Органът на ООН, който регулира международното корабоплаване – Международната морска организация (IMO) – реши да отложи с една година гласуването на предложената рамка за въвеждане на глобален въглероден данък върху морския транспорт. Мярката, чиято цел е да доведе до нулеви емисии от сектора до 2050 г., бе блокирана след силен натиск от страна на САЩ, подкрепени от Саудитска Арабия и други петролно ориентирани държави.
Решението бе взето след като делегацията на Саудитска Арабия внесе предложение за отлагане на гласуването с една година, което беше прието с 57 гласа „за“ и 49 „против“, съобщава The Epoch Times. Според организацията, 176 държави членки на IMO участват в обсъждането, но за окончателното приемане на мярката ще е необходимо мнозинство от две трети от 108-те държави, които вече са ратифицирали предходното законодателство за ограничаване на замърсяването от корабоплаването.
Какво включва глобалната рамка на IMO за въглероден данък
Проектът, известен като IMO Net-Zero Framework, предвиждаше кораби с тонаж над 5000 бруто регистър тона да спазват глобален стандарт за горивата и да плащат такса върху въглеродните си емисии. Средствата от този данък се очакваше да достигнат над 10 милиарда долара годишно, като част от приходите да се използват за финансиране на зелени технологии и за подпомагане на развиващите се държави.
Рамката трябваше да влезе в сила през 2027 г. и да стане първата в света, която обединява задължителни лимити за емисиите и система за ценообразуване на парниковите газове в цял индустриален сектор. Целта на IMO е до 2050 г. корабоплаването да достигне нетни нулеви емисии, съгласно глобалните цели за декарбонизация.
Вижте още – Климатичната наука се превръща в политическа догма
САЩ се противопоставят на глобалния данък върху корабоплаването
Съединените щати се обявиха решително против предложението. Президентът Доналд Тръмп заяви в публикация в Truth Social на 16 октомври, че е „възмутен“ от това, че IMO гласува за въвеждане на „глобален въглероден данък“. Той подчерта, че американската администрация няма да подкрепи или прилага подобна мярка „по никакъв начин, форма или повод“.
„Няма да търпим повишаване на цените за американските потребители или създаването на нова зелена бюрокрация, която да харчи вашите пари за техните зелени мечти“, заяви Тръмп, цитиран от The Epoch Times.
В съвместно изявление от 10 октомври държавният секретар Марко Рубио, енергийният министър Крис Райт и транспортният министър Шон Дъфи подчертаха, че САЩ няма да подкрепят нито едно международно споразумение, което „вреди на интересите на американския народ“. Според тях предложението би могло да увеличи глобалните разходи за корабоплаване с 10% или повече, което би засегнало граждани, енергийни доставчици, туристи и логистични компании.
Тримата посочиха също, че Вашингтон обмисля ответни действия срещу държавите, които подкрепят рамката – включително забрана за достъп на техни кораби до американски пристанища, визови ограничения за морски екипажи и търговски санкции.
Геополитически сблъсък между Вашингтон и ЕС
Според Reuters и AP, дебатите в IMO се превърнаха в геополитически сблъсък между САЩ и блока, ръководен от ЕС, който подкрепя по-строги климатични регулации. Европейските държави настояват, че без обща система за данъчно облагане секторът ще остане един от най-замърсяващите, като понастоящем е отговорен за около 3% от глобалните емисии на въглероден диоксид.
Екологичните организации осъдиха отлагането, предупреждавайки, че решението е „загубена възможност“ и подкопава глобалните усилия за ограничаване на изменението на климата. От друга страна, държави като Саудитска Арабия, Бразилия и Сингапур настояват, че новият данък би застрашил икономическите им интереси и би увеличил разходите за международна търговия.
Какво следва за морската индустрия след отлагането
IMO съобщи, че обсъжданията по рамката ще продължат през 2026 г., когато ще бъдат изработени техническите насоки и оценките за въздействие. Междувременно се очаква корабните оператори и пристанищните администрации да продължат да подготвят свои вътрешни стратегии за декарбонизация, включително чрез използване на алтернативни горива – амоняк, метанол или водород.
Според The Guardian, решението за отлагане може да доведе до „регулаторна фрагментация“, тъй като отделни региони като Европейския съюз могат да въведат собствени въглеродни такси за корабите, пристигащи в техни пристанища. Това би създало неравни условия за глобалните оператори и би повишило транспортните разходи.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
