Шест десетилетия след като Джон Кенеди предупреди, че свят с „15 или 20 ядрени държави“ е рецепта за катастрофа, международната система изглежда все по-близо до подобен сценарий. Преди поредната конференция по Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) анализ на Responsible Statecraft проследява как липсата на разоръжаване, двойните стандарти и ерозията на международното право превръщат договора от защитна рамка в разклатен стълб на глобалната сигурност.
Предупреждението на Кенеди и началото на ядреното табу
Давид Бен Гурион
През май на първата си година като президент Джон Ф. Кенеди се среща с израелския министър-председател Давид Бен-Гурион, за да обсъдят ядрената програма на Израел и новата атомна централа в Димона. Срещата остава известна като своеобразна „ядрена среща на върха“.
Както припомня Responsible Statecraft, израелският историк Том Сегев отбелязва в биографията A State at Any Cost: The Life of David Ben-Gurion, че Бен-Гурион не е получил много от тази среща. Кенеди не оставя съмнение, че няма да позволи Израел да разработва ядрени оръжия.
Според анализа Кенеди е бил дълбоко обезпокоен от перспективата все повече държави да се сдобиват с ядрено оръжие. Той е смятал, че ако Съединените щати не могат да убедят дори свои съюзници да се въздържат от подобни програми, няма реален шанс да повлияят на държави, с които отношенията са по-обтегнати.
„Голямата сделка“ на ДНЯО и защо тя започна да се разпада
Опасенията на Кенеди се засилват драстично след Карибската ракетна криза през октомври 1962 г., която показва колко лесно човешката цивилизация може да бъде унищожена при ядрен сблъсък между САЩ и Съветския съюз. В прочутата си реч пред Американския университет през 1963 г. Кенеди предупреждава, че свят с „15 или 20 или 25 ядрени държави“ неизбежно ще стане изключително опасен. Именно тази логика по-късно ще се превърне в основа на Договора за неразпространение на ядрените оръжия.
Responsible Statecraft подчертава, че Кенеди ясно е осъзнавал необходимостта от компромис. За да се ангажират неядрените държави да не разработват ядрени оръжия, ядрените сили трябва да предложат нещо в замяна. Така се ражда идеята за т.нар. „голяма сделка“, която по-късно се материализира в трите стълба на ДНЯО: неразпространение, разоръжаване и право на мирно използване на ядрената енергия.
Петте държави, притежаващи ядрено оръжие към момента на създаването на договора – САЩ, СССР, Великобритания, Франция и Китай – запазват арсеналите си, но поемат ангажимент да водят добросъвестни преговори за ядрено и общо разоръжаване. Всички останали държави се отказват от възможността да разработват ядрени оръжия, като в замяна получават достъп до ядрени технологии за мирни цели.
Вижте още – Светът остава без ядрен контрол: какво следва след 2026?
Двойните стандарти и урокът от Ирак, Либия и Северна Корея
Днес, повече от 55 години след влизането му в сила, ДНЯО има 191 държави членки. В същото време пет държави остават извън режима: Индия, Израел, Северна Корея и Пакистан, както и Южен Судан. Както отбелязва Responsible Statecraft, Израел разработва ядрено оръжие след смъртта на Кенеди, като първата му ядрена бойна глава става оперативна още през 1967 г., преди самите преговори по ДНЯО.
Индия и Пакистан се превръщат в ядрени сили съответно през 1974 и 1998 г., а периодичните конфликти между тях продължават да представляват сериозен глобален риск. Единствената държава, която се сдобива с ядрено оръжие след това, е Северна Корея, провела първия си ядрен опит през 2006 г.
Responsible Statecraft припомня, че Пхенян напуска ДНЯО през 2004 г., след като извлича ясен урок от свалянето на режима на Саддам Хюсеин през 2003 г.: държавите без ядрено оръжие са уязвими на военна интервенция и смяна на властта, ако не следват линията, налагана от САЩ и техните съюзници. Това послание, според анализа, се засилва допълнително след събитията в Либия и Сирия.
Рискът от нова ядрена надпревара и срив на международния ред
На този фон от 27 април до 22 май в централата на ООН в Ню Йорк ще се проведе 11-ата конференция за преглед на ДНЯО. Форумът се събира на всеки пет години, но Responsible Statecraft прогнозира особено напрегната атмосфера заради множеството текущи конфликти по света. Последните две подобни конференции – през 2015 и 2022 г. – не успяват да постигнат съгласуван заключителен документ.
Трети пореден провал, предупреждава анализът, може сериозно да подкопае договора и да отприщи както вертикално, така и хоризонтално ядрено разпространение. Responsible Statecraft отбелязва, че в последно време в издания като Foreign Affairs и Foreign Policy се появяват призиви Япония да разработи собствено ядрено оръжие, както и предложения Германия, Канада и Южна Корея да се присъединят към „ядрения клуб“.
Заплахите пред ДНЯО са многобройни – от нарастващия скептицизъм към ядрената енергия до липсата на реален напредък в разоръжаването от страна на петте официални ядрени държави. В същото време, подчертава Responsible Statecraft, се оформя нова надпревара във въоръжаването, а посланието към неядрените държави става все по-безкомпромисно: или сте „с нас“, или трябва да разполагате с ядрено оръжие.
В заключение анализът посочва, че основният урок от десетилетията на действие на ДНЯО е ясен – неразпространението не може да функционира без реално разоръжаване и без уважение към международното право. Допълнителното отслабване на Устава на ООН само ускорява пътя към свят с десетки ядрени държави – сценарий, който Кенеди още през 60-те години определя като пряк път към ядрена война. Според Responsible Statecraft единствено сериозна дипломация, преговори и подновяване на ключови споразумения, включително New START между САЩ и Русия, могат да предотвратят този изход.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
