Видео с участието на бившия директор на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) Робърт Редфийлд отново добива популярност, след като откъси от него започнаха да се разпространяват в социалните мрежи. В него Редфийлд отправя една от най-острите си критики към политиката по COVID ваксините. По време на събитие на The Heritage Foundation той заявява, че проблемът не е бил в науката зад създаването на ваксината, а в начина, по който тя е била използвана от публичните власти. Според него препаратите не е трябвало да бъдат задължителни, не са били предназначени да предотвратяват предаването на вируса, не са спирали инфекцията и вероятно е било погрешно изобщо да бъдат наричани ваксини.
Редфийлд оглавяваше CDC в периода 2018–2021 г., включително през първата година на пандемията, а по-късно стана старши гостуващ сътрудник на The Heritage Foundation в областта на биосигурността и политиката на общественото здраве. Самото събитие, на което той прави тези коментари, е озаглавено The Future of Biosafety: Confronting Gain-of-Function Research (Бъдещето на биосигурността: справяне с gain-of-function изследванията) и е проведено на 20 януари 2026 г. Основната му тема е не ваксинационната политика, а биосигурността, gain-of-function изследванията (лабораторни експерименти, при които вируси или други патогени се променят така, че да придобият нови или засилени свойства — например да се разпространяват по-лесно, да заразяват по-ефективно клетки или да станат по-устойчиви), лабораторният риск и слабостите в американския контрол върху високорискови биологични експерименти.
В този по-широк контекст Редфийлд обаче прави и директна връзка с COVID ваксините. Той казва, че ваксината е трябвало да бъде използвана за уязвимите групи — в домовете за възрастни хора и в заведенията за подпомагано живеене — но не и като задължително условие за училище, работа или участие в обществения живот. Според него политическата страна на процеса е била напълно погрешно изиграна, защото задължителната ваксинация е била наложена върху препарат, който не е бил създаден и доказан като средство за блокиране на предаването.
„Не беше предназначена да предотвратява предаването“
Най-силната част от изказването му е формулирана без обичайните дипломатични уговорки. Редфийлд заявява, че COVID ваксината никога не е била предназначена да предотвратява предаването, че не е предотвратявала предаването и че „вероятно е било погрешно название“ да бъде наричана ваксина. Той добавя, че тя е „по-скоро като лекарство“, защото „не спира инфекцията“.
Това твърдение не идва от периферен критик на ваксинационните кампании, а от човек, който е ръководил CDC в първата фаза на пандемията и е бил част от американската система за обществено здраве в най-критичния момент. Именно затова думите му имат по-голяма политическа тежест. Редфийлд не оспорва самата възможност за създаване на ваксина, нито твърди, че научната работа по разработването ѝ е била основният проблем. Напротив — той изрично казва, че проблемът не е в науката по създаването, а в публичната политика по прилагането.
Ключовият въпрос е какво точно е било обещавано или внушавано на обществото. Първоначалните клинични изпитвания на ваксините срещу COVID-19 бяха фокусирани върху безопасност и защита от симптоматично заболяване, а не върху доказване, че ваксинираният човек не може да пренася вируса. Reuters отбелязва, че за първоначалното одобрение компаниите не са били длъжни да доказват, че препаратите предотвратяват предаването, а AP припомня, че още при разрешението за Pfizer през декември 2020 г. FDA е посочила, че тогава няма доказателства, че ваксината предотвратява предаването на SARS-CoV-2 от човек на човек.
Именно тук е и централната теза на Редфийлд: ако препаратът не е бил доказан като средство за спиране на предаването, то задължителното му налагане върху широки групи от населението не може да бъде оправдано с аргумента, че неваксинираните застрашават останалите. Това е и една от основните линии в последователната критика на Heritage към задължителната ваксинация срещу COVID.
Децата и въпросът за масовата ваксинация
Още по-категорична е позицията на Редфийлд за децата. В същия откъс той заявява, че децата никога не е трябвало да бъдат ваксинирани срещу COVID. Според него ваксината е трябвало да бъде насочена към уязвимите, а не към всички групи без разлика в риска.
