Планът на Европейската комисия за „репарационен кредит“
Европейската комисия представи идея за т.нар. „репарационен кредит“ за Украйна, който да бъде финансиран чрез замразените руски активи в ЕС. Както пише Газета.ру, инициативата бе обявена на 10 септември от председателката Урсула фон дер Лайен и предвижда използване на стотици милиарди евро за покриване на украинския бюджет и дългосрочната сигурност на страната.
Говорителят на ЕК Балаш Уйвари уточни, че предложението не засяга директно активите и не предполага конфискация. По данни на Politico, Брюксел разглежда вариант за обмен на около 140 млрд. евро от руските средства срещу безкупонни облигации, които след това да бъдат предоставени на Украйна.
Разногласия между страните членки
Въпреки официалното представяне, Газета.ру подчертава, че в рамките на ЕС няма единство по ключови параметри. Германският канцлер Фридрих Мерц намекна за сума около 140 млрд. евро, докато Уйвари посочи възможни 170 млрд.
Барт Де Вевер
Белгия, където е базирана компанията Euroclear, държаща значителна част от руските активи, е сред най-резервираните. Премиерът Барт де Вевер предупреди, че планът може да доведе до отлив на капитали от еврозоната, тъй като инвеститорите ще осъзнаят, че средствата на централните банки могат да бъдат политически използвани.
По информация на Euractiv, освен Белгия, и Франция, Италия и още няколко държави се противопоставят на едностранна конфискация на руските средства. Европейски дипломати обаче уверяват, че се търсят „творчески решения“, които да минимизират правните и финансови рискове.
ЕЦБ предупреждава за риск за еврозоната
Идеята среща съпротива и от страна на Европейската централна банка. Както припомня Газета.ру, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард поиска от еврокомисаря Валдис Домбровскис разяснения за същността на предложението:
„Доколкото разбираме, това не е арест, не е конфискация, а замяна на вземане в налични пари с вземане в еврооблигации. Така ли е?“
Домбровскис не даде ясен отговор. ЕЦБ многократно е предупреждавала, че всяко юридически неправомерно използване на активите може да доведе до криза на доверието и отлив на инвеститори от Европа, поставяйки под заплаха стабилността на еврозоната.
Подкрепа от Литва
В същото време има и поддръжници на инициативата. По данни на Politico, гуверньорът на Централната банка на Литва Гедиминас Шимкус призова ЕС да не се страхува от изземване на руските активи.
„Важно е Европа да намери начини да предостави на Украйна ресурси за защита на свободата ѝ – дори чрез изземване на руските активи“, цитиран от Газета.ру.
Шимкус смята, че загуба за Украйна би имала по-тежки последствия за доверието в еврото, отколкото репутационните щети от подобна мярка.
Русия: нарушение на международното право
Москва реагира остро на инициативата. Кремъл нееднократно е заявявал, че всяко използване на замразените средства ще бъде нарушение на международното право.
На 15 септември говорителят Дмитрий Песков подчерта:
„Освен че това сериозно ще подкопае доверието в западната финансова система, то със сигурност ще стане предмет на действия от страна на Русия за защита по юридически път на своите законни права.“
Посланикът на Русия в Белгия Денис Гончар също предупреди, че всяко посягане върху активите нарушава не само договорите с Euroclear, но и международните споразумения, подписани от Белгия.
Президентът на Руският съюз на индустриалците и предприемачите Александър Шохин предложи алтернативен подход: замразените активи да бъдат използвани за съвместни руско-американски проекти в трети страни, което според него би могло да накара САЩ да убедят Европа да ги размрази.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
