Разработката на високотемпературни ядрени реактори за индустриално производство на водород навлиза в нов етап, след като руската държавна корпорация Росатом съобщи за успешни пълномащабни тестове на ключови конструктивни елементи за високотемпературен газоохлаждаем реактор (HTGR).
Тестове при 1300°C за ново поколение HTGR реактор
Според публикацията на World Nuclear News конструктивни елементи, изработени от въглерод–въглероден композитен материал, са издържали изпитания при температури до 1300°C. Експертите на Росатом са създали пълноразмерни модели на отделни структурни компоненти, включително опорен елемент с височина 1650 мм, който служи за поддръжка на активната зона от графитни горивни сборки, както и работен елемент от системата за контрол и защита — гъвкава дълга конструкция, сглобена от секции по 500 мм.
сн: Росатом
Ръководителят на проекта в подразделението Росенергоатом Фьодор Григориев заявява, че разработването на технология за производство на такива компоненти ще позволи натрупаният опит да бъде използван не само за други части на HTGR реактора, но и за допълнителни иновативни проекти в руската ядрена индустрия.
Разработването на композитни структурни елементи се описва като следващ ключов етап в проекта за създаване на енергийна инсталация с HTGR реактор и химически процесен модул.
Как работи високотемпературният газоохлаждаем реактор
Проектът за HTGR е част от инвестиционна програма за изграждане на вътрешни технологии за мащабно производство и потребление на водород. Планираната атомна електроцентрала ще комбинира HTGR реактор с химическо оборудване, позволяващо голямомащабно производство на водород чрез паро-кислородна метанова конверсия без емисии на въглероден диоксид.
Според Росатом реакторната инсталация с топлинна мощност 200 MW е проектирана да генерира висококачествена топлина в активната зона, където температурата на хелиевия топлоносител достига 850°C. Това позволява производство на свръхнагрята пара с температура около 750°C и пренос на топлина към индустриални потребители.
През декември корпорацията съобщи и за успешно приключили тестове на горивни образци за HTGR при екстремни условия. Преди реакторните изпитания графитни цилиндри със сферични микрогоривни елементи са били облъчени в изследователски реактори при температури между 1000°C и 1200°C до различни нива на изгаряне.
Ядрената енергия и индустриалното производство на водород
В публикацията си World Nuclear News отбелязва, че водородът все по-често се разглежда като ключов компонент на бъдещите енергийни системи, ако може да бъде произвеждан без въглеродни емисии. Той има потенциал да подпомогне декарбонизацията на тежки индустрии като стоманодобива и химическото производство в рамките на глобалните цели за въглеродна неутралност до 2050 г.
Според данни на World Nuclear Association бъдещото енергийно търсене за производство на водород може да надхвърли днешното търсене на електроенергия.
Защо водородът е ключов за бъдещата индустрия
Водородът се разглежда като стратегически ресурс за индустрии, които трудно могат да бъдат декарбонизирани чрез директна електрификация. Сред тях са тежката химическа индустрия, металургията и производството на горива и торове. Високотемпературните ядрени реактори предлагат възможност за стабилен и беземисионен източник на топлина за такива процеси.
Технологията цели да замести изкопаемите горива като природен газ, въглища и нефт в индустриалните цикли, като същевременно осигурява надежден енергиен източник, независим от метеорологичните условия.
Българският коментар и дебатът за енергийната политика
В коментар, публикуван във Facebook, Йордан Тодоров противопоставя руските разработки на енергийната политика в Европа. Той отбелязва, че докато в ЕС се затварят базови мощности и се залага основно на възобновяеми източници, Русия подготвя „следващото поколение беземисионна индустриална енергетика“.
Според Тодоров HTGR реакторите са ключови за бъдещи водородни атомни централи, предназначени не само за производство на електроенергия, но и за високотемпературна промишлена топлина и индустриално производство на водород. Той подчертава, че над половината от глобалното крайно енергийно потребление е под формата на топлина и че декарбонизацията не може да бъде постигната единствено чрез „зелена“ електроенергия.
По думите му първият блок от проекта е планиран за пускане в експлоатация през 2032 г., а при завършване на четири блока инсталацията може да достигне капацитет до 440 000 тона водород годишно. Тодоров представя това като аргумент срещу тезата, че енергийният преход трябва да разчита единствено на вятърни и соларни мощности и електролиза.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
