Проф. Иво Христов в предаването в YouTube на Мартин Петрушев „Рационална съпротива“: Социалните мрежи атомизират индивидите и обществото. Огромният океан от невежество и скудоумие намери прозорец да излезе. Трябва да бъде създадена култура и възпитание за ползването им, защото е ясно, че в противен случай няма как електронен добитък да възпроизведе свободни хора. Трябва да се създадат рефлекси у хората да използват мрежата, а не мрежата да използва тях
„Социалните мрежи (интернет) произтичат от военна мрежа, която е била проектирана и конструирана от Пентагона в случай на ядрена война и опит за обезоръжаване и унищожаване на центровете за взимане на решения (има се предвид на противника). В този смисъл мрежата е била създадена с цел да се разконцентрират, да се деконцентрират, отделните центрове за взимане на решения. Това е мрежовидна структура, която да бъде по-малко уязвима при потенциален ядрен удар от противника, разбирайте по това време в лицето на Съветския съюз. Това на практика е било прабабата на интернет. По това време е бил създаден за други цели, но трябва да се има предвид, че привидно създадената свободна днес мрежа (интернет) през цялото време е контролирана. Тя е с точно определени параметри. На ход са установени и се установяват непрекъснато възможности и механизми, имащи за цел управляването, контролирането и надзираването на огромни маси от хора.“ Това каза геополитическият анализатор проф. Иво Христов в предаването в YouTube на Мартин Петрушев „Рационална съпротива“.
КритичноБГ ви представя част от най-важноото от разговора на Мартин Петрушев с проф. Иво Христов с известни съкращения:
Проф. Христов добави, че вече са открити и ефектите от така наречените „социални мрежи“: „Няма по-невярно твърдение, че социалните мрежи са социални. Ако под социум разбираме организация от хора, които са интегрирани или имат общи интереси или пък преследват някакви общи цели, или са системно вплетени в постигането на някакви стратегии, то последното нещо, което правят социалните мрежи е да ги социализира.
Всъщност социалните мрежи произвеждат атомизирани индивиди, които са в илюзията за социално общуване с други такива индивиди, бидейки всеки по отделно във въображаемо виртуално поле.
Социални мрежи
В този смисъл социалните мрежи предлагат ерзац публично поле, което замества реалната публичност; предлага ерзац социално действие, което замества реалното и в този смисъл заплашва статуквото на реалното действие; предлага ерзац алтернативни мисловни светове, при положение, че реалните мисловни светове все по-трудно могат да бъдат продуцирани.“
РАЗРУШИТЕЛНАТА СИЛА ВЪРХУ ОБЩЕСТВОТО И НЕГОВИТЕ ИНДИВИДИ:
Проф. Иво Христов обърна също сериозно внимание на социалните мрежи върху индивидуалното и общественото съзнание. „Първият негативен ефект от използването на социалните мрежи е декомпозицията на обществата като такива и заместването им с ерзац, квази общества, тези на условните електронни сигнали, каквато представлява и комуникацията през една такава мрежа.
На второ място – преди хората бяха неравни, а сега дойде Facebook и мнението на професора и това на профана имат еднаква ценност и тежест. Даже това на профана е с по-голяма, поради голия факт, че той има достъп до мрежата.
Т.е., огромният океан от невежество получи своя прозорец през така наречените социални мрежи и се постигна една от най-фините форми за социална манипулация на огромни маси от хора.
Създаването на илюзорна представа, че те са субекти на собствения си живот, че имат собствено мнение, че то тежи и има някакво значение. Изкара се огромната неграмотност и скудоумие на огромни маси от хора. Но разбира се те са вкарани в това електронно поле, в което манипулаторите на мрежите ги наблюдават точно, както се наблюдават лабораторни мишки и експериментират върху тях едно или друго социално действие.
„Социалните мрежи имат още един негативен ефект, доказан медицински, че влияят разрушително на способностите за самостоятелно мислене. На менталността на подрастващите поколения, на възможността да се концентрират, върху възможността им задълбочено обследване и мислене върху даден въпрос.
Аз го наблюдавам върху студентите ми, които не могат да се концентрират повече от 15 минути и не могат да прочетат текст, който е над 10 страници. Архаичното средство за комуникация и създаването на невронни връзки в мозъка, известно като книга е съвършено далеч от тези хора и най-дългият текст, който са чели в живота си е някой статус във Facebook.
ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИМ НА ДИГИТАЛНОТО РОБСТВО:
Попитаk от водещия Мартин Петрушев, дали „лабораторните мишки“ могат да излязат от „лабораторията“ на социалните мрежи, проф. Христов отговори:
„Не, не може. Целта на един сериозен анализ не е да създава чувство за сигурност. Това са задачите пред психотерапевтите. Целта на анализа е да разкрие ситуацията, каквато е.
Да не подменяме желаното с действителното.
