Китайският народ е постигнал успех, като е тръгнал от нищото и то само за 35-40 години. Английският посланик на глобалния свят го няма в Китай. Там има комбинация между руската мобилизация, тъй като тези огромни маси от хора по някакъв начин трябва да бъдат управлявани, съчетано с нещо, което в Русия никога не го е имало – огромната и невероятна предприемчивост на китайците. Основното противоречие на 21-ви век е това между света на Запада, ръководен и доминиран от САЩ, и света, ръководен от Китай и неговата верига от съюзи. За първи път в центъра на Евразия се получава една особена симбиоза – военната мощ плюс стратегическата дълбочина. Има стратегия за пряк сблъсък между САЩ и Китай – опитите Китай да бъде вкаран в тайванския капан, както Русия беше вкарана в украинския. Огромният въпрос пред Китай е, че китайското общество за първи път в цялата си петхилядна история сменя рязко своята архитектоника. Американските елити трябва да пуснат за пръв път това, което е характерно за Западната цивилизация като матрица – унищожението на противника.
Това заяви проф. Иво Христов, социолог и геополитически анализатор, в разговор с журналиста Тома Томов във филма „Китай! Къде е пътят? Пътят е под краката ни“ на You Tube канала „Наблюдател с Тома Томов и Иво Христов.“
Професорът коментира, че това, което прави впечатление при пристигането в Китай не са тълпите на Тиенанмън и Мао Дзъдун. Това, което първо прави впечатление, според проф. Иво Христов е мащабът: „грамадните булеварди – това е всъщност организацията на пространството“.
„Реката Ян Дзъ е границата – линията, в която китайската цивилизация започва да навлиза в джунглата, във варварското непознато“, отбелязва социологът.
По думите му класическият Китай е воден свят, който се намира между две реки – хиляди километри канали, оризища, чудовищен труд.
„Аз имам чувството, че преди 5-6 хил. години това е било едно огромно блато, което в резултат от къртовски труд на генерации от хора, които с една мотика и с голи ръце, са направили една ръкотворна равнина. И в този воден свят всъщност живеят милиард и половина души“, коментира той
По думите на проф. Христов в Китай гледат на белия човек като на „екзотика“: „Там се разбира, че всъщност вече белите хора сме малцинство на планетата. Ти си някаква атракция. Ти не си нормата – те са нормата. Ти не задаваш смислите, те ги задават.“
„Никакъв английски“ подчерта професорът във връзка с езика, който се говори от местните и цитира думите на китаец, който отбелязва: „Ние сме една четвърт от човечеството. Защо вие не знаете китайски?“ Социологът изтъква, че това е част от Китай-центричния сят, в който китайците са израсли.
По думите му китайският народ е постигнал успех, като е тръгнал „от нищото“ и то само за 35-40 години.
„Английският посланик на глобалния свят го няма в Китай“, подчертава социологът.
„Това е свят, в който ти без телефон си загубен. Това е свят на цифровия екран във всяко едно отношение. Там купуваш, там се забавляваш, поръчваш, комуникираш (с него)“, обясни професорът за Китай.
Той отбеляза, че съвременен Китай е както Съветския съюз по времето на Сталин. Той е продукт на съчетанието на вътрешни условия: мобилизация и всичко останало и американската технология: „Тук има комбинация между руската мобилизация, тъй като тези огромни маси от хора по някакъв начин трябва да бъдат управлявани, съчетано с нещо, което в Русия никога не го е имало – това е огромната и невероятна предприемчивост на китайците.“
„Авторитарното правителство от времето на императорите до ден днешен им разрешава едно нещо, в което те са невероятни: това е невероятната инициативност на местните хора на всяко едно ниво“, посочи геополитическият анализатор.
От друга страна, твърди проф. Христов, държавата не изпуска по никакъв начин юздите на основните параметри на направление, не само за политиката във вътрешните и външните дела, а и в икономиката: „Всички основни експортни отрасли, които дават основният тласък на Китай в предишното десетилетие, ги наричат „компании шампиони“ – тоест, държавни фирми“.