Тази теза съвпада с по-широката критика на The Heritage Foundation към подхода „една мярка за всички“. В своя постпандемичен дневен ред тръстът поставя въпроса защо федералното правителство е наложило задължителна ваксинация, след като науката не е установила, че ваксините предотвратяват инфекция и предаване. В същия анализ Heritage твърди, че задължителните изисквания са стъпили върху погрешна предпоставка и че властите не са направили достатъчно разграничение между възрастни, уязвими хора, млади и здрави хора, както и хора с естествен имунитет след преболедуване.
В книгата си Redfield’s Warning Редфийлд също развива сходна линия. Описанието на книгата в Google Books посочва, че той е настоявал властите да бъдат по-прозрачни с американската общественост, включително да признаят, че различните групи са били изложени на различен риск и че ваксините са предлагали ограничена защита и не е трябвало да бъдат задължителни.
В обзор на книгата The MAHA Report цитира Редфийлд с позицията, че не е вярвал, че отнемането на личния избор е в интерес на когото и да било. Според този обзор той е възразявал и срещу задължителното ваксиниране на здрави хора под 50 години, включително млади полицаи и военни, третирани по същите правила като възрастни хора с висок риск.
mRNA технологията и въпросите без отговор
Редфийлд насочва критиката си и към самата mRNA платформа. Той подчертава, че това е била нова технология и че според него не са били известни всички потенциални негативни последствия. Особено силна е формулировката му, че при поставяне на mRNA ваксина човек се превръща във „фабрика за спайк протеин“. По думите му регулаторите трябва да знаят колко спайк протеин произвежда организмът, колко дълго го произвежда и какъв е обемът на разпределение в тялото. Това не е просто политическа критика към задължителната ваксинация, а и обвинение, че регулаторният процес не е отговорил на ключови фармакологични и биологични въпроси.
Още по темата – Още един щат: И Тенеси предлага наказателна забрана на mRNA инжекциите
Тази линия се появява и в други негови участия. В описание на интервю с American Thought Leaders е посочено, че Редфийлд би искал mRNA ваксините срещу COVID-19 постепенно да бъдат извадени от употреба и в крайна сметка премахнати от пазара. Там е отбелязано още, че той е поддръжник на ваксините по принцип, но смята, че последствията от спешно разрешените mRNA препарати трябва да доведат до по-широко преосмисляне на освобождаването на производителите от отговорност.
Тук трябва да се направи важно разграничение. Официалната позиция на CDC остава, че COVID ваксините помагат за защита от тежко заболяване, хоспитализация и смърт, като препоръките за сезон 2025–2026 вече са формулирани като индивидуално вземане на решение за хората над 6 месеца. CDC подчертава, че ваксинацията е особено важна за хора над 65 години, за хора с висок риск от тежък COVID и за хора, които никога не са получавали COVID ваксина.
С други думи, спорът вече не е просто дали препаратите имат някакъв ефект, а дали е било оправдано те да бъдат представяни и налагани като обществена бариера срещу предаването, особено при групи с нисък риск от тежко протичане.
Heritage: от ваксините към кризата на доверието
Изказването на Редфийлд се вписва в по-широка кампания на The Heritage Foundation, наречена Restoring American Wellness. В нея тръстът говори за „биомедицинска държава на сигурността“, за правителствена прекомерна намеса, цензура, провалени политики на общественото здраве, медицинска свобода, информирано съгласие и ограничаване на правомощията на здравните агенции да налагат задължителни мерки.
изображението е илюстративно
В анализа It’s Time To Fix the CDC Heritage твърди, че CDC е дала неясни и непоследователни послания, не е координирала достатъчно добре действията си с други агенции и не е събирала и разпространявала адекватно данни в реално време. Според автора на анализа особено проблемни са били училищните затваряния и препоръките за COVID ваксини при деца, които според него са били политизирани и несъвместими с появяващите се данни и с анализа риск–полза.
