Разговорът за цифровите валути на централните банки (CBDC, от Central Bank Digital Currencies) почти изчезна от водещите заглавия, но разработването на необходимата за тях инфраструктура продължава. Вместо за CBDC финансовите институции все по-често говорят за „токенизация“, „унифицирани регистри“ и програмируеми трансгранични плащания.
В центъра на този процес е Project Agorá – инициатива на Банката за международни разплащания, която изследва възможността резервите на централните банки и депозитите в търговските банки да бъдат представени като цифрови токени в обща програмируема система.
Официално проектът не е предназначен за създаване на потребителска цифрова валута. Според анализа на Брандън Смит, публикуван в Alt-Market, обаче той изгражда част от инфраструктурата, която в бъдеще би могла да свърже националните цифрови парични системи и да постави все по-голям дял от световните трансакции под централизирано наблюдение.
Смит разглежда цифровите валути не просто като нов платежен инструмент, а като потенциален механизъм за икономически контрол. Той свързва сегашните проекти на централните банки с политиките от пандемичния период и предупреждава, че отказът от физическите пари би дал на държавите безпрецедентна власт върху достъпа до икономиката.
Проектът „Агора“ и новият език на цифровите пари
Project Agorá е съвместна инициатива на Банката за международни разплащания (BIS) и Института за международни финанси. Проектът изследва възможността токенизирани резерви на централните банки и токенизирани депозити в търговските банки да бъдат обединени в споделена програмируема платформа. Целта е трансграничните плащания на едро да се извършват по-бързо, с по-ниски разходи и с едновременно приключване на всички части от дадена операция.
През май 2026 г. Банката за международни разплащания обяви, че разработеният прототип е демонстрирал възможност за сигурно уреждане на трансгранични операции между различни валути. Организацията планира да премине и към тестове с реална стойност. В проекта участват Банката на Англия, Банката на Франция от името на Евросистемата, централните банки на Япония, Южна Корея, Мексико и Швейцария, Федералната резервна банка на Ню Йорк и повече от 40 частни финансови институции.
Официално Project Agorá не е представен като проект за потребителска CBDC. Той е насочен към плащанията на едро между централни и търговски банки. BIS го определя като експериментален прототип, а не като готова бъдеща глобална платформа.
Смит обаче смята, че технологичната разлика не променя същността на проекта. Според него токенизирането на резервите е първата стъпка към токенизирането на по-голяма част от операциите на централните банки, включително отношенията им с правителства и търговски банки.
„Токенизация“ означава даден актив или парично вземане да бъде представено като цифров запис в програмируем регистър. По този начин прехвърлянето му може да бъде подчинено на предварително зададени технически и правни условия.
BIS посочва, че съществуващите национални закони, санкционни режими и правила срещу изпирането на пари ще продължат да се прилагат. Смит тълкува това като потвърждение, че операциите няма да бъдат анонимни и че финансовите институции ще запазят възможността да проследяват, спират или отказват определени трансакции. Според автора централните банки все по-рядко използват понятието CBDC, но това не означава, че програмата за цифровизация е прекратена. Той смята, че тя е преместена на заден план и продължава под по-технически и по-малко разпознаваеми наименования.
От пандемичните ограничения към свят без кеш
По време на пандемията през 2020 г. институции като Световния икономически форум, Международния валутен фонд, Банката за международни разплащания и редица национални централни банки започнаха значително по-активно да обсъждат цифровите валути на централните банки. CBDC представлява цифрова форма на официалната национална валута, емитирана или гарантирана от съответната централна банка. За разлика от биткойн и останалите децентрализирани криптовалути, тя се намира под контрола на държавна или наднационална парична институция.
В публичния разговор тогава цифровите плащания бяха представяни и като по-безопасна алтернатива на банкнотите и монетите, за които се твърдеше, че могат да разпространяват коронавируса. Според Смит не е имало убедителни доказателства, че премахването на кеша би оказало съществено влияние върху разпространението на заразата. Авторът разглежда пандемията като опит за ускорено въвеждане на по-широка система за наблюдение и контрол. По неговата интерпретация общественият страх е трябвало да направи населението по-склонно да приеме ограничения, цифрово проследяване и централизирано управление на икономическия достъп.
За Брандън Смит най-важният урок от пандемичния период е начинът, по който достъпът до работа, транспорт и обществени места може да бъде обвързан с изпълнението на определени изисквания. Той описва предполагаем сценарий, започващ със задължение работодателите да проверяват ваксинационния статус на своите служители. Следващата стъпка би била използването на приложения и QR кодове за достъп до обществени сгради и градски транспорт. В завършения вариант подобна система би могла да определя и кой има право да купува стоки или да използва услуги. Според Смит последният елемент, необходим за осъществяването на този модел, е CBDC в общество без пари в брой.
