Пазарите изглеждат в еуфория: борсовите индекси поставят рекорди, ръстът на БВП е положителен, а технологичните компании достигат „гравитационно-невъзможни“ оценки. Според публикация на OilPrice, написана от Майкъл Кърн, тази картина е измамна: под повърхността тече фундаментална трансформация, която променя начина, по който работи държавата, икономиката и обществото.
Кърн отбелязва, че докато дигиталната икономика процъфтява, реалният живот на хората деградира. Работни места изчезват, цените на основните стоки остават високи, а пропастта между технологичната свръхпечалба и материалната реалност никога не е била по-голяма. Според OilPrice, зелените стрелки на борсовите графики вече не измерват здравето на икономиката — те измерват „успеха на едно поглъщане“.
Още по темата – Технофеодализъм: Янис Варуфакис за края на капитализма
Дигиталният бум и разпадащата се реална икономика
Кърн пише, че старият модел на „въртяща се врата“ между бизнес и правителство е остарял. Днес няма „врата“ — има сливане. Мрежа от милиардери и рискови фондове не просто лобира за влияние, а изгражда самата държавна инфраструктура. Те не искат да влияят на правилата — искат да пишат кода, който ги изпълнява.
OilPrice изброява ключовите фигури:
-
Питър Тийл – основател на Palantir, заявил, че „свободата и демокрацията вече не са съвместими“.
-
Илон Мъск – промотира „техно-популизъм“, докато печели гигантски федерални договори.
-
Марк Андрийсен – автор на манифест, според който технологичният прогрес трябва да се ускори „на всяка цена“.
През 2024–2025 г. това сливане довежда до масово прехвърляне на държавни функции в частни ръце:
-
SpaceX получава 1,8 млрд. долара класифициран договор за шпионски сателити от NRO.
-
Vulcan Elements, подкрепена от фонда 1789 Capital, печели договор за 620 млн. долара от Пентагона.
-
Palantir генерира 55% от приходите си от федералния бюджет.
Кърн казва, че най-печелившият бизнес модел вече не е продажба на продукти, а „governance as a service“ — управление като услуга.
Как технологичната олигархия превзема държавните функции
Според OilPrice, колосалният растеж на изкуствения интелект изисква невъобразими количества енергия. Международната енергийна агенция прогнозира, че консумацията на ток от дата центровете ще скочи от 415 TWh през 2024 г. до 945 TWh през 2030 г. — еквивалент на добавяне на цялата Япония към глобалната електрическа мрежа за 6 години.
В резултат:
-
Големите технологични компании заключват за себе си „чисти“ енергийни източници.
-
Публичният сектор е принуден да разчита на газови централи и волатилни „spot“ пазари.
-
Общностите плащат екологичната цена — например 6 млрд. галона вода, изразходвани от центровете на Google през 2024 г.
Министерството на енергетиката на САЩ вече финансира нови газови и въглищни мощности, за да поддържа работата на сървърните ферми.
Енергийният глад на AI и цената за обществото
Технологичните акции растат благодарение на „ефективност“, но за работниците това означава изчезване на позиции — тихо, постепенно и без драматични фалити.
Кърн описва феномена „тихо уволнение“ (quiet firing):
-
през първите месеци на 2025 г. са съкратени 126 000 служители в сектора;
-
73% съобщават за „тихо освобождаване“ — напускане без замяна, автоматизация на ролята или размиване на задълженията.
Първи отпадат входните позиции — анализатори, копирайтъри, млади програмисти. Това „сплесква“ средната класа, като оставя празно пространство между нискоквалифицирания труд и елитните технологични роли.
Вижте още – Йордан Тодоров: AI унищожава работните места
Автоматизацията и изтриването на средната класа
Майкъл Кърн отбелязва, че моделът „частна държава“ вече се изнася по света. Европа говори за „дигитален суверенитет“, но независимостта би струвала 3,6 трилиона евро, според CEPA (Centre for European Policy Analysis — независим аналитичен център). Затова 74% от публичните европейски компании разчитат изцяло на американски технологични платформи.
Примери от OilPrice:
-
NHS (Националната здравна служба на Обединеното кралство) подписва £330 млн. договор с Palantir за системата си за данни.
-
Украйна разчита на Starlink за отбранителни комуникации.
Държавите получават модерни инструменти — но стават клиентски държави.
UBI — универсалният базов доход — също се представя като „решение“, но според Кърн е троянски кон, който елиминира социалната държава, без да я замества реално.
Новият обществен договор: суверенен капитал и контрол върху бъдещето
Кърн отбелязва в OilPrice, че трябва да се изисква възвръщаемост за обществото, което финансира инфраструктурата, поема риска и плаща екологичните разходи.
Той предлага:
-
модел на суверенен капитал – държавата да получава дялове (equity) при финансиране на частни компании;
-
данък върху автоматизацията, за да се предотврати срив на данъчната база;
-
дивидент за данни, тъй като AI е обучен върху труда на милиони хора;
-
универсални базови услуги вместо UBI – евтин транспорт, публичен достъп до компютърни мощности, национална цифрова инфраструктура.
Според Кърн светът преминава от публични институции към частни платформи. Новата система е по-бърза и ефективна — но поставя въпроса:
Ще бъдем ли собственици на бъдещето… или само потребители?
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
