Бившият председател на Европейската комисия и бивш премиер на Италия Романо Проди прогнозира, че руският газ може отново да стигне до Европа, но не непременно чрез открит политически завой към Москва. Според него това може да стане, когато американски финансови фондове придобият дялове в ключови газопроводи.
Темата все по-често се повдига отново на фона на европейските планове за окончателно прекратяване на вноса на руски газ и паралелните публикации в западни медии за интерес на американски инвеститори към енергийна инфраструктура, свързана с маршрути за руски газ към Европа — включително Северен поток 2, българското продължение на „Турски поток“ и газохранилището „Чирен“.
Поводът е откъс от вече дадено интервю на Проди, който беше публикуван във видео в Telegram канала „M-демократизиране на информацията“.
Проди: Европа може пак да купува руски газ — но през американски интереси
Думите на Проди не са изолирани. В интервю за италианското издание Avvenire от 15 март 2026 г. той поставя същата теза, макар и в малко по-различна формулировка. Попитан дали Европа в крайна сметка ще се върне към руския газ, Проди отговаря, че „в светлината на повтарящите се разговори между Тръмп и Путин“ не е толкова невероятно да се предположи, че ЕС отново ще използва руски газ, когато в Северен поток влязат други инвеститори, „сред които американци“.
В интервюто си за Avvenire Проди поставя въпроса в по-широк европейски контекст. Според него ЕС е преминал от зависимост от Русия към зависимост от САЩ, вместо да изгради собствена енергийна и геополитическа автономия.
Подробният акцент, откъдето е и видеото, е от участието му в предаването Start на Sky TG24. Там Проди заявява, че Европейският съюз трябва да защитава собствените си интереси спрямо САЩ и Русия, защото, по думите му, на Доналд Тръмп „не му пука за Европа“. Той допълва, че ако ЕС продължава да действа по този начин, не може да се оплаква, че САЩ играят „на котка и мишка“ с него.
Така изказването за руския газ и американските фондове не е просто енергийна прогноза. То е част от по-широката теза на Проди: Европа няма самостоятелна стратегия и рискува да се окаже принудена да приема решения, договорени между Вашингтон и Москва.
Северен поток: старата тръба в нов геополитически сценарий
Най-видимият символ на тази тема остава Северен поток — газовата инфраструктура, която свързваше Русия и Германия през Балтийско море. След началото на войната в Украйна той така и не беше въведен в експлоатация, а през септември 2022 г. част от инфраструктурата му беше повредена при саботаж.
Въпреки това темата за евентуално възраждане на Северен поток периодично се връща в европейския дебат. Reuters съобщи през юни 2025 г., че Германия разглежда възможност за промени в законодателството, с които да блокира потенциално придобиване или рестартиране на Северен поток 2.
Вижте и това – Вайдел поиска Украйна да плати репарации на Германия за „Северен поток“
Според Reuters германските власти са обсъждали изменения в закона за външната търговия, за да предотвратят сделка, която би позволила бъдещо възобновяване на руски газови доставки през тази инфраструктура. В материала се посочва и името на американския инвеститор Стивън П. Линч, за когото има спекулации, че проявява интерес към Северен поток 2. Русия официално отрича подобна сделка да е договорена, а Газпром не коментира.
Това е важно, защото съвпада с логиката на думите на Проди: не директно връщане към стария модел „Русия продава, Европа купува“, а възможно пренареждане на собствеността и контрола върху инфраструктурата, така че в нея да се появи американско участие.
Българската връзка: „Турски поток“ и интересът към инфраструктурата
Още по-пряко към тезата на Проди води българската инфраструктура, свързана с „Турски поток“.
The Wall Street Journal съобщи през май 2025 г., че американският хедж фонд Elliott Investment Management, ръководен от милиардера Пол Сингър, води разговори за придобиване на дял в пакет български инфраструктурни активи. Сред тях е и българският участък от маршрута на „Турски поток“, по който руски газ достига до Европа. Според публикацията става дума за ранни разговори, които могат да включват не само газопреносна инфраструктура, но и центрове за данни, кабели и други активи, както и възможност за рефинансиране на дълг на „Булгартрансгаз“.
