През 2018 г. епископ Атанасий Шнайдер предупреждава, че Европа е изправена не просто пред миграционна криза, а пред дълбока промяна на своята историческа, културна и християнска идентичност. Днес, на фона на продължаващите спорове за миграцията, интеграцията, демографията и бъдещето на Стария континент, тези негови думи звучат все по-актуално.
Кой е епископ Атанасий Шнайдер
Епископ Атанасий Шнайдер е помощен епископ на архиепископията „Св. Мария“ в Астана, Казахстан, и титулярен епископ на Целерина. Според данните на Catholic Hierarchy той е роден през 1961 г., ръкоположен е за свещеник през 1990 г., а през 2006 г. е назначен за епископ.
Шнайдер е сред най-разпознаваемите консервативни гласове в Католическата църква. Той често критикува секуларизацията на Запада, отстъплението от християнската идентичност и според него прекалено либералния подход на част от църковните среди към масовата миграция.
Предупреждението от 2018 г., което отново звучи актуално
Темата отново привлече внимание, след като видео с изказване на епископ Шнайдер отново се върти в социалните мрежи. В него той казва, че Европа е свидетел на нашествие, а не просто на бежанска вълна, и говори за процес на масова ислямизация на континента.
Най-ясният контекст на тези думи се открива в интервю на Шнайдер за La Nuova Bussola Quotidiana. В него журналистката припомня негова конференция от 2018 г., на която той е говорил за миграцията като за дълго подготвен план за промяна на християнската идентичност на Европа.
Още през юни 2018 г. в интервю за Il Giornale, Шнайдер развива сходна теза: че зад масовата миграция стоят международни политически сили, които целят да отслабят християнската и националната идентичност на европейските народи.
🇻🇦✝️ „Now we are witnessing an invasion. There are no refugees. No, this is an invasion of mass Islamization of Europe,“ says Bishop Athanasius Schneider.
He says that mass immigration is essentially the destruction of Europe’s historical culture and Christianity. pic.twitter.com/XG33dJ5vUH
— Visegrád 24 (@visegrad24) July 1, 2026
Миграцията като инструмент за промяна на идентичността
Основната теза на епископ Шнайдер е, че масовата миграция към Европа не може да бъде разглеждана само като спонтанен хуманитарен процес. Според него тя е насърчавана и управлявана от политически и идеологически кръгове, които имат интерес да променят облика на европейските общества.
Той посочва Германия и Великобритания като държави, които според него са насърчили непропорционален приток на хора от страни с мюсюлманско мнозинство. В неговия прочит това не е случайност, а част от по-широк процес на отслабване на историческата идентичност на Европа.
Може да ви е интересно – „Забраненият“ филм на Уве Бол: защо Citizen Vigilante взриви Германия
Шнайдер не поставя акцента върху отделния мигрант като личен враг. Напротив, той подчертава, че много от тези хора самите са използвани от политически сили. Критиката му е насочена към елитите, които според него насърчават масова миграция, без да се съобразяват с последиците за приемащите общества.
Между помощта за бежанци и масовата миграция
изображението е илюстративно
В изказванията си Шнайдер прави разграничение между хора, които действително бягат от преследване и война, и масова миграция, която според него се използва като политически инструмент.
Той не отрича християнския дълг да се помага на страдащите. Но настоява, че тази помощ не може да означава безконтролно отваряне на граници и разрушаване на културната и религиозна тъкан на приемащите общества.
Според него истинската помощ трябва да бъде насочена и към страните на произход. Масовото изтегляне на млади хора от тези държави, казва Шнайдер, не решава проблемите им, а ги задълбочава, защото ги лишава от човешки потенциал за развитие.
Ислямизацията като демографски и културен процес
Една от най-острите тези на Шнайдер е, че Европа преминава през процес на ислямизация. Той не говори само за религиозна практика, а за демографска и културна трансформация.
Сред примерите, които дава, са все по-видимото присъствие на ислямски практики в публичното пространство, въвеждането на халал храна, публичните ифтар вечери, отбелязването на Рамадан в институционална среда и посещенията на ученици в джамии.
Към това той добавя и демографския аргумент: ниската раждаемост сред европейците и по-високата раждаемост сред мюсюлманските семейства според него ще доведат до трайна промяна на религиозния и културния профил на Европа. За Шнайдер проблемът не е само в броя на мигрантите, а в липсата на воля от страна на европейските общества да защитят собствената си идентичност.
