Дебатът около т.нар. „джендър медицина“ в САЩ навлиза в нова фаза, белязана от съдебни решения, институционални позиции и промени в обществените нагласи. В свой коментар за PJ Media Джош Хамър описва серия от събития, които според него показват рязък обрат в отношението към трансджендър политиките и медицинските практики.
От културен подем към обществен скептицизъм
Още преди няколко години, пише Джош Хамър в анализа си за PJ Media, скептиците на трансджендър идеологията са изглеждали в отстъпление. По време на президентската кампания през 2020 г. Джо Байдън определя „трансджендър равенството“ като ключов въпрос на гражданските права. По-късно, вече като президент, той заявява, че трансджендър хората са „едни от най-смелите американци“, които познава. През 2023 г. социологически данни на Gallup показват, че около 7% от американците се самоопределят като LGBTQ, като делът при поколението Z достига 20%, а в някои елитни университети от Бръшляновата лига – до 38%.
Според Джош Хамър повратна точка настъпва с публикуването на британския доклад Cass Review, който поставя под съмнение научната основа на т.нар. „gender-affirming care“ (джендър-утвърждаваща медицинска грижа). Паралелно с това разследващи журналисти като Кристофър Ф. Руфо започват да публикуват материали за етични проблеми в американските клиники за смяна на пола. Обществените анкети все по-често отразяват резерви по теми като участието на трансджендър спортисти в женски състезания.
В първите седмици от втория си мандат президентът Доналд Тръмп подписва редица укази, свързани с трансджендър политиките, изхождайки от разбирането, че законът може да оформя културните нагласи, отбелязва Хамър в PJ Media.
Прецедентното дело в Ню Йорк и сигналът към лекарите
Ключов момент в анализа е съдебното дело на 30 януари в щата Ню Йорк. 22-годишната Фокс Вариан, описана като жена, която е прекратила процеса по смяна на пола, печели обезщетение от 2 милиона долара в съда на окръг Уестчестър. Като непълнолетна тя е претърпяла необратима двойна мастектомия на 16 години. Съдът признава психолога и хирурга ѝ за отговорни за 1,6 милиона долара за минали и бъдещи страдания и още 400 000 долара за бъдещи медицински разходи.
Според изложението на Джош Хамър за PJ Media майката на Вариан първоначално се противопоставя на операцията, но дава съгласие след настоятелни уверения от хирурга. След интервенцията младата жена изпада в тежка депресия. Делото се разглежда като първия случай, в който такъв пациент печели дело за лекарска небрежност след пълен съдебен процес. Посланието от това решение, пише Хамър, е че лекари и психолози могат да носят сериозна правна отговорност за необратими медицински интервенции.
Обрат в позициите на водещите медицински организации
Реакцията на водещи професионални организации е бърза. Американското общество на пластичните хирурзи препоръчва хирургичните интервенции, свързани със смяна на пола, да се отлагат поне до 19-годишна възраст. Малко след това Американската медицинска асоциация заявява пред National Review, че е съгласна хирургичните намеси при непълнолетни „по принцип да се отлагат до зряла възраст“. В четвъртък и Американската академия на педиатрите уточнява, че насоките ѝ за лечение на младежи с полова дисфория не съдържат обща препоръка за операции при непълнолетни.
Върховният съд и нарастващият правен натиск
Правните спорове около темата също се изострят. В делото САЩ срещу Скърмети Върховният съд на САЩ с мнозинство 6 срещу 3 гласа приема, че всеобхватната забрана на щата Тенеси за определени медицински процедури, свързани с трансджендър интервенции, е конституционно допустима. В съпътстващо становище съдия Ейми Кони Барет аргументира, че хората, които се идентифицират като трансджендър, не представляват конституционно защитена група в смисъла на Четиринадесетата поправка.
През същата съдебна сесия Айдахо и Западна Вирджиния защитават собствени закони, които забраняват на биологични мъже да се състезават в женски спортове, като повечето съдебни анализатори очакват щатите да спечелят делата.
В заключение Джош Хамър твърди, че според него трансджендър активизмът се сблъсква с фундаментални биологични и културни възражения. Той подчертава реалността на половия диморфизъм и хромозомната структура XX и XY, като същевременно признава съществуването на интерсекс хора и психологическото състояние, известно като полова дисфория.
Според автора човек не може да промени биологичния си пол чрез самоидентификация, хормонални терапии или хирургични интервенции. Хамър предупреждава, че налагането на подобни практики от културни и обществени елити е довело до страдание, съдебни рискове и напрежение в медицинската професия. Въпреки временните моди, заключава той, обществените, правните и политическите норми постепенно се пренастройват спрямо това, което той определя като обективна истина.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