В друг доклад, Reforming Public Health Agencies: A Post-COVID Agenda, Heritage обобщава централния провал така: проблемът не е бил само в липсата на данни, а в отказа политиката да бъде променяна, когато данните вече не подкрепят предишните препоръки. Тръстът включва в този списък задължителната ваксинация, ефективността и безопасността на ваксините, маските, локдауните и затварянето на училищата.
Именно оттук идва по-голямата политическа рамка: за Редфийлд и Heritage COVID не е само здравна криза, а криза на доверието. Според тях институциите са изгубили доверие не защото обществото е отказало да слуша експертите, а защото експертните и регулаторните институции са отказали да признават навреме несигурността, грешките и променящите се данни.
Задължителната ваксинация като политически провал
Най-последователната теза в тази линия е, че задължителната ваксинация е била политическият грях на пандемията. Heritage припомня, че администрацията на Джо Байдън наложи няколко вида задължителни изисквания за ваксинация — за федерални служители, федерални изпълнители, здравни работници в структури, финансирани от Medicare и Medicaid, както и за големи частни работодатели чрез OSHA. Според тръста това е засегнало десетки милиони американци и е било оправдавано с аргумента за защита на другите, въпреки че първоначалните изпитвания не са били предназначени да доказват блокиране на предаването.
В този смисъл думите на Редфийлд не са изолиран коментар, а част от вече оформен консервативен разказ за пандемията: ваксините може да са имали място при възрастни и уязвими хора, но политическата власт е превърнала медицински инструмент в условие за работа, образование и нормален живот. Именно това, според него, е било фаталната грешка.
Спорът за безопасността и миокардита
Heritage развива и друга линия — че властите са знаели за сигнали за миокардит при млади хора след mRNA ваксинация, но не са предупредили обществото достатъчно бързо и ясно. В статия от юни 2025 г. Робърт Мофит от Heritage се позовава на доклад на сенатор Рон Джонсън и твърди, че още през февруари 2021 г. CDC е получила информация от Израел за увеличени съобщения за миокардит сред млади хора, получили ваксината на Pfizer. Според текста американските публични здравни служители са омаловажили или забавили предупрежденията, а по-късно администрацията на Байдън е наложила задължителни изисквания за ваксинация.
В същия текст Heritage признава и контрааргумента, че според други участници в изслушването COVID ваксините са били безопасни, ефективни и са спасили милиони животи. Но тръстът поставя акцента върху възрастовото разслоение на риска: ползата и рискът от COVID ваксините зависят силно от възрастта и медицинското състояние, а не могат да се разглеждат еднакво за всички.
Това е и мястото, където тезата на Редфийлд става най-силна политически: ако рискът е различен при различните групи, ако препаратът не спира инфекцията и ако не е бил доказан като средство за прекъсване на предаването, тогава универсалното задължение изглежда не като научна необходимост, а като административна свръхреакция.
Какво остава спорно
Има обаче и важни уточнения. Не е коректно да се твърди, че COVID ваксините не са ваксини в регулаторния или медицинския смисъл само защото не осигуряват пълна стерилизираща защита. Много ваксини не предотвратяват абсолютно всяка инфекция, а намаляват риска от заболяване, тежко протичане или усложнения. CDC и днес представя COVID ваксините именно като средство за намаляване на риска от тежко заболяване, хоспитализация и смърт, а не като абсолютна бариера срещу заразяване.
Също така Reuters и AP отбелязват, че макар предотвратяването на предаването да не е било условие за първоначалното разрешение, по-късни данни за ранните варианти показват известно намаляване на инфекциите и предаването за определен период след ваксинация. Това не отменя критиката към задължителната ваксинация, но пречи темата да бъде сведена до твърдение, че препаратите никога не са имали никакъв ефект върху разпространението.
Точното обобщение на позицията на Редфийлд е по-различно и по-силно: COVID ваксините според него са били неправилно използвани като инструмент на масова принуда, защото не са били предназначени да спират предаването, не са спирали инфекцията и е трябвало да бъдат насочени към уязвимите, а не към децата, младите и здравите хора. В този смисъл той не атакува само един медицински продукт, а цялата политическа архитектура, изградена около него.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
