Начало Свят Самоубийствената емпатия на Запада: когато състраданието се превръща в слабост

Самоубийствената емпатия на Запада: когато състраданието се превръща в слабост

от kritichno.e
AI генерирано изображение: мрачен редакционен колаж със западен град, университет, съдебна зала, миграционна опашка и протест, символизиращ институционално и обществено напрежение.

Новата книга на проф. Гад Саад „Suicidal Empathy: Dying to Be Kind“ („Самоубийствена емпатия: да умреш, за да бъдеш добър“) предупреждава, че Западът е попаднал в капана на погрешно насочено състрадание, което подкопава собствените му институции, култура и сигурност. В рецензия за The Epoch Times Бронуин Ейър представя книгата като остър удар срещу политики и идеи, които според Саад превръщат емпатията от добродетел в цивилизационна уязвимост.

Какво означава „самоубийствена емпатия“

Бронуин Ейър, която е старши сътрудник в Aristotle Foundation for Public Policy и бивш министър на правосъдието, главен прокурор и министър на енергетиката на канадската провинция Саскачеван, разглежда в The Epoch Times новата книга на проф. Гад Саад като предупреждение за морална и политическа слабост, която според автора вече засяга ключови западни институции.

Още върху корицата на книгата „Suicidal Empathy: Dying to Be Kind“ („Самоубийствена емпатия: да умреш, за да бъдеш добър“) писателят Брус Бауър я определя като „по-важна от всяка книга в скорошната памет“. Илон Мъск също дава силна оценка, като предупреждава, че западната цивилизация е обречена, ако „основната слабост на самоубийствената емпатия“ не бъде разпозната и ако не бъдат предприети действия.

Според Бронуин Ейър, която пише в The Epoch Times, двамата са прави. Новата книга на професор Гад Саад, посочва тя, е от онези текстове, които разтърсват начина на мислене, оставят читателя шокиран и го карат да иска да говори за нея с други хора. Ейър прогнозира, че книгата ще бъде бестселър, като отбелязва, че на практика вече е така.

Самата корица, на която е изобразено агне, държащо плакат с надпис „Освободете вълците“, обобщава тезата на книгата: според Саад погрешно насочената емпатия към външни групи, култури и религии може да бъде саморазрушителна. А според Ейър значителна част от културните и политическите влиятелни среди на Запада вече са приели именно такава логика.

Когато институциите се страхуват да защитят жертвите

Бронуин Ейър пише в The Epoch Times, че книгата на Саад е пълна с примери за политики, които според него поставят маргинализирани групи над изпитани юдео-християнски принципи, обичаи и практики.

В главата „Cultural Theory of Mind“ („Културна теория на ума“) Саад разглежда случая с британската полиция и правителството, които според него в продължение на десетилетия не са се намесвали достатъчно срещу организираната сексуална експлоатация на млади бели момичета от т.нар. „азиатски“ grooming gangs в редица градове. Причината, според интерпретацията на Саад, е страхът институциите да не бъдат обвинени в предразсъдъци или ислямофобия.

За Ейър това е един от примерите, чрез които Саад описва „самоубийствената емпатия“ — ситуация, при която желанието да се избегне стигматизиране на дадена група води до отказ от защита на реални жертви.

От медицината до университетите: новите критерии на Запада

Лекари, болница, AIСпоред Бронуин Ейър подобни прояви на „самоубийствена емпатия“ се появяват и там, където човек най-малко би ги очаквал. Един от примерите, които тя посочва от книгата на Саад, е медицинското образование и професионалните стандарти в Канада.

Традиционно, пише тя, меритократичният принцип, научната компетентност и професионалната подготовка са били в основата на достъпа до медицинската професия. Но според Саад CanMEDS — организацията, която разработва професионални рамки за лекари и хирурзи в Канада — е предложила модел, който поставя в центъра ценности като борба с потисничеството, антирасизъм и социална справедливост, вместо медицинската експертиза.

Ейър посочва, че Саад цитира насоките за обновяване на CanMEDS за 2025 г., в които се говори за „структури на расизъм, бяло превъзходство, заселнически колониализъм, хетеропатриархат, капитализъм, класизъм, сексизъм, хомофобия, трансфобия и други“.

По думите на Ейър тази логика вече е добре внедрена и в канадските университети. Тя дава пример с Училището по компютърни науки „Черитън“ към Университета на Ватерло, което е обявило две позиции — една в областта на изкуствения интелект и една в компютърните науки. Според цитирания текст първата позиция е била отворена само за квалифицирани кандидати, които се самоопределят като жени, трансджендър, джендър-флуидни, небинарни или Two-Spirit. Втората е била отворена само за кандидати, които се самоопределят като членове на расово малцинство.