Този маршрут има особено значение, защото след спирането на транзита през Украйна „Турски поток“ остана един от ключовите канали, по които руски газ достига до части от Европа, включително до държави като Унгария и Сърбия. Именно затова евентуално американско участие в подобна инфраструктура би имало не само търговско, но и силно геополитическо значение.
В този контекст думите на Проди звучат като предупреждение: ако американски фондове влязат в инфраструктура, която пренася руски газ, Европа може да се окаже в ситуация, в която политически е обявила отказ от руска енергия, но на практика приема газ през нова схема на контрол и собственост.
„Чирен“ и контролът върху газовите потоци в региона
Reuters добавя и друг важен елемент към картината — газохранилището „Чирен“. През август 2025 г. агенцията съобщи, че американските инвеститори Стивън П. Линч и Фей Уанг са проявили интерес към участие в българското подземно газохранилище, което Reuters описва като стратегически обект и единственото такова съоръжение в България. Според Reuters „Чирен“ е основен регионален инструмент за балансиране на газовите потоци в Югоизточна Европа. В материала се посочва, че съоръжението е запълнено предимно с руски газ, а обсъжданият интерес е свързан с проект за удвояване на неговия капацитет.
Reuters отбелязва също, че инициативата идва на фона на европейските планове за отказ от руския газ, но и на продължаващата зависимост на някои страни от региона от руски доставки. България, която до 2022 г. беше силно зависима от руския газ, се опитва да диверсифицира доставките си чрез азерски газ и втечнен природен газ през терминали в Гърция.
Затова интересът към „Чирен“ не може да се разглежда само като инвестиция в складова инфраструктура. Той е част от по-голяма картина: контролът върху газопроводи, хранилища и регионални връзки може да се окаже ключов, ако Европа някога се върне към някаква форма на внос на руски газ.
Официалната линия на ЕС: край на руския газ до 2027 г.
Тезата на Проди влиза в пряко напрежение с официалната политика на Европейския съюз.
Европейската комисия обяви, че REPowerEU вече има за цел постепенно, но постоянно прекратяване на зависимостта от руски енергийни доставки. Според официалната информация на Комисията регламентът за поетапно прекратяване на вноса на руски тръбен и втечнен газ е бил формално приет от държавите членки на 26 януари 2026 г. и публикуван в Официалния вестник на ЕС на 2 февруари 2026 г.
Европейската комисия посочва, че ЕС трябва напълно да прекрати вноса на руски втечнен газ до края на 2026 г., а вносът на руски тръбен газ да бъде прекратен най-късно до 30 ноември 2027 г.
Reuters още през 2025 г. описваше този процес като правно обвързващ план за забрана на руския газ и LNG. Предложението включваше забрана за нови договори, прекратяване на краткосрочни договори и постепенно прекратяване на съществуващите дългосрочни договори. Целта беше да се извади руският газ от европейския пазар независимо от бъдещото развитие на войната в Украйна.
Преопакован руски газ или нова зависимост от Вашингтон?
На официално ниво Брюксел твърди, че връщане към старата зависимост от руския газ няма да има. Но именно тук се появява въпросът, който поставя Проди: какво ще стане, ако руският газ се върне не като „руска“ геополитическа сделка, а като част от инфраструктура с американско участие?
Допълнителен елемент към темата внесе и руската страна. През март 2026 г. Reuters съобщи, че руският външен министър Сергей Лавров е заявил, че САЩ се стремят да получат контрол върху газопроводите Северен поток в Балтийско море.
Съчетано с публикациите за Стивън Линч, Elliott Investment Management, „Турски поток“ и „Чирен“, това създава по-широка картина: газовата инфраструктура около Русия и Европа не е просто остатък от стария енергиен ред, а потенциален обект на ново геополитическо пренареждане.
Основната теза на Проди може да се обобщи така: Европа може да се окаже принудена да купува руски газ отново, ако той бъде „преопакован“ през инфраструктура, в която вече участват американски финансови интереси.
Това не означава, че такъв план е доказано договорен или че руският газ със сигурност ще се върне. Проди сам подчертава, че не знае дали този сценарий ще се осъществи. Но според него това е посоката, в която мисли Тръмп: споразумение с Русия, американско участие в газовата инфраструктура и Европа, поставена пред свършен факт.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
