Последните разговори между президентите на Украйна и САЩ разкриха провала на внимателно подготвения сценарий на Киев и европейските му партньори. Планът беше прост: Володимир Зеленски да представи своите „20 точки“ като ново мирно предложение, Доналд Тръмп да ги подкрепи, Владимир Путин да ги отхвърли – и така Белият дом да получи морално и политическо оправдание за нови санкции и ескалация, по линията, поддържана от сенатора Линдзи Греъм.
Както подчертава Страна.ua, този сценарий се е разпаднал. Тръмп не само не прие условията на Киев, но и открито даде да се разбере, че очаква реални отстъпки от украинската страна, включително по най-болезнения въпрос – териториите.
Проваленият план на Зеленски
Още по-показателна е синхронизацията между позициите на Тръмп и Москва. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков ясно формулира тезата, че прекратяване на огъня с цел провеждане на референдум би довело единствено до протакане на войната. Той недвусмислено повтори ключовото искане на Кремъл – изтегляне на украинските войски от Донецка област.
Самият Тръмп не остави място за интерпретации, заявявайки, че прекратяване на огъня дори не се обсъжда, тъй като то „много лесно може да бъде нарушено“. Това на практика лишава Зеленски от основния му аргумент за референдум, провеждан в условията на временно примирие.
Въпреки това украинският президент продължи публично да настоява за допитване до народа по териториалния въпрос – позиция, която все повече изглежда като политически параван, а не като реалистичен механизъм.
Тръмп отхвърля сценария на Киев
На повърхността преговорите изглеждат блокирани. Териториалният въпрос остава нерешен и това бе признато и от Тръмп, и от Зеленски. Но според анализа на Страна.ua зад този привиден тупик се крият два важни детайла, които очертават възможен – макар и рисков – изход.
Първият е, че Тръмп очевидно предпочита решение чрез украинския парламент, а не чрез референдум. Така се избягва необходимостта от спиране на бойните действия и се елиминира рискът от непредсказуем вот. Дори Зеленски беше принуден да допусне подобен вариант, макар и неохотно. Показателно е, че Тръмп заяви готовност лично да защити мирния план пред Върховната рада, което на практика свежда ролята на украинския президент до изпълнител на вече договорени решения.
Референдумът като политическо прикритие
Вторият детайл е още по-неудобен за Киев. За да нареди изтегляне на ВСУ от Донецка област, Зеленски няма нужда нито от референдум, нито от парламентарно решение. Прецедентът вече е налице – отстъплението от Северск бе обявено като военна мярка, без обществен или институционален дебат.
По същия начин украинското командване може да оправдае изтегляне от Славянск, Краматорск, Дружковка и други градове с аргументи за „спасяване на личния състав“ и „по-изгодни отбранителни позиции“. Както посочва Страна.ua, при определено развитие на руското настъпление тези аргументи ще изглеждат напълно убедителни – особено ако украинските сили се окажат под заплаха от оперативно обкръжение.
Мирът като риск за властта на Зеленски
Показателно е, че паралелно с тези сценарии в Киев вече се подготвя пакетно решение – президентски избори, съчетани с референдум за мирното споразумение. Лидерът на „Слуга на народа“ Давид Арахамия потвърди началото на такава подготовка, а от организацията Опора, чрез Олга Айвазовска, стана ясно, че се обсъжда и онлайн гласуване.
Тук критичният акцент на Страна.ua е недвусмислен: подобна схема би позволила на Зеленски да се представи като „президент на мира“ и едновременно с това да си гарантира нужните резултати, както на изборите, така и на референдума. Онлайн вотът, по думите на изданието, дава възможност „да бъдат нарисувани всякакви цифри“.
Този сценарий би бил приемлив и за Тръмп, и за Путин. За Кремъл е важно изтеглянето на ВСУ от Донецка област да се случи преди каквото и да било допитване. След това резултатът от референдума и съдбата на самия Зеленски стават второстепенни – независимо дали той ще се задържи на власт или ще бъде свален под обвинения в „предателство“.
В края на анализа Страна.ua прави показателно сравнение с арменския премиер Никол Пашинян. След поражението във войната за Карабах той също беше обявен за политически мъртъв, но успя да се задържи, превръщайки се в лице на мирния процес и в „гарант на договореностите“ с Азербайджан и Турция.
Изводът е ясен: продължаването на войната носи растящи рискове, но и пътят към мир, очертан в момента, е изпълнен с обвинения в капитулация, вътрешнополитически сътресения и опасност от загуба на властта. Разликата е, че вторият вариант все още дава шанс на Зеленски да оцелее политически.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
