Войната около Иран извади на преден план остър сблъсък между испанския премиер Педро Санчес и президента на САЩ Доналд Тръмп. Докато повечето европейски лидери реагираха предпазливо, Мадрид зае открито конфронтационна позиция – единствена по своята категоричност в рамките на ЕС.
Това обаче не е просто въпрос на външна политика. Според анализа на Уая Кивиджър – професор по практика на глобалното управление и развитие в IE University – публикуван в The Conversation, позицията на Испания е резултат преди всичко от вътрешнополитически фактори, а не от чисто геополитически съображения.
Испания казва „не“: отказът да подкрепи войната в Иран
Както подчертава The Conversation, напрежението между Санчес и Тръмп не е ново, но войната в Иран го изостря до крайност. В края на февруари Испания отказва да позволи на САЩ да използват съвместните военни бази в Рота и Морон за операции, свързани с конфликта. Реакцията на Тръмп е незабавна и остра – той заплашва да прекрати търговските отношения със страната.
Санчес обаче не отстъпва. В телевизионно обръщение той заявява категорично: „No a la guerra“ („Не на войната“), а в социалните мрежи допълва: „Не на нарушенията на международното право“ и „Не на илюзията, че проблемите на света се решават с бомби“.
The world, Europe, and Spain have faced this critical moment before. In 2003, a few irresponsible leaders dragged us into an illegal war in the Middle East that brought nothing but insecurity and pain.
Our response then must be our response now:
NO to violations of…
— Pedro Sánchez (@sanchezcastejon) March 4, 2026
Подобна директна опозиция на Вашингтон остава изключение в Европа.
Сянката на Ирак: защо Испания избягва нов военен конфликт
Анализът в The Conversation извежда ключов исторически фактор зад тази позиция – войната в Ирак през 2003 г.
В свое обръщение Санчес прави пряка връзка с този период: „Преди 23 години друга американска администрация ни въвлече във война в Близкия изток“, заявява той, като припомня, че конфликтът, представен като гаранция за сигурност и демокрация, всъщност води до „най-голямата вълна на несигурност в Европа след падането на Берлинската стена“.
Тогавашният премиер Хосе Мария Аснар подкрепя САЩ, но решението предизвиква масови протести и допринася за загубата му на изборите през 2004 г. Неговият наследник Хосе Луис Родригес Сапатеро печели именно с обещанието да изтегли войските – което изпълнява незабавно.
Според автора, тази историческа травма оформя дълбоко антивоенно настроение в испанското общество и обяснява защо Санчес избира да се дистанцира от нов конфликт в региона.
Вътрешната политика зад външната: как Санчес печели от конфликта
Ключовата теза на анализа в The Conversation е ясна: външната политика на Испания в случая е пряко продължение на вътрешната. Санчес управлява с подкрепата на леви формации, които са категорично против американски военни интервенции. Подкрепа за САЩ – или дори логистично съдействие чрез военни бази – би могла да разклати управляващата коалиция.
Но политическата логика не спира дотук. Испанският премиер, известен с умението си да оцелява в кризи, очевидно прави изчисление: непопулярността на Тръмп в Испания може да се превърне в политически актив. Първите сигнали, според The Conversation, са положителни. На регионалните избори в Кастилия и Леон социалистите дори увеличават представителството си, въпреки очакванията за загуби. Това подсказва, че твърдата антивоенна позиция може не само да не навреди, но и да засили политическата подкрепа за Санчес.
Европа без позиция: защо само Испания се противопоставя на САЩ
Контрастът с останалата част от Европа е отчетлив. Както отбелязва The Conversation, реакциите на другите държави са значително по-предпазливи.
Германският канцлер Фридрих Мерц избягва директна критика към САЩ и подчертава необходимостта от трансатлантическо единство, макар и да предупреждава срещу ескалация.
Във Великобритания премиерът Киър Стармър настоява за правна яснота и дипломатически подход, без да поема категорична позиция.
Италианският премиер Джорджа Мелони също изразява резерви, но избягва открит конфликт с Вашингтон.
На този фон Испания остава единствената голяма европейска държава, която открито се противопоставя на американската линия.
По-широкият контекст: НАТО и цената на отбраната
Сблъсъкът около Иран се вписва в по-широк модел. Както припомня The Conversation, през 2025 г. Испания отказва да увеличи военните си разходи до предложеното от Тръмп ниво от 5% от БВП в рамките на НАТО. Този отказ отразява вътрешнополитическата реалност – увеличаването на военните разходи е непопулярно сред испанските избиратели.
Така позицията по Иран не е изолиран случай, а част от по-дълга линия, в която вътрешният политически натиск оформя външната политика на страната.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