Като друг пример Ейър посочва Университета на Британска Колумбия, който е обявил позиция за ръководител на изследвания в областта на рака на устната кухина. В обявата, според текста, подборът е бил ограничен до членове на определени федерално признати групи — хора с увреждания, коренни народи, расови малцинства, жени и хора от малцинствени групи по полова идентичност.

Нелегална миграция, активизъм и разместване на приоритетите

В рецензията си за The Epoch Times Бронуин Ейър обобщава, че според Саад съвременната „емпатична“ логика се проявява в множество сфери.

AI генерирано изображение: служители на летище връчват пачки с пари на група възрастни мигранти с куфари в зоната за заминаващи, на фона на табло „Departures“.

изображението е илюстративно

Тя изброява случаи, в които според автора нелегални мигранти са посрещани със стотици хиляди и често получават повече удобства от данъкоплатците; хора, самонастанили се в чужди имоти, получават приоритет пред законните жители; drag queen изпълнители забавляват деца в детски градини по време на часове за четене; чуждестранна помощ се раздава без достатъчно условия; бездомни групи заемат и замърсяват обществени паркове; безплатни игли се раздават без реално очакване да бъдат върнати; а медицински и пожарни екипи се изтощават заради непрекъснатото обгрижване на зависими по улиците.

Това са примери, които Ейър използва, за да представи тезата на Саад: че в името на състрадание към определени групи институциите понякога пренебрегват реда, обществената сигурност и интересите на мнозинството.

Един от по-крайните примери в текста е свързан с академично движение, което според Саад се стреми да замени термина „педофил“ с „minor-attracted people“, или MAPs — хора, привлечени от непълнолетни.

Ейър цитира пример от академичен текст със заглавие „Humanizing Pedophilia as Stigma Reduction“ („Хуманизиране на педофилията като средство за намаляване на стигмата“), в който се говори за стигматизацията на хора с педофилни сексуални интереси и за това, че намаляването на тази стигматизация се разглежда като важно за тяхното емоционално благосъстояние.

Любимият пример на Бронуин Ейър за „самоубийствена емпатия“ е държавен грант за изследователи от Университета „Конкордия“, чийто проект е посветен на „деколонизиране на светлината“.

На сайта „Decolonizing Light“ изследователите обясняват, че проектът проучва начини за „деколонизиране на науката“ чрез възстановяване и укрепване на коренното знание и изграждане на капацитет. Целта, според описанието, е да се развие култура на критическа рефлексия и изследване на връзката между науката и колониализма.

За Ейър този пример показва докъде може да стигне идеологизираната академична среда, когато понятия като колониализъм и социална справедливост започнат да се прилагат върху все по-широки и понякога абсурдни теми.

Старият урок от Езоп: добрите намерения не стигат

Ейър отбелязва, че явлението, което Саад нарича „самоубийствена емпатия“, не е напълно ново. Самият Саад го свързва с две басни на Езоп.

В едната добросърдечен фермер прибира премръзнала усойница в топлия си джоб, но след като змията се стопля, тя го ухапва смъртоносно. В другата скорпион убеждава жаба да го пренесе през река на гърба си, но я ужилва фатално, защото това е в природата му.

Тези басни служат като метафора за основната теза: не всяка проява на състрадание е разумна, а добрите намерения могат да бъдат саморазрушителни, ако игнорират природата на отсрещната страна и реалните последици.

Трюдо, Хадр и цената на културния релативизъм

Според Саад, цитиран от Бронуин Ейър в The Epoch Times, двама бивши канадски премиери — Пиер Елиът Трюдо и синът му Джъстин Трюдо — са пример за западни лидери, които чрез ангажимента си към културния релативизъм са разрушили културната тъкан на страната си.

Джъстин Трюдо

Джъстин Трюдо

Ейър свързва тази оценка и със случая на Омар Хадр. През 2017 г. Джъстин Трюдо одобрява изплащането на 10,5 млн. долара на Хадр за предполагаемото съучастие на Канада със САЩ в нарушаването на конституционните му права в затвора в Гуантанамо. Хадр е обвинен, че е убил американски войник по време на войната в Афганистан, прекарва години в Гуантанамо, а по-късно е предаден на канадските власти.

За Ейър този случай е още един пример за политическа култура, в която състраданието към определени фигури може да надделее над чувството за справедливост към жертвите и обществото.

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ

nice fresh

Други новини