Двама влиятелни представители на Републиканската партия — конгресменът Томас Маси и сенаторът Майк Лий — внесоха в двете камари на американския Конгрес идентични законопроекти, които предвиждат Съединените щати да денонсират Северноатлантическия договор и да напуснат НАТО. Документите, озаглавени „Not A Trusted Organization Act“ (игра на думи – Закон за ненадеждната организация – б.а.) или накратко NATO Act, озвучават за първи път в законодателна форма идеята за формално изтегляне на САЩ от алианса – стъпка, която би имала огромни последици за глобалната сигурност.
Фактът, че двама консервативни законодатели едновременно са внесли синхронизирани проекти в Камарата на представителите и в Сената, е събитие без прецедент от 1949 г. насам. То показва, че в американската политика назрява сериозно разместване относно ролята на НАТО, разходите за обща отбрана и стратегическите приоритети на Вашингтон.
Кой стои зад инициативата за излизане на САЩ от НАТО
Авторите на законопроектите са сред най-идеологически последователните републиканци в Конгреса.
Томас Маси, инженер по образование от MIT (Масачузетски технологичен институт), представлява 4-ти конгресен окръг на Кентъки от 2012 г. Той е известен с твърдите си либертариански убеждения, критичните си позиции спрямо федералната власт и постоянния си скептицизъм към скъпоструващи международни ангажименти. Маси често гласува самостоятелно по въпроси, засягащи външната политика и бюджета, ако смята, че те увеличават федералния дълг или въвличат страната във войни без пряк американски интерес.
Майк Лий, сенатор от Юта от 2011 г., също е ключова фигура сред конституционните консерватори в партията. Той неизменно настоява за рестрикции на федералната власт, за намаляване на външната намеса и за връщане на решенията в рамките на националния суверенитет. Лий многократно е поставял под въпрос международни договори, които според него ограничават способността на САЩ да преследват собствените си стратегически цели.
Инициативата им да внесат идентични законопроекти в двете камари свидетелства за съгласувана позиция: според тях НАТО вече не служи на интересите на Съединените щати, а се е превърнало в тежък финансов и политически ангажимент.
Какво предвижда законопроектът NATO Act
Законопроектите H.R. 6508 и S. 2174 съдържат едни и същи разпоредби с ясно формулирана цел: Съединените щати да прекратят своето участие в НАТО в рамките на една година.
На първо място проектите изискват президентът да подаде официално уведомление за денонсиране на Северноатлантическия договор, както изисква член 13 от самия договор. Този процес е едностранен — необходима е само нотификация до депозитаря на договора, който по подразбиране е Държавният департамент на САЩ. Текстът уточнява, че уведомлението трябва да бъде подадено в срок до 30 дни след приемането на закона. Денонсирането ще влезе в сила след една година, което означава, че след този срок САЩ формално биха престанали да бъдат член на НАТО.
Втората съществена част на законопроектите е забраната за използване на каквито и да е федерални средства за финансиране на общите бюджети на НАТО. Това включва както гражданския, така и военния бюджет на организацията, както и Програмата за инвестиции в сигурността. На практика, дори преди да бъде извършено денонсирането, подобно решение би парализирало оперативното участие на САЩ в НАТО, тъй като Вашингтон носи най-голямата финансова тежест.
В обосновката си законопроектите представят 18 констатации, сред които се подчертава, че НАТО е създадено срещу СССР, който вече не съществува, и че разширяването на алианса на изток противоречи на дадени от Вашингтон уверения към Москва. В тях се посочва също, че европейските членове на НАТО не поемат справедлив дял от отбранителните разходи, а колективната сигурност на Европа не трябва да бъде водещ ангажимент на САЩ. Според авторите, членството в НАТО вече е несъвместимо с националните интереси на Америка.
Вижте още – НАТО на кръстопът: защо алиансът вече не е фактор
Какво означава юридически напускането на НАТО
Напускането на НАТО от страна на САЩ не е сложна юридическа процедура. Северноатлантическият договор предвижда, че всяка държава може да прекрати участието си с едностранно уведомление, след което следва едногодишен период преди окончателното излизане. Не е необходимо одобрение от другите държави членки, нито международни преговори.
По-труден е въпросът дали Конгресът има право да задължи президента да денонсира договора. Конституцията дава на президента водещата роля във външната политика, докато Конгресът контролира финансирането и ратификацията. Поради това подобен закон би могъл да бъде оспорен в съда, което законопроектите предварително признават чрез включването на стандартна клауза за отделност (severability), която гарантира, че дори части от закона да бъдат обявени за противоконституционни, останалите ще останат валидни.
Въпреки това няма съмнение, че президент, който желае да напусне НАТО, би могъл да го направи безпрепятствено чрез уведомление — и точно тази възможност придава особена тежест на настоящата инициатива.
Какви биха били последиците за Европа, България и световната сигурност
В
ъпреки че шансът за незабавно приемане на законопроектите е малък, самото повдигане на въпроса има огромно геополитическо значение. Излизането на Съединените щати от НАТО би представлявало най-голямото разместване в международната система след Втората световна война.
На първо място алиансът би загубил своя военен и технологичен гръбнак. САЩ осигуряват по-голямата част от военния капацитет на НАТО — включително стратегическата авиация, системите за далекобойно разузнаване, спътниковата инфраструктура, ядреното възпиране и оперативното командване. Без американско участие НАТО ще се превърне в структура с ограничена отбранителна способност, неспособна да изпълни колективната защита по член 5.
Последствията за Европа биха били драматични. Държави като Литва, Латвия и Естония биха останали без реална защита, а Полша и Румъния ще трябва да удвоят или утроят разходите си за отбрана. Германия би била принудена да изгради армия, съпоставима с тази от времето на Студената война — нещо, за което нито има политическо съгласие, нито ясно обществено желание. Липсата на американски ядрен чадър би поставила ЕС пред неизбежен избор: или да разчита на Франция и Великобритания, или да създаде собствена отбранителна рамка, включително потенциално общо ядрено възпиране.
Европейската идея за „обща армия“, многократно обсъждана, но никога приложена, би се превърнала от политическа опция в необходимост. На глобално ниво излизането на САЩ от НАТО би означавало край на епохата на трансатлантическите гаранции и начало на многополюсна система, в която Европа ще трябва сама да носи тежестта на своята сигурност.
Ако САЩ напуснат НАТО, България ще бъде пряко засегната, тъй като цялата ни отбранителна архитектура разчита на американски разузнавателни, въздушни и командни способности. Без тях източният фланг на алианса отслабва, а Черно море остава под доминиращото влияние на Русия и Турция. Това би наложило рязко увеличаване на българските военни разходи и ускорено превъоръжаване, за които страната трудно може да осигури ресурси. Европейската отбрана в сегашния си вид не може да компенсира американското изтегляне, което поставя България в по-уязвима и несигурна геополитическа позиция.
Променящата се роля на САЩ и последствията за НАТО
Внесените от Томас Маси и Майк Лий законопроекти може и да нямат високи шансове за приемане, но те дават сигнал за фундаментална промяна в американските политически нагласи. За първи път от създаването на НАТО идеята за официално американско излизане е формулирана в законодателен текст и представена паралелно в двете камари на Конгреса.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
