Според американския анализатор Тед Гейлън Карпентър, политиката на Съединените щати след разпадането на Съветския съюз е основната причина за днешното напрежение между Москва и Запада. В статия за The American Conservative той проследява как серия от грешки, самоувереност и липса на стратегическо разбиране към Русия са довели до възраждането на конфронтация, която вече мнозина наричат Втората студена война.
Карпентър смята, че след 1991 г. Вашингтон е имал историческа възможност да изгради нова архитектура на сигурността, основана на сътрудничество. Вместо това американските лидери възприели Русия не като потенциален партньор, а като победен противник, който трябва да бъде държан в подчинено положение.
След края на СССР: пропуснатият шанс за сближаване
Авторът припомня, че Москва е направила редица жестове на добра воля – приела е обединението на Германия, не се е противопоставила на членството ѝ в НАТО и е разпуснала Варшавския договор. Всичко това, според него, е показвало, че Русия търси ново начало в отношенията си със Запада.
Вместо да отговорят със същото, в Съединените щати се засилили „ястребските“ среди, които настоявали не просто за победа, а за постоянно отслабване на Русия. Карпентър припомня, че още през управлението на Джордж Буш-старши министърът на отбраната Дик Чейни дори е предложил САЩ да „фрагментират“ Русия, макар тази идея да не била официално приета.
Разширяването на НАТО и стратегическите грешки на Вашингтон
Според Карпентър, именно администрацията на Бил Клинтън прави първата решаваща крачка към новото противопоставяне, като започва разширяването на НАТО на Изток. Въпреки предупрежденията на Борис Елцин, че подобен ход ще бъде възприет като враждебен акт, през 1997 г. Алиансът приема Полша, Чехия и Унгария.
„Това бе моментът, в който Русия осъзна, че обещанията на Запада са празни думи“, пише Карпентър, подчертавайки, че паралелната военна кампания срещу Сърбия допълнително е подкопала доверието на Москва. Според него именно тогава руснаците започват да гледат на САЩ не като на партньор, а като на заплаха.
От Грузия до Украйна: пренебрегнатите предупреждения
Карпентър проследява и следващия етап – управлението на Джордж Буш-младши, когато НАТО продължава да се разширява и дори предлага членство на Грузия и Украйна. Това, според него, е „моментът, в който търпението на Москва се изчерпва“.
Авторът напомня, че още през 2007 г. Владимир Путин ясно очертава „червените линии“ на Русия в речта си на Мюнхенската конференция по сигурността. Но вместо да бъдат взети предвид, Западът продължава да игнорира сигналите.
През 2008 г. конфликтът в Южна Осетия показва, че Русия вече няма да остава пасивна. „Интервенцията в Грузия беше предупреждение, че Москва няма да допусне повече настъпление на НАТО към своите граници“, пише Карпентър.
Въпреки това, през 2014 г. САЩ и европейските им съюзници подкрепят смяната на властта в Киев. Москва реагира с анексията на Крим и подкрепа за сепаратистите в Донбас – действия, които отварят нова глава в конфронтацията.
Вижте още – Още през 1957 г. ЦРУ планира Украйна като плацдарм
Втората студена война става реалност
След 2022 г. противопоставянето между Русия и НАТО се превръща в открит конфликт чрез Украйна. Карпентър описва този процес като „война чрез посредник“, която е още по-опасна от първата Студена война, защото се води в условия на глобална взаимозависимост и ядрено равновесие.
„Това е резултат от десетилетия на арогантност и стратегическа недалновидност от страна на Съединените щати“, обобщава той. Според анализа, ако Вашингтон бе проявил повече разбиране към руските опасения и се бе въздържал от непрекъснато разширяване на военните си структури, светът днес можеше да изглежда коренно различно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