Критиката към западната Католическа църква
Особено остра е критиката на Шнайдер към част от западната Католическа църква. Според него библейските текстове често се използват избирателно, за да се оправдае масовата миграция, без да се отчита задължението на държавите да пазят общото благо, реда и духовното наследство на своите народи.
Той обвинява част от църковните лидери, че говорят твърде много за приемане и твърде малко за последиците от безконтролна миграция. Според него Църквата трябва да защитава не само отделния човек в нужда, но и християнската цивилизация, която е дала облика на Европа.
В този смисъл позицията му влиза в напрежение с по-хуманитарния и отворен тон, наложен особено силно по време на папа Франциск.
Други гласове в Църквата със сходни предупреждения
Шнайдер не е единственият представител на Католическата църква, който е заемал остри позиции по темата.
кардинал Робърт Сара
Кардинал Робърт Сара също критикува използването на Библията като аргумент в подкрепа на масовата миграция. Според него това е фалшиво тълкуване на Евангелието, а по-добрият подход е хората да бъдат подпомагани в собствените им страни.
Кардинал Реймънд Бърк също прави разграничение между истински бежанци и масова миграция. През 2019 г. той заявява, че съпротивата срещу мащабна мюсюлманска имиграция може да бъде отговорно упражняване на патриотизъм.
Още през 2010 г. кардинал Милослав Вълк предупреждава, че Европа рискува да бъде ислямизирана, защото е изгубила собствените си християнски корени. За него проблемът не е само външен, а и вътрешен: духовната празнота на самите европейци.
Кардинал Джакомо Бифи, бивш архиепископ на Болоня, също е сред ранните остри критици на миграционната политика. Той настоява Италия да дава предпочитание на християнски мигранти и предупреждава, че Европа ще бъде или отново християнска, или ще стане мюсюлманска.
През последните години подобни предупреждения идват и от Полша. Епископ Антони Длугош предупреждава за ислямизацията на Европа чрез масова миграция, а епископ Веслав Меринг критикува миграционната политика в сходен дух.
Позицията на Ватикана: от Йоан Павел II до папа Лъв XIV
Официалната позиция на Католическата църква е по-сложна от противопоставянето „отворени“ срещу „затворени“ граници.
Катехизисът на Католическата църква, в параграф 2241, казва, че по-богатите държави имат задължение, доколкото могат, да приемат чужденеца, който търси сигурност и препитание. Но същият текст признава и правото на политическите власти да поставят юридически условия в името на общото благо. В него се казва още, че имигрантите са длъжни да уважават материалното и духовното наследство на приемащата страна, нейните закони и граждански задължения, според Катехизиса.
Йоан Павел II признава правото на човека да напусне родината си и да потърси по-добър живот в друга страна. Но той подчертава, че упражняването на това право трябва да бъде регулирано, защото безразборното му прилагане може да навреди на общото благо, се казва в неговото послание за Световния ден на мигрантите през 2001 г., публикувано от Ватикана.
Бенедикт XVI поставя силен акцент върху правото човек да не емигрира, тоест върху правото да остане в родината си. В посланието си за Световния ден на мигрантите през 2013 г. той подчертава, че решението на миграционните кризи минава през премахване на причините, които принуждават хората да напускат домовете си, според Ватикана.
Папа Франциск
При папа Франциск хуманитарният акцент става много по-силен. Той налага формулата за приемане, защита, насърчаване и интеграция на мигрантите и бежанците. В този подход интеграцията не се разбира като асимилация, а като двустранен процес между мигрантите и приемащото общество, според Migrants & Refugees Section. През 2023 г. темата на Световния ден на мигрантите и бежанците е „Свободни да избират дали да мигрират или да останат“, съобщава Vatican News.
Папа Лъв XIV продължава близо до линията на Франциск. Той говори за мигрантите и бежанците като за „пратеници на надежда“ и критикува нечовешкото отношение към тях, според Washington Post. В същото време признава правото на държавите да контролират границите си, но настоява богатите страни да помагат за промяна на условията в бедните държави, посочва Reuters.
Спорът за бъдещето на Европа
Дебатът около думите на епископ Шнайдер не е просто спор за миграцията. Той е спор за това какво представлява Европа, има ли тя право да защитава своята историческа и християнска идентичност и къде минава границата между хуманитарния дълг и политическата наивност.
Ватикана поставя акцент върху достойнството на всеки човек, помощта за мигрантите и интеграцията. Шнайдер и други консервативни духовници обаче предупреждават, че този подход често пренебрегва демографската, културната и религиозната трансформация на Европа.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
