САЩ отказаха визи за влизане в страната на петима европейци, сред които най-разпознаваемото име е бившият еврокомисар Тиери Бретон. Решението на Държавния департамент бележи рязка ескалация в трансатлантическия спор около свободата на словото, регулацията на онлайн платформите и границата между борбата с дезинформацията и цензурата. Случаят е описан и анализиран от италианското издание Il Post, което поставя в центъра на конфликта европейския Закон за цифровите услуги – Digital Services Act (DSA).
Защо САЩ отказаха визи на Тиери Бретон и още четирима европейци
Според информацията, цитирана от Il Post, американската страна обвинява санкционираните лица, че са се опитвали да ограничат свободата на мисълта в Съединените щати и да навредят на американски интереси чрез натиск върху големи технологични платформи. Става дума за усилия, насочени към това платформите да ограничават, демонетизират или премахват съдържание, определяно като „дезинформация“ или „вредна реч“.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио определи тези действия като опит да се принудят американски платформи да цензурират гледни точки, на които определени европейски среди се противопоставят. Имената на санкционираните бяха оповестени по-късно чрез линията на публичната дипломация на Държавния департамент, след първоначалното съобщение за визовите ограничения.
Digital Services Act – законът, който изостри трансатлантическия конфликт
Digital Services Act е в сила от август 2023 г. и е един от най-мащабните регулаторни инструменти, приети от ЕС в областта на дигиталните услуги. Законът задължава много големите онлайн платформи да управляват т.нар. „системни рискове“, да ограничават разпространението на определено съдържание и да бъдат по-прозрачни по отношение на алгоритми, реклама и модериране.
Санкциите при неспазване са изключително тежки – до 6 процента от годишния глобален оборот. Тиери Бретон, като еврокомисар по вътрешния пазар и услугите, беше един от основните политически двигатели на DSA и публично настояваше за стриктното му прилагане, включително спрямо американски платформи. Именно тази активна роля го превръща, според Вашингтон, в символ на европейския регулаторен натиск върху свободата на онлайн изразяване.
Глобата срещу X и реакцията на Мъск и Тръмп
Само дни преди визовите ограничения Европейската комисия наложи глоба от 120 млн. евро на социалната мрежа X за нарушения на DSA. Това беше първата глоба по новия регламент и засягаше системата със сините отметки, рекламната прозрачност и достъпа на изследователи до данни.
Реакцията на собственика на платформата Илон Мъск беше остра. Той представи санкцията като атака срещу свободата на словото и пореден пример за прекомерна регулация от страна на ЕС. По темата се включиха и водещи американски политици. Освен Рубио, вицепрезидентът Джей Ди Ванс и президентът Доналд Тръмп критикуваха европейските действия, като Тръмп определи глобата като „гадна“ и предупреди Европа да бъде „много внимателна“.
Вижте още – Свободата на словото в ЕС: накъде води дигиталният контрол?
Кои са останалите четирима санкционирани и с какво се занимават
Освен Бретон, визите са отказани на още четирима европейци, всички свързани с неправителствени организации, работещи в сферата на борбата с дезинформацията и езика на омразата:
- Имран Ахмед – ръководител на Center for Countering Digital Hate, организация, която изготвя доклади за „вредно съдържание“ и оказва натиск върху платформи и рекламодатели да ограничават определени профили и медии.
- Анна-Лена фон Ходенберг и Жозефин Балон – ръководни фигури в германската НПО HateAid, която предоставя правна помощ на жертви на онлайн атаки и активно лобира за по-строга регулация на социалните мрежи.
- Клеър Мелфорд – ръководителка на Global Disinformation Index, която изготвя рейтинги за „риск от дезинформация“ на медии и сайтове, използвани от рекламодатели при вземане на решения за финансиране.
Според американската администрация именно подобна дейност, в синхрон с европейските регулатори, представлява форма на външно влияние върху американското публично пространство.
Ответен удар срещу цензурата, представяна като борба с дезинформацията
От гледна точка на Вашингтон визовата забрана е ясен политически сигнал. САЩ възприемат DSA и свързаните с него практики не просто като регулация на пазара, а като опит за екстериториално налагане на стандарти, които засягат пряко свободата на словото – основен принцип в американската конституционна традиция.
Комбинацията от първата глоба срещу X, публичните реакции на Мъск и Тръмп и визовите ограничения срещу европейски фигури показва, че спорът между ЕС и САЩ вече е открито политически и идеологически. В този контекст визовият удар срещу Бретон и още четирима европейци изглежда като началото на по-твърда линия срещу това, което в САЩ се възприема като цензура, маскирана като борба с дезинформацията.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
