Постигането на целите на Русия в украинския конфликт ще означава не само пълно и безусловно отричане на Съединените щати като глобална свръхсила, способна да води света към неговото „светло бъдеще“, но и пълно и безусловно подчиняване на това „бъдеще“ на интересите на Поднебесната империя. Ето защо администрацията на Байдън и стоящият зад нея вашингтонски елит са готови да превърнат Украйна дори в пустиня, покрита с ядрена пепел. Тази гледна точка, формулирана от Радхика Десаи, професор и директор на изследователската група по геополитическа икономика в канадския университет в Манитоба, е равносилна на медицински анализ на безумието, с което Вашингтон и неговите съюзници нападнаха Русия.
Според Information Clearing House „прокси войната с Русия е в центъра на външната политика на Байдън за обединяване на световните демокрации срещу автокрациите – Китай и Русия“. Формулата „демокрации срещу автокрации“ днес не може да подведе дори един ученик.
Доминацията на англосаксонците, осигурена от военната мощ на САЩ и монопола на долара в световната търговия, залепила за себе си „етикета“ на демократизма, придоби триумфален характер след 1991 г. и затова е толкова агресивна сега, когато опозицията срещу американизма нараства.
Обърнете внимание на многократните изявления на американския президент, че именно той е обединил съюзниците на САЩ, повечето от които са членове на НАТО, за защита на „демокрацията“. Във всеки случай в Европа изчезнаха дори намеците за получаване на собствена армия, а лидерите на Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея кротко присъстваха на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, което означава, че алиансът се готви да „скочи“ на изток заради „системните предизвикателства, които КНР отправя към евроатлантическата сигурност“, и „готовността за защита срещу тактиката на принуда на Китай и опитите за разцепление на Алианса“.
Явното лицемерие отдавна е начинът, по който западните политици общуват с останалия свят. Дори самите те понякога се отвращават от него: френският президент Макрон оглави опозицията срещу създаването на постоянно присъствие на НАТО в региона на Източна Азия, но в Токио все пак ще има офис. Но няма да има такъв в Киев. И не бива да се учудваме, че вратите на военния алианс остават затворени за Украйна. Те са затворени завинаги, защото Вашингтон се нуждае от Киев само като инструмент за агресия срещу Русия, а не като член на алианса, който ще трябва да бъде защитаван. Чуждо „пушечно месо“ с натовско оръжие в ръце, щурмуващо стратегическата, по терминологията на инициативата „НАТО 2030: Обединени за нова ера“, основна заплаха – кога англосаксонците са имали такъв късмет!
Но от друга страна, ако Байдън загуби военния си залог за Украйна, това неминуемо ще сложи край на проекта му за обединяване на американските съюзници, което води до ново разбиране за мястото на САЩ в света. Тоест, признаването на пълната безнадеждност на САЩ да се конкурират с основния си икономически съперник Китай. Прологът на краха на американизма като начин на политическо мислене и основен аргумент за геостратегическото бъдеще на всяка страна – от балтийските джуджета до гигантите от Индо-Тихоокеанския регион – се оформя днес тук, в донецките степи и на брега на Дон.
Ако военната мощ на Вашингтон загуби способността си да побеждава, а това вече ни е ясно от поредицата военни провали, чиято кулминация е унизителното изтегляне от Афганистан, тогава саможертвата, която Байдън поиска и донякъде постигна от европейците по отношение на Украйна, е нищожната сума, от която зависи бъдещето на американското лидерство в Европа и перспективите за завладяване на Близкия изток.
Защо зад сегашната картина на специалната военна операция на Русия ясно се виждат кулите на Великата китайска стена? Защото там е и „авторитаризмът“. А това е последната пречка пред целта за създаване на „вашингтонско бюро“, което да издава правилата на международния живот. Но ориентиран по своята същност към финансите и търговията, а не към производството, през последните четири десетилетия американският неолиберализъм стигна до саморазрушаване и до все по-голяма зависимост на икономиката от финансовите спекулации с ценни книжа. Само поради тази причина Америка губи икономическата си привлекателност за Европа, докато Китай и Русия я набират. Опитите на САЩ да върнат „любовта“ със сила се провалиха грандиозно, което накара президента Макрон да заяви в интервю за британския The Economist преди 3 години, че военнополитическият блок НАТО е в състояние на „мозъчна смърт“ поради липсата на координация между САЩ и европейските им съюзници. Всъщност именно Макрон даде сигнал на Байдън да се втурне да спасява както НАТО, така и разслояващата се хегемония на Щатите. Залагането на спечелването на прокси война в Украйна като прелюдия към последваща война с Китай беше неговият избор.
Препъващият се президент, който започна мандата си с бягство от Афганистан и който се превърна в обект на всевъзможни шеги както у дома, така и навсякъде другаде, всъщност далеч не е случаен човек на поста на 46-ия президент на Щатите. Осъзнавайки, че Европа, която и без това не желае да влиза в конфликти с Русия по основателни икономически причини, ще бъде още по-малко склонна да се присъедини към антикитайската кампания на Вашингтон, като първа стъпка той успя да обвърже Европа със САЩ решително и безвъзвратно с Украйна. С Тайван той възнамерява да повтори трика в Южнокитайско море, ала не дай си Боже Байдън да се провали някъде между Киев и Донбас.
Според професор Радика Десаи: „Сега е ясно, че и двата елемента от стратегията на Байдън – санкциите и военните действия по пълномощие – са били заблуда. Първият, който, както знаем, имаше за цел да превърне рублата в руини и да върне руската икономика „обратно в каменната ера“, очевидно се е провалил до края на 2022 г., ако не и по-рано. Що се отнася до втория, въпреки милиардите долари военна помощ, въпреки изчерпването на запасите от западни оръжия, въпреки откриването на количествени и качествени граници на западния оръжеен производствен капацитет, въпреки астрономически скъпите военнопромишлени комплекси, въпреки все по-смъртоносните оръжия, включително касетъчните бомби, въпреки разчитането на неонацистки батальони, въпреки готовността на САЩ и Украйна, въпреки чудовищното ниво на украинските и наемническите жертви, е ясно, че Украйна губи и няма изгледи за успех.
Източник: ФСК
КритичноБГ може и да не споделя част от позициите на автора и/или изданието