Отношенията между Вашингтон и Западна Европа навлизат в нова фаза на напрежение, пише Брандън Смит в блога на Birch Gold. Според него САЩ и Европа вече не действат автоматично като единен блок, както мнозина са свикнали да приемат след края на Студената война. Различията се виждат в търговията, енергийната политика, миграцията, разходите за отбрана и отношенията с Китай.
Трансатлантическият съюз под натиск
Смит подчертава, че това не означава непременно открит конфликт между съюзниците, но според него показва реално напрежение в трансатлантическия съюз. А когато големите съюзи започнат да се пропукват, последиците рядко остават само в кабинетите на дипломати и министри. Те се пренасят в цените на енергията, търговската политика, валутния натиск и ежедневните разходи на домакинствата.
Според автора на Birch Gold по-дълбокият проблем не е просто в различията между отделни президенти, премиери или партии. В основата стои спор за суверенитета. Брандън Смит смята, че все по-голяма част от европейските лидери приемат централизирана власт върху границите, словото, енергетиката и икономическата регулация, докато много американци не са готови да приемат подобен модел.
Авторът представя този сблъсък не само като политически, но и като философски и икономически. Според него американците, които подкрепят национален суверенитет, контрол върху границите, вътрешно производство на енергия и по-малка държава, все по-често се оказват в конфликт с управленския консенсус в Европа.
Миграцията като спор за икономика и идентичност
Една от основните линии на напрежение, според Смит, е миграцията. Той отбелязва, че от 2014 г. насам това е един от най-разделящите дебати в Европа. Привържениците на по-либералната миграционна политика твърдят, че миграцията може да помогне срещу застаряването на населението и недостига на работна сила. Авторът обаче подчертава думата „може“ — според него това не е гарантиран резултат.
Консервативните критици, пише Брандън Смит в Birch Gold, твърдят, че мащабът и скоростта на миграцията са натоварили обществени системи като жилищния сектор, социалните програми, училищата и пазара на труда. Освен това те поставят въпроса дали масовата миграция не застрашава националната културна идентичност на европейските държави.
Вижте още – Георги Съйков: Европейските елити предадоха своите народи с миграционната политика
За Смит икономическият въпрос е напълно легитимен: дали европейският миграционен модел е укрепил трудовите пазари, или е добавил натиск върху и без това крехките социални системи. Според него дебатът не трябва да се води чрез лозунги, а чрез измерими показатели — заетост, производителност, икономически принос, социални разходи, натиск върху жилищния пазар и други конкретни резултати.
Авторът посочва два аргумента, които според него често се използват за оправдаване на европейската миграционна политика. Първият е морален — че богатите западни държави имат задължение да приемат голям брой мигранти заради историческото си колониално минало. Вторият е икономически — че Европа се нуждае от миграция, защото местното население застарява, а работната сила намалява.
Брандън Смит оспорва и двата аргумента. По отношение на първия той смята, че държавите имат право сами да решават кой влиза, кой остава и при какви условия. Според него това не е радикална позиция, а основа на суверенитета. Въпросът, който поставя, е дали европейските лидери са вземали тези решения със съгласието на гражданите си и дали икономическите резултати са оправдали обещанията.
Вторият аргумент — че миграцията е икономическа необходимост — според Смит е по-сложен. Той признава, че миграцията може да разшири работната сила, но само ако мигрантите бъдат успешно интегрирани в продуктивна заетост. Ако заетостта изостава, социалните разходи растат, а жилищният натиск се увеличава, обещаните икономически ползи стават много по-трудни за доказване.
Авторът на Birch Gold твърди, че европейските икономики не се нуждаят от миграция, за да бъдат стимулирани. Според него проблемът е друг — стагнация, прекомерна държавна намеса, високи данъци и тежка регулация. По негово мнение европейските правителства не изглеждат толкова заинтересовани от икономически растеж, колкото от контрол.
Европа, глобализмът и битката за суверенитет
Оттук Смит стига до по-широката си теза: че миграцията може да служи не само като икономически инструмент, а и като част от по-голяма политическа стратегия. Той развива силно критична теза, според която глобалистки кръгове в Европа работят за интегриране в по-широк блок срещу национализма, свободните пазари, меритокрацията и свободната демокрация.
Според Брандън Смит този бъдещ блок може да включва Китай и по-развити части на Азия, с поглед към ресурсно богатите региони на Африка. Русия, по думите му, остава „непредсказуем фактор“. Авторът твърди, че европейските лидери виждат Украйна като възможност за по-широка конфронтация, но същевременно уточнява, че това не прави Русия приятел на САЩ.
Смит описва виждането си за европейските елити като стремеж към „нов световен ред“, при който националните граници се размиват, а зеленият авторитарен социализъм се налага чрез глобализирана бюрокрация. Това е оценъчна теза на автора, която той свързва с няколко процеса — международни климатични правила, въглероден контрол, пандемични ограничения, войната в Украйна и масовата миграция.
Според него опитите за налагане на международни климатични закони и въглеродни ограничения са били използвани като средство за ограничаване на индустрията и контрол върху енергийните ресурси. Смит твърди, че този план отслабва, защото все повече хора поставят под съмнение публичния разказ около глобалното затопляне, а най-силната съпротива идва от САЩ.
