Ядрената медицина отдавна не е сюжет от научната фантастика, а реална високотехнологична практика, която променя подхода към диагностика и лечение. В обширен материал „Комсомолска правда“ проследява историята, принципите и настоящото развитие на тази област в Русия, подчертавайки, че страната се счита за един от глобалните лидери в производството на изотопи и внедряването им в клиничната практика.
Как ядрената медицина променя диагностиката и лечението
Както отбелязва „Комсомолска правда“, ядрената медицина използва минимални, безопасни за пациента дози радиоактивни вещества за диагностика и терапия. Пациентът приема радиофармацевтик – под формата на таблетка или инжекция – който се насочва към определени органи или групи клетки. С помощта на специализирани апарати лекарите наблюдават разпространението му и откриват патологични процеси още в най-ранните етапи.
Освен това част от изотопите имат терапевтичен ефект – унищожават злокачествените клетки, при това с висока прецизност и по-малко странични щети за организма в сравнение с хирургични или конвенционални лъчеви методи.
От съветската наука до „Росатом“: руският ядрен път
Изданието припомня, че ядрената медицина в СССР се развива още от 40-те години, паралелно с атомната програма. До края на съветския период страната разполага с около 650 отделения по радионуклидна диагностика и 20 отделения за терапия, които осъществяват над 1,5 млн. процедури годишно. Производството обхваща десетки радионуклиди и фармацевтични препарати.
Вижте и това – Руската ваксина срещу рак е готова за употреба
Днес Русия развива тази инфраструктура чрез „Росатом“. Според „Комсомолска правда“ държавната корпорация е в топ 5 на световните производители на изотопи и доставя над 90% от широко използваните видове изотопна продукция. В страната работят мощности в Санкт Петербург, Обнинск и Димитровград, както и изследователски реактори на Ленинградската и Смоленската АЕЦ.
Сред ключовите изотопи, използвани в медицината, „Комсомолска правда“ посочва технеций-99m, йод-131, лутеций-177, актиний-225, самарий-153 и др.
Производство на изотопи: реактори, циклотрони и нови технологии
Една от особеностите, описани от изданието, е ограниченото „време на живот“ на някои изотопи – те трябва да бъдат произведени, преработени и транспортирани до пациента в рамките на часове. Това изисква синхронизирана логистика, специализирани отделения и обучен персонал.
Според цитирания от „Комсомолска правда“ Сергей Суров, директор в научния отдел на „Росатом“, днес в Русия функционират 15 центъра по ядрена медицина, работещи на „пълен цикъл“ и броят на пациентите расте – през 2024 г. терапия са получили 12 297 души, като целта е до 2030 г. те да станат над 29 хил.
Разширяването на отраслата включва нови производствени линии и циклотрони, както и обучение на лекари в най-иновативните практики.
Разширяване на мрежата от центрове и амбиции до 2030 г.
„Комсомолска правда“ подчертава, че около 80% от изотопите се произвеждат в реактори – като част от преработка на отработено ядрено гориво. Останалите се синтезират чрез ускорители на частици. Авторите наричат процеса „алхимия“, подчертавайки колко сложни са технологичните цикли и контролът на качеството.
В заключение изданието отбелязва, че развитието на ядрената медицина е „Вселената в зародиш“ – огромно поле с потенциал за нови диагностични и терапевтични решения. Русия, според „Комсомолска правда“, се стреми да затвърди научната и производствената си база, за да остане сред глобалните лидери в областта.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