Относно китайския президент Си Дзинпин Проф. Христов разказа: „Това е изключителен човек. Той е принц. Баща му по време на културната революция е смазан. Дзинпин е имал късмет, че не е бил убит. Изхвърлен е на село, за да се превъзпитава. Детето, родено в копринени дантели, е хвърлено в голия каменен под на една пещера. Той физически е живял в пещера с едно одеяло, пълно с бълхи, буквално като будистки монах и е хранил прасетата. Този човек е бил на върха като раждане, след това е слязъл в преизподнята и след това се е издигнал на висотите на управлението на може би най-важната държава в света в момента. Това е огромен опит. В това отношение той прилича на Дън Сяопин.“
Историята, а не великото унижение през 19-ти век е един от стимулите за китайците. „Векът на великото унижение… никога повече да не се повтори“, е мотивът на китайския народ, според проф. Христов.
„Не е известна друга завоювана, завладяна, или поставяна под доминитет… цивилизация, която да иска реванш по този начин„, подчертава той.
Проф. Христов коментира, че основното противоречие на 21-ви век е това между света на Запада, ръководен и доминиран от САЩ – Западноцентричният свят – и света, ръководен от Китай и неговата верига от съюзи: „Китайската форма на господство е различна от тази на Западноцентричния свят. Да, това е форма на пълзяща експанзия, но за разлика от Запада, те си дават сметка, че образно казано, не е нужно да убиваш кокошката, която снася яйца. Научи я да снася, за да ползваш повече – „Win-win“ стратегия, която анонсира Си Дзинпин.“
Според Христов Китай е цивилизация, която си дава сметка за всички негативи на Западната цивилизация, тъй като тя е била тяхна жертва: „Тя няма да се опита да я възпроизведе отново с обратен знак. „
Според него „глобализацията, е системата, която Западът създаде, за да обслужва Запада“, а „Китай беше създаден в тази система на Запада, за да обслужва Запада, в качеството си на световна фабрика.“
Според Христов Китай и САЩ са като Ин и Ян. „Те вече са свързани едно в друго, те вече са неразкъсваеми. Това са 700 или 800 милиарди инвестиции.“
От друга страна, Западният модел е прехвърляне на всички производства с ниска и средна сложност на подизпълнители. „Грубо казано, тяхната представа за света е пирамидална, в която пирамидата обслужва върха Запада.“ Затова, твърди проф. Христов, отделянето на икономиките на Китай от тази на Запада би било много трудно.
„За първи път в центъра на Евразия се получава една особена симбиоза – те имат военната мощ плюс стратегическата дълбочина – човешката, географската суровинната“, твърди професорът, като уточнява, че става дума за Китай като икономико-военно съставляваща и Русия като военно-съставляваща.
Според проф. Христов силата на Запада е това, което много често се счита за негова слабост – „разнообразието, липсата на единна линия, многообразието, което води до невероятни комбинации, които пораждат развитието. Това е сложен свят. За мен това е открит въпрос, дали Западът вече е загубил стимулът за развитие. „
Китай, според проф. Христов, са експанзионистичен народ в добрия смисъл на думата. „Тази китайска физическа ескпанзия е започнала преди повече от 500 години. Те буквално проникват в региона на Пацифика, който в момента се счита за новия център на света. Локомотивът на историята се движи там, буквално. „
Отворен е въпросът дали китайската цивилизация е „копи-пейст“ и дали китайците са в състояние да създадат неща, които няма аналог, което всъщност е силата на Запада, поясни социологът.
„Китайският ръст се крепи на мотора вътре в китайското общество“, посочи геополитическия анализатор.
Проф. Христо заяви, че огромният въпрос пред Китай е това, че пред очите ни китайското общество за първи път в цялата си петхилядна история сменя рязко своята архитектоника – своята структура. Той става градско общество, като това не е просто преместване на огромни маси на хора от селата в градовете, уточни социологът.
Според него въпросът е цивилизационен. Това са 900 млрд. души, от които 300-400 млн. се определят за средна класа. Те ценят своето време и не искат да работят 15 часа: „Основната драма на китайското съвременно общество е мобилизация срещу консумация. Можеш ли да ги съчетаеш?“
Има стратегия за пряк сблъсък между САЩ и Китай – опитите Китай да бъде вкаран в тайванския капан, както Русия беше вкарана в украинския, отбеляза геополитическият анализатор: „Матрицата е една и съща. Но старата пет хиляди-годишна цивилизация не влезе в вози капан“.
По думите му това е много характерната за англосаксонконския свят стратегия да елиминират надигащия се опонент, още преди той да се е разгърнал.
„Американските елити, като типични европоцентрични елити, трябва да пуснат за пръв път това, което е характерно за Западната цивилизация като матрица – унищожи противника“, завърши проф. Христов.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски