Министерството на отбраната на САЩ обмисля възможни санкции срещу съюзници от НАТО заради позициите им във войната срещу Иран. Това съобщава Berliner Zeitung, позовавайки се на информация от Reuters и източник от американското правителство, запознат с вътрешна комуникация в Пентагона.
Според изтекъл вътрешен документ, цитиран от Reuters, сред обсъжданите мерки е дори временното отстраняване на Испания от алианса, както и преразглеждане на американската позиция относно британските претенции към Фолклендските острови.
Вижте още – Край на „празния чек“: как Испания промени логиката на НАТО
Напрежение в НАТО заради отказан достъп и подкрепа
Причината за тези обсъждания е недоволството във Вашингтон от съюзници, които са отказали или ограничили достъпа до бази, използването на военна инфраструктура и правото на прелитане – известни в професионалния жаргон като „ABO“. Тези права са били ключови за въздушната кампания срещу Иран, започнала на 28 февруари. По думите на източника, цитирани от Reuters и препредадени от Berliner Zeitung, подобни ограничения засягат „абсолютната основа на НАТО“. В Пентагона се обсъждат варианти на най-високо ниво, включително и възможността „трудни“ държави да бъдат изключвани от престижни постове в рамките на алианса.
Говорителката на Пентагона Кингсли Уилсън не потвърждава конкретни детайли, но заявява пред Reuters, че ведомството ще гарантира, че президентът Доналд Тръмп разполага с „реални възможности“, така че съюзниците да не изглеждат като „хартиени тигри“. По-рано Тръмп остро разкритикува партньорите от НАТО, че не са изпратили военноморски сили за отваряне на Ормузкия проток, който е затворен за международно корабоплаване от началото на конфликта. В интервю за Reuters от 1 април той дори не изключи възможността САЩ да напуснат алианса.
Както отбелязва Berliner Zeitung, Северноатлантическият договор не предвижда механизъм за изключване на държава членка. Съгласно член 13 е възможно единствено доброволно напускане с едногодишно предизвестие.
Пред BBC представител на НАТО подчертава, че учредителният договор „не съдържа разпоредби за временно спиране или изключване на членство“.
Испания отхвърля обвиненията и защитава позицията си
Испанският премиер Педро Санчес отхвърли информацията по време на неформална среща на върха на ЕС в Никозия. По думите му, цитирани от El País, решенията на страната се основават на официални позиции, а не на „имейли“.
Санчес подчерта, че Испания остава „лоялен партньор“ и изпълнява ангажиментите си в рамките на международното право. Той допълни, че страната отделя 2,1% от БВП за отбрана – над минималния праг на НАТО, макар и под новата цел от 5%, договорена на среща в Хага.
Испанското правителство вече обяви, че няма да предоставя бази или въздушно пространство за атаки срещу Иран, въпреки че САЩ разполагат с ключови военни обекти на територията на страната – военноморската база Рота и авиобазата Морон.
Ограничения от Европа: кои страни отказват съдействие
По информация на El País, подобни ограничения са наложили и Великобритания, Франция и Италия. Лондон първоначално отказва да разреши американски удари от свои бази, но впоследствие допуска отбранителни операции за защита на населението в региона.
Меморандумът, цитиран от Reuters, разглежда и възможността САЩ да преразгледат дипломатическата си подкрепа за европейски „имперски територии“, включително Фолклендските острови. Те се управляват от Великобритания, но са обект на претенции от Аржентина, чийто президент Хавиер Милей е смятан за съюзник на Тръмп. Американският президент нееднократно е наричал британския премиер Кийр Стармър „страхлив“.
ЕС активира собствен механизъм за отбрана
Паралелно с напрежението в НАТО, държавните и правителствени ръководители на ЕС са възложили на Европейската комисия да разработи план за прилагане на клаузата за взаимна помощ по член 42.7 от Договора за ЕС. Това съобщава Politico, позовавайки се на изявление на кипърския президент Никос Христодулидис. Той уточнява, че целта е да се изясни как ЕС ще реагира при активиране на тази клауза.
За разлика от член 5 на НАТО, европейската разпоредба не е подкрепена от конкретни военни структури или оперативни планове. Тя е била активирана само веднъж – от Франция след терористичните атаки в Париж през 2015 г. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас е информирала лидерите за текущата работа по различни сценарии – включително хибридни и конвенционални атаки, както и възможност за едновременно активиране на член 42.7 и член 5 на НАТО.
Въпреки това президентът на Литва Гитанас Науседа предупреждава да не се отслабва ролята на алианса. „Член 5 е основата на нашата колективна отбрана и ще остане такава“, заявява той, цитиран от Reuters.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
