Часове след ударите на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари, руската дипломация реагира с необичайно твърд тон. Според анализа на The Cradle и автора Хазал Ялън, Москва дефинира атаката като „преднамерен, предварително планиран и непровокиран акт на въоръжена агресия срещу суверенна държава“, поставяйки я директно в рамката на нарушение на международното право.
Терминът „агресия“ не е случаен. В дипломатическия език той има специфична тежест, тъй като се свързва с нарушение на член 2(4) от Устава на ООН – основен принцип, забраняващ употребата на сила срещу суверенитета на държавите. Именно върху тази правна квалификация Русия изгражда цялата си позиция, както подчертава неколкократно The Cradle.
Русия нарича атаката „агресия“ и поставя правна рамка
Интересен детайл, отбелязан от The Cradle, е, че в първите дни след атаката почти никоя държава не използва термина „агресия“. Освен Русия, това правят само Северна Корея и Куба, докато Китай възприема формулировката едва след 2 март.
Тази разлика не е просто езикова. Тя очертава разделителна линия в международната система – между държави, които интерпретират случващото се като нарушение на международния ред, и такива, които избягват подобна квалификация.
Москва балансира между Иран и държавите от Залива
Москва води внимателна линия. От една страна, тя подчертава, че основният проблем остава американско-израелската „агресия“. От друга – не подкрепя директно иранските удари срещу цели, свързани със САЩ и Израел в Персийския залив.
Този баланс е ясно формулиран от външния министър Сергей Лавров, който предупреждава:
„Да се твърди, че Иран няма право да прави нищо, означава фактически да се насърчават САЩ и Израел да продължат действията си.“
Същевременно Русия и Китай не блокират резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 11 март, осъждаща Иран. Руският представител Василий Небензя обаче я определя като „едностранчива“ и „объркваща причината и следствието“.
Ударът в Каспийско море и рискът от разширяване на конфликта
Напрежението се пренася и на друго ниво. Израелската страна реагира остро, включително чрез изказване на военния говорител Анна Уколова, която намеква за способността на Израел да „елиминира“ ключови фигури, включително върховния лидер на Иран Али Хаменей. Изказването не спира дотук. В същото интервю тя прави и директен намек към Москва, който допълнително изостря тона:
„Въпросът е: кой би искал да ни навреди? Надявам се, че в този момент Москва не желае зло на Израел. Искам да вярвам в това.“
Тази реплика, според The Cradle, представлява необичаен и по-рязък сигнал към Русия, който излиза извън традиционната предпазлива реторика на Тел Авив спрямо Москва.
Ситуацията ескалира допълнително с предполагаемия израелски удар по иранското пристанище Бандар Анзали на Каспийско море – атака, която първоначално остава извън вниманието на западните медии.
По-късно говорителят на руското външно министерство Мария Захарова предупреждава, че подобни действия могат да въвлекат целия Каспийски регион в конфликт. Според нея пристанището е ключов логистичен център, използван активно в руско-иранската търговия, включително за доставки на храни.
Стратегическото сближаване между Русия и Иран се ускорява
Един от ключовите аргументи на Москва е свързан със статута на Каспийско море. То не попада под Конвенцията на ООН по морско право, а се регулира от специална конвенция от 2018 г., подписана от петте крайбрежни държави – Русия, Иран, Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Според тази рамка външни държави нямат право на военна дейност в региона, а сигурността на корабоплаването е споделена отговорност. Подобен удар, както отбелязва The Cradle, подкопава този модел и създава риск от по-широка ескалация.
Каспийският маршрут е не просто икономически коридор – той е основна връзка между Русия и Иран. След подписването на стратегическото споразумение между Владимир Путин и Масуд Пезешкиан през януари 2025 г., сътрудничеството между двете държави обхваща отбрана, сигурност и разузнаване. Иранският външен министър Абас Арагчи подчертава, че военното сътрудничество с Русия „не е ново и не е тайна“, а ще продължи и занапред. От своя страна Сергей Лавров признава доставки на военна техника, но отрича предоставяне на разузнавателна помощ – позиция, която остава умишлено двусмислена.
Според The Cradle, значителна част от западното медийно отразяване се опитва да представи руско-иранското сътрудничество като нелегитимно, което според автора представлява по-скоро изграждане на политически наратив, отколкото неутрално отразяване.
Анализът на Хазал Ялън заключава, че натискът от страна на САЩ и Израел не отслабва, а напротив – ускорява сближаването между Москва и Техеран. Формира се по-устойчив стратегически блок, който надхвърля формалните договори и се базира на общи интереси, география и външен натиск, като вече започва да влияе върху баланса на силите в Западна Азия.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