Авторът посочва и пандемичните политики като друг пример. Според него локдауните и ваксинационните паспорти са били опит за „медицинска тирания“, но са се провалили, защото редица американски щати са блокирали задължителните мерки чрез законодателство.
Третият пример, който Смит дава, е Украйна. По негово мнение Европа е опитала да въвлече САЩ във война срещу Русия, което би превърнало Америка в „щит“ и би я отслабило чрез продължителен конфликт. Според него и този план не се е реализирал, защото американската общественост няма желание да влиза във война с Русия без съществена причина.
Най-крайната част от анализа на Брандън Смит е свързана с миграцията. Той твърди, че за разлика от другите тактики масовата миграция е била значително по-успешна. По думите му САЩ са пострадали при администрацията на Джо Байдън и сега са изправени пред дълга битка за депортиране на милиони нелегални мигранти. В същото време Смит посочва, че граничните преминавания са намалели с 95%.
Вижте и това – Западна Европа в криза: демография, миграция и загубена идентичност
За Европа авторът използва много остра формулировка, като твърди, че регионът е бил „залят“ от миграция от развиващия се свят. Според него между 50 и 60 милиона мигранти живеят в Европа и съставляват около 20% от населението на Западна Европа.
Смит твърди, че като икономически ресурс мигрантите са нетен негатив. Той се позовава на данни, които приписва на Reuters, според които безработицата в Германия е достигнала 6,4%, а 54% от безработните са мигранти. По думите му тези хора не запълват ефективно трудови квоти и не разширяват трудовия пазар по значим начин, а получават повече социални помощи, отколкото допринасят чрез икономическа активност.
Авторът прави подобен извод и за Испания, където посочва безработица от 10%, въпреки продължаващия миграционен поток. За Великобритания Смит се позовава на BBC, като твърди, че безработицата е достигнала 5%, а 22% от безработните са чуждестранни граждани, получаващи социална подкрепа.
Оттук авторът поставя въпроса дали мигрантите не се разглеждат от елитите не просто като средство за културна промяна, а като ресурс за бъдещи кризи — война, икономически срив или вътрешен контрол. Според Смит е възможно „масата от допълнителни хора“ да бъде полезна при бъдещ конфликт или при усилия за овладяване на гражданите в самите западни общества.
Иран, Ормуз и борбата за енергийно надмощие
Брандън Смит отделя специално внимание на Иран и Ормузкия проток. Според него нестабилността около Иран и Персийския залив отново е показала колко крехки са енергийните пазари. Дори слухове за смущения в ключов морски маршрут могат да се отразят върху цените, производствените решения и дипломатическите стратегии.
Авторът пише, че според Reuters войната с Иран е довела до излизане на Обединените арабски емирства от ОПЕК след 60 години членство. По думите му това е важно, защото ОАЕ са сред най-големите производители на петрол в света. Смит твърди, че подобна стъпка би могла да постави под въпрос бъдещето на самата ОПЕК, особено ако Емирствата увеличат производството си с 50% в краткосрочен план.
Според автора това би имало сериозен ефект върху глобалните цени, стига суровината да може да достигне до рафинериите. Именно тук той връща темата за Ормузкия проток — критичен енергиен коридор, през който преминава значителна част от световните доставки на петрол и газ.
Смит подчертава, че САЩ не трябва да контролират всяка капка петрол в света. Но според него Америка трябва да има достатъчно вътрешни и съюзнически доставки, за да не бъде държана като заложник от враждебни режими, картелна политика или морски „тесни места“.
Според анализа в Birch Gold именно Иран показва колко дълбоко се разминават европейските глобалисти и консервативните лидери в САЩ. Смит пита защо европейските елити не са се включили веднага зад американската линия в конфликта около Иран, след като са подкрепяли други войни в Близкия изток след 2001 г. Неговият отговор е, че Европа не иска САЩ да получат предимство в енергийното надмощие.
По думите му европейските лидери са силно зависими от вносна енергия, изложени са повече на регионални конфликти и са по-заинтересовани да запазят регулаторния си модел, отколкото да подобрят живота на гражданите си. Авторът интерпретира поведението им като опит да подкопаят американската стратегия, не непременно защото са против войната, а защото не желаят САЩ да спечелят енергийно предимство.
Авторът разглежда Европа като фактор, който не винаги играе в синхрон със САЩ. Според него европейските лидери разбират собствената си енергийна зависимост, но нямат политическата воля да защитят глобалните морски маршрути — или да помогнат на Вашингтон да го направи.
Смит не твърди, че бъдещето е предопределено. Според него НАТО може да оцелее, търговските преговори могат да се стабилизират, а Европа може да промени курса си отвътре. Но предупреждава, че би било грешка да се игнорира посоката на движение.
САЩ и Европа спорят именно по темите, които определят икономическата устойчивост — енергия, граници, търговия, разходи за отбрана, регулации и Китай. Тези спорове могат да повишат разходите, да нарушат веригите на доставки и да добавят нов слой несигурност към вече нестабилната глобална икономика.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