Докато съществува физически кеш, държавата не може да наблюдава и разрешава всяка отделна сделка. Банковите сметки на определени хора могат да бъдат блокирани – както се случи с част от участниците и дарителите на протестите в Канада – но гражданите запазват възможността да търгуват директно.
Дори при ограничаване на кеша могат да се използват злато, сребро, бартер или неофициални пазари. При напълно установена система от цифрови валути обаче участието в по-широката икономика би зависело от достъпа до одобрена платежна инфраструктура.
Смит определя аргумента, че хората продължават да разполагат с „избор“, като форма на икономическа принуда. Формално човек може да откаже да изпълни дадено изискване, но цената може да бъде загуба на работа, банкова сметка и възможност за нормално участие в обществото.
Затова авторът предупреждава, че цифровите пари могат да се превърнат в средство не само за разплащане, но и за налагане на политическо или социално поведение.
САЩ забраняват CBDC, но Нюйоркският резерв остава в „Агора“
През януари 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа указ за цифровите финансови технологии, забраняващ на федералните агенции да предприемат действия за създаване, емитиране или насърчаване на CBDC в Съединените щати или в чужбина. Указът разпорежда и прекратяване на текущите инициативи, насочени към създаването на американска цифрова валута на централната банка. През юни 2026 г. Сенатът прие законодателен текст, предвиждащ временна забрана Федералният резерв да емитира CBDC до края на 2030 г. Към момента на публикацията на Смит мярката беше част от по-широкия законопроект 21st Century ROAD to Housing Act.
Въпреки това Федералната резервна банка на Ню Йорк продължава да участва в Project Agorá чрез своя Иновационен център.
Смит представя това като знак, че Федералният резерв пренебрегва политическите ограничения и продължава да подготвя долара за токенизация. Тук обаче има важно институционално и технологично разграничение: участник е Нюйоркският резерв, а не пряко Управителният съвет на Федералния резерв, а Agorá официално изследва инфраструктура за междубанкови плащания на едро, не емитирането на потребителски цифров долар.
Следователно участието в проекта само по себе си не доказва разработване на американска CBDC в нарушение на президентския указ. За Смит обаче то показва, че основната техническа инфраструктура продължава да се изгражда независимо от използваната терминология.
Цифровото евро и изграждането на глобална парична мрежа
Най-голямото опасение на Смит е, че BIS и партньорските централни банки постепенно създават рамка, чрез която различните национални цифрови финансови системи ще могат да взаимодействат. Ако националните CBDC се превърнат в норма, следващата възможна стъпка според него би била въвеждането на наднационална цифрова валута или обща инфраструктура, изпълняваща сходна функция. При подобен модел Банката за международни разплащания и свързаните с нея институции биха могли да се превърнат в посредници при значителна част от световните трансакции. Това би дало възможност финансовите потоци да бъдат наблюдавани и ограничавани на ниво, което досега не е било технически възможно.
Смит продължава да смята, че пълното въвеждане на подобна система би изисквало отслабване или срив на американския долар. Първоначално той и други анализатори очаквали алтернативата да бъде изградена около икономическия блок БРИКС, който поддържа отношения с Международния валутен фонд. Според автора влиянието на БРИКС е намаляло през последните пет години и планът може да се е променил. Вместо доларът да бъде сринат чрез вътрешна американска криза, цифрови валути могат да бъдат въведени първо в политически по-благоприятни западни държави. След това те биха могли постепенно да ограничат ролята на долара като световна резервна валута.
Вижте още – Деян Николов: Спорът за дигиталното евро не е за удобство, а за контрол
Смит предполага, че правителства в Европа, Австралия и Канада могат да изградят мрежа, която заобикаля долара, а последвалото му отслабване да бъде обяснено с отказа на консервативна Америка да приеме цифровата трансформация. Това е политическа хипотеза на автора, а не обявен план на посочените правителства.
Европейският съюз действително продължава подготовката за евентуално въвеждане на цифрово евро. Според официалния график на Европейската централна банка се планира 12-месечен пилотен проект, който да започне през втората половина на 2027 г. Ако необходимото европейско законодателство бъде прието през 2026 г., институцията иска да бъде технически готова за потенциална първа емисия през 2029 г.
Окончателно решение за емитирането все още няма. ЕЦБ официално заявява, че цифровото евро ще допълва, а няма да заменя парите в брой, и че ще предлага възможности за плащане както онлайн, така и офлайн.
За Смит обаче обещанията, че кешът ще бъде запазен, не отстраняват дългосрочния риск. Той предупреждава, че след изграждането на цифровата инфраструктура политиките могат да бъдат променени, а използването на физически пари постепенно да бъде обезкуражено или ограничено.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
