Посланикът на Русия в САЩ Александър Дарчиев е предал на американската конгресменка Анна Паулина Луна 350 страници архивни материали, свързани с убийството на 35-ия президент на САЩ Джон Ф. Кенеди. Това съобщи руското посолство във Вашингтон, цитирано от „Российская газета“. Авторът на публикацията, Николай Долгополов, отбелязва, че документите са предоставени от Росархив и представляват подборка от изданието „Убийството на Кенеди и съветско-американските отношения“. По думите на посланик Дарчиев, материалите могат да „пролеят допълнителна светлина върху трагедията от 1963 г.“.
Анна Паулина Луна оглавява комисията за разсекретените документи за Кенеди
Републиканката Анна Паулина Луна от февруари ръководи групата в Камарата на представителите, натоварена с анализа на разсекретените американски документи за убийствата на Джон и Робърт Кенеди, както и на Мартин Лутър Кинг. Според Долгополов, именно тя е „правилният адресат“ за руската архивна колекция, предадена от посланика.
Тайните на Вашингтон – между черните редове
В статията си авторът припомня, че опитите на американските власти да „разкрият истината“ за убийствата на братята Кенеди досега са били по-скоро формални. Дори при управлението на Доналд Тръмп, който преди избирането си обеща пълна прозрачност, така и не са представени нови доказателства.
„Обикновено се публикуват пожълтели страници, върху които всичко интересно е задраскано с черно мастило“, пише Долгополов. Според него документите, макар и непълни, все пак имат стойност за историците.
Осуалд, СССР и митовете за шпионаж
Предадените от Русия документи се основават на вече разсекретени съветски материали. Николай Долгополов припомня, че още през 60-те години председателят на Президиума на Върховния съвет на СССР Анастас Микоян е предал на САЩ част от информацията за престоя на Лий Харви Осуалд в Съветския съюз – факти, които тогава са помогнали да бъде опровергана версията, че Москва е изпратила убиеца като свой агент.
Осуалд живее в СССР между 1959 и 1962 г., първо в Москва, а след това в Минск, където работи в радиозавод и се жени за местната жителка Марина Прусакова. В съветските архиви, подчертава Долгополов, се вижда, че той не е представлявал интерес за КГБ като обект на вербовка – напротив, бил е нестабилен, с признаци на невроза и мания за преследване.
Свидетелства от хора, познавали Осуалд в СССР
В материала се цитират и няколко души, имали личен контакт с Осуалд. Сред тях е инженерът Станислав Шушкевич, който по-късно става един от подписалите Беловежкото споразумение за разпада на СССР. Друг споменат е Ернст Титовец, лекар от Минск, написал книга за своя „приятел Алик“.
Особено внимание е отделено на спомените на бившия съветски разузнавач Олег Нечипоренко, който последен е видял Осуалд в Мексико – в съветското посолство, през септември 1963 г. Осуалд поискал виза за СССР, но получил категоричен отказ. „Решение, което се оказа пророческо“, коментира Долгополов, защото, ако Осуалд беше успял да се върне в Съветския съюз, „цялата вина за убийството щеше да бъде хвърлена върху Москва“.
Какво съдържат новите документи
По думите на Нечипоренко, цитиран от Николай Долгополов, новите материали, предадени от Дарчиев, вероятно съдържат допълнителни подробности за престоя на Осуалд в Москва и Минск, включително оперативни бележки, които доскоро са били засекретени.
„С времето някои неща си идват на мястото. Остава надеждата американците да приемат този жест с разбиране“, казва ветеранът от разузнаването.
Авторът завършва с горчив извод:
„Много ни се иска да вярваме. Жалко ще е, ако единствената реакция от Вашингтон бъде равнодушна благодарност.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
