Военната ескалация между Съединените щати, Израел и Иран се представя официално като конфликт, свързан с ядреното разпространение, възпирането и регионалната сигурност. Но според анализ на Илан Капур – професор по критически изследвания на развитието във Факултета по екологични и урбанистични промени към Йоркски университет в Торонто – публикуван в Al Jazeera, зад тези аргументи стои далеч по-дълбока и системна логика.
Капур твърди, че същинската цел не е просто отслабването на Иран или смяната на режима, а гарантирането на непрекъснатото движение на петрола – „кръвта“ на глобалната капиталистическа икономика.
Ударът по остров Харг: военни цели, но не и петролът
скрийншот: Google maps
Ключов пример в анализа е неотдавнашният американски удар по остров Харг – основният терминал за износ на петрол на Иран. Разположен близо до Ормузкия проток, през който преминава приблизително една пета от световния петрол, този обект има критично значение за глобалните енергийни пазари.
Както отбелязва Илан Капур, най-показателното в тази операция не е самият удар, а онова, което съзнателно е било пощадено.
Американският президент Доналд Тръмп публично заявява, че са унищожени „всички военни цели“ на острова, но същевременно подчертава, че нефтената инфраструктура е оставена непокътната. Той дори изрично отбелязва, че е избрал да не „унищожава петролната инфраструктура“, като предупреждава, че това може да се промени, ако Иран застраши корабоплаването в Ормузкия проток.
Според Капур този избор е показателен: военният капацитет може да бъде атакуван, но енергийните артерии остават защитени.
Контролирана ескалация: защо енергийните потоци остават непокътнати
Анализът подчертава, че унищожаването на терминалите на Харг би довело до рязък скок на цените и сериозни сътресения на глобалните пазари. Вместо това Вашингтон избира „калибриран удар“ – военни щети без енергийна парализа.
„Импликацията е трудно да бъде пренебрегната“, пише Илан Капур:
САЩ са готови да отслабят Иран, но не и да нарушат потока на петрол, от който зависи световната икономика. Тази логика има дълбоки исторически корени – още от Доктрината Картър от 1980 г., когато Вашингтон обявява петрола от Персийския залив за жизненоважен национален интерес.
От Иран до Венецуела и Русия: логиката на петрола в геополитиката
Капур разширява анализа отвъд Иран. Според него същата логика се наблюдава и в други геополитически конфликти.
В случая с Венецуела, натискът срещу президента Николас Мадуро се представя като борба за демокрация, но страната притежава най-големите доказани петролни резерви в света. Според Капур контролът върху политическото ѝ бъдеще е неразривно свързан с контрола върху петрола.
Подобна динамика се наблюдава и спрямо Русия. Въпреки че Вашингтон я определя като стратегически противник, в определени моменти ограниченията върху руския петрол се смекчават, за да се избегнат ценови шокове. Това показва, че според Илан Капур геополитическите конфликти отстъпват, когато е застрашен енергийният поток.
„Екстрактивен империализъм“: контролът върху ресурсите като стратегия
Анализът отбелязва, че същият модел се разширява и към други стратегически ресурси.
Вашингтон проявява засилен интерес към:
- Гренландия – заради потенциални редкоземни минерали и енергийни ресурси
- Украйна – заради ключови суровини за технологии, енергетика и военна индустрия
Тези ресурси са критични за бъдещите вериги на доставки и технологичното съперничество. Капур определя тази политика като форма на „екстрактивен империализъм“ – стратегия за контрол върху ресурсите, които поддържат глобалната икономика.
Въпреки дискусиите за енергиен преход, петролът остава доминиращ:
- транспортът
- индустрията
- световната търговия
все още зависят от стабилни доставки на въглеводороди. Затова инфраструктурата – тръбопроводи, терминали, морски маршрути – се превръща в един от най-защитаваните елементи на глобалната система.
Заключение: „дръжте петрола в движение“
Според анализа на Илан Капур войната с Иран не може да бъде разбрана само през призмата на ядрената програма или регионалното влияние. Под тях стои по-дълбока логика: запазването на енергийните артерии на глобалната икономика. Епизодът с остров Харг показва това ясно – военните цели са допустими, но петролът остава недосегаем.
В крайна сметка, както обобщава Капур, зад реториката за сигурност и възпиране стои добре познат геополитически императив: петролът трябва да продължи да се движи.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