Тази година бях в Източна Азия в Китай и Корея. Този процес там е станал тотален. Не става дума за неколкостотин милиона хора, а за над милиард човешки същества, които са заболи носовете в мобилните устройства, и които извършват през тях цялата социална, икономическа, търговска дейност. Това е направено да е лесно, но целта му е тотален социален контрол и, разбира се, дресиране на огромни маси от хора в необходимите направления, удобни за „господарите на света“.
Днес традицията е лишена от всякакво значение. Налице е не само обезценка на социалния опит, но и на миналото като нещо позитивно. Миналото е внушено, че е без значение и не трябва да се изучава.
По този начин получавате атомизирани, подивели същества, които са убедени, че се реализират в пълен мащаб своята свободна воля, че са творци на своя живот в настоящето и бъдещето. Обсесията им е в бъдещето.
Модерността изобретява бъдещето, като нещо позитивно – свят към който трябва да се стремим. Около 19-и и особено през 20-и век бяха идеологиите и големите разкази за бъдещето. Но в началото на 21-ви век взриви и този разказ за голямото бъдеще и го деструктурира и редуцира до частни бъдещета на индивидите. Тук социалните мрежи играят много важна и деструктивна роля за декомпозирането на големите социални групи и привеждането им в атомизирани общества, които много лесно могат да бъдат местени по електронната дъска на съответната социална платформа.
ДИГИТАЛНОТО РОБСТВО И ТРАНСХУМАНИЗМА:
Попитан от водещия Мартин Петрушев, дали потреблението е разликата между робството преди и дигиталното робство сега, проф. Христов отговори:
„В някакъв смисъл да, но сега на робите (т.е. дигиталните роби) им се създава илюзията, че са свободни и живеят в най-свободния от всички възможни свободни светове. Въпросът не е в практическото ни състояние, което е робско, а в менталното им състояние, което им създава илюзия за свобода. Това е своеобразен наркотик.
По отношение на трансхуманизма, проф. Христов заяви: Както знаете цялата логика на капиталистическата цивилизация е човекът да бъде освободен от ограничения. Не от любов към човека. Затова е „изобретен“ „човекът“ като субект на историята (от идеолозите на капиталистическата цивилизация). Преди това сте бил част от съсловие – религиозно, селско, търговско, на занаятчии и пр.
Но когато се появява индивидуалността, първо се еманципира човекът от колективното тяло, а на второ място, той трябва винаги да бъде „освобождаван“ от „веригите на зависимостите“, за да бъдат заместени от „веригите на потребностите“.
Трансхуманизмът играе на две основни струни на човека – на желанието за непрекъснато разгръщане и потребяване и на преодоляване на страха от смъртта, което виси като Дамоклев меч над цялото човешко същество. В този смисъл трансхуманизмът ви обещава безсмъртие. И тъй като смъртта в чисто материалистичното разбиране на процеса я носим от момента на раждането си, защото живеем като биологически, физически същества, то ако премахнем тялото (както внушава трансхуманизмът) ще решим и проблемът със смъртта. В този смисъл трансхуманизмът ви обещава вечен живот, което преди него прави религията.
Проф. Иво Христов беше категоричен, че прогресът не може да бъде спрян. Но направи разлика в прилагането на едно или друго изобретние във времето на прогреса на човечеството:
Като изобретяването на ножа. Той може да се използва да нарежете хляб, но можете с него и да убиете човек. Същото се отнася и за социалните мрежи.
Проблемът е, че те и цялото това виртуално социално пространство е, предмет на геополитическа битка, включително опити за еманципация от световния команден център, който, разбира се намира в Северна Америка и опитите за създаване на алтернативни центрове на силата. Не е случайно, че в страни като Китай, Турция, а вече и в Русия се огражда старателно интернет пространството. Друг е въпросът, доколко това е успешно е ефективно. Но това означава, че виртуалното поле е поле на битка на идентитети, цели, интереси от геополитическо естество.
ПОТЕНЦИАЛНИ МЕХАНИЗМИ НА ОБЩЕСТВОТО ДА СЕ ПРЕДПАЗИ ЗАНАПРЕД:
Попитан, как човек може да се опази от негативното влияние на социалните платформи в интернет, проф. Иво Христов обясни, че има два начина.
„Ако не искате Вашето дете да се удави, единият вариант е да го държите далеч от водата. Но така ще го лишите от възможността да познае водния свят и да плува в него. Другият вариант е да го научите да плува.
Това важи и за децата и за народите. Не можете да ги държите в парникови условия и да им имат възможност за безпроблемно възпроизводство. Трябва да бъде създадена култура и възпитание, защото е ясно, че в противен случай
няма как електронен добитък да възпроизведе свободни хора.
Затова трябва да се създадат рефлекси у хората да използват мрежата, а не мрежата да използва тях.“
Цалото видео можете да гледате: ТУК
Още изказвания в телевизионни участия на проф. Иво Христов, които са публикувани в сайта КритичноБГ, можете да четете в представените линкове:
И тук:
Проф. Иво Христов за България: Ние наблюдаваме гърчовете на едно приключило общество
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в Y
ouTube: Критично с Кардамски