и миграцията. Те са пропити от ясно изразен ляв светоглед – подозрение към националния суверенитет, враждебност към границите и предпочитание към технократично управление вместо демократичен избор.
Като пример авторът посочва Глобалния пакт за миграцията, който на практика представя масовата миграция като безусловно морално благо и демонизира държавите, настояващи за контрол на границите. Според него светът няма нужда от ООН, която не действа като форум на равноправни нации, а се опитва да ги принуди да приемат форма на „либерализъм от Бъркли“.
Вижте още – ООН срещу критиците на климатичния наратив
Нова глобална архитектура или опасна илюзия: какво предлага Тръмп
Днешната ООН, пише Рафаел Пинто Боржеш, все повече се състои от западно образовани бюрократи, активистки юристи и НПО експерти, които споделят едни и същи допускания и морални граници. Вместо да посредничи между конкуриращи се национални интереси, организацията все по-често заема страна – и винаги една и съща.
В този контекст идеята за „ново начало“ не изглежда толкова безумна. Изграждането на нова институция от нулата може да се окаже единственият реалистичен начин да се възстанови първоначалното обещание на ООН – пространство, в което народите на света обсъждат проблемите на човечеството на равни начала и с достойнство.
Авторът разглежда и другата инициатива на Тръмп – създаване на нов международен форум, който да замени Г-7 и да обедини водещите сили, възприемани от Вашингтон като ключови за световната стабилност: САЩ, Китай, Русия, Индия и Япония. Моделът напомня за „Концерта на Европа“ от XIX век, свързан с името на Клеменс фон Метерних, но в глобален мащаб – система за управление на зоните на влияние и предотвратяване на директен сблъсък между великите сили.
Рафаел Пинто Боржеш признава, че подобни идеи лесно стават жертва на т.нар. Trump Derangement Syndrome (Синдром на обсебване от Тръмп) в западните медии и политически елити. Обърканото представяне на инициативата от Белия дом допълнително е навредило на репутацията ѝ. Но според автора нито „Съветът на мира“, нито евентуален заместител на Г-7 и Съвета за сигурност трябва да бъдат отхвърляни априори.
„Нуждаем се от нови институции, които да бъдат глобални, без да са глобалистки“, пише Боржеш. Според него те трябва да бъдат освободени от наследството на десетилетия либерална идеологическа хегемония и да се фокусират повече върху разрешаването на конфликти, отколкото върху налагането на ценности. Ако предложението на Тръмп поне принуди света да води този разговор, заключава авторът, то вече ще е имало смисъл.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
