В първата част на статията Март Атанасов постави темата за Питър Тийл, лекциите му в Рим и острата реакция на Ватикана, като я свърза с по-стари езотерични тълкувания за Антихриста. Във втората част авторът продължава тази линия през Рудолф Щайнер, Ч. Дж. Харисън и тезата за католическо-британска франкмасонска „държава в държавата“, която според него стои зад големи европейски и религиозно-политически процеси.
Вижте първата част – Питър Тийл, Католическата църква и планът за налагането на Антихриста
Европейският съюз като сцена на окултния проект
Източник: European Parliament Multimedia Centre / © European Union
Това изявление представлява ясен намек за намеренията на въпросната католическо-британска франкмасонска imperium in imperio да положи основите на това, което днес е Европейският съюз. Негово седалище е именно въпросната територия между Холандия и Франция — Белгия, където е центриран от 1957 г. първоначално под формата на Европейска икономическа общност с шестте страни участнички: Белгия, Италия, Люксембург, ФРГ, Холандия и Франция. Публично обявената цел е стимулирането на икономическия растеж чрез насърчаване на икономическата интеграция, кой знае защо прераснала по-късно в политическа такава. Ключово е участието на Белгия, както и на Италия, а за същността на ЕС говори най-добре мястото, където е създаден с Договора от Рим от 25 март 1957 г. Последният е сключен в залата на Хорациите и Куриациите на Капитолийския музей, встрани от огромната бронзова статуя на папа Инокентий X (1574–1655), изваяна в средата на XVII век от Алесандро Алгарди (1598–1654).
AI генерирана илюстрация
В тази „родилна“ за Европейския съюз зала на 29 октомври 2004 г. се провежда и събитието по подписването на Европейската конституция, като за целта тя е украсена с логото на Европейския съюз. Основополагащият договор е сключен там — този път директно под благославящата ръка на сякаш наглеждащата процедурата колосална металическа статуя на папа Инокентий X. Общ вид на тази част на залата можете да видите тук.
Антихристът след 1879 г.: прочитът на Харисън и Щайнер
Всичко това, заедно със замененото по неясни причини старо лого на Европейската комисия, напомнящо на Всевиждащото око на франкмасонството, показва, че поне по отношение на европейските дела превес има по-скоро „римският“ елемент на окултната католическо-масонска „държава в държавата“. С това е свързан и нейният най-мощен артилерийски залп, предвиден за близко бъдеще, за който ще говорим сега — а именно този, целящ се в Антихриста. Неговата поява в земния свят е предвидена още в книгата „Трансцендентална вселена“ на Ч. Дж. Харисън, в която на стр. 100 четем:
„Както казах, ние едва сме навлезли в периода след 1879 г. Битката [на Архангел Михаил със Змея или Антихриста, описана в Откровението на Йоан] се проведе в духовната област и бе спечелена, но трябва да мине известен брой години, преди последиците ѝ да започнат да се проявяват ясно в света. Двама души обаче са родени не навреме, а трети скоро ще се появи. Джон Уорел Кийли в Америка и Толстой в Русия са пионери на зараждащата се ера; и двамата споделят съдбата да бъдат преждевременно родени, заради което са подложени на порицание, преследване и провал. Но „който има уши да слуша“, чува тръбите на Архангелите, които обявяват славната си победа над Княза на този свят, чийто втори съд, или криза, настъпва. Има и трети — и той ще бъде свален и окован „за хиляда години“.
„Третият“, за когото става въпрос, е Антихристът. За него става ясно, че през 1879 г. е победен на Небето, което означава, че предсказаните от Йоан Евангелист апокалиптични времена вече са настъпили. Те не трябва да се очакват, защото са настъпили, за което говори спечелената от Архангел Михаил битка на Небето, потвърдено и от Рудолф Щайнер. В тази връзка в редица свои лекции той отделя специално внимание на Антихриста и неговата предстояща изява на Земята, като например тези от 18, 19 и 25 ноември 1917 г. от цикъла „Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света“ (Събр. съч. 178).
Фалшифицираният Христос и ролята на „братствата“
Интересното е, че те са изнесени само месец след Октомврийския преврат в Русия през 1917 г., замислен от католическо-британските окултисти още през последните десетилетия на XIX век. В тях е отделено внимание на Антихриста, наречен така, както и Питър Тийл го нарича — а именно „същност“. Той е поставен във връзка с Христос, чиято повторна поява също се очаква, но която въпросната „държава в държавата“, или „братствата“, искат да остане скрита за хората.
Рудолф Щайнер
„Те имат стремежа да попречат хората да забележат идването на Христос като етерна индивидуалност през XX век. И този стремеж се поражда под влиянието на една съвсем определена идея, всъщност съвсем определен волев импулс. Те се стремят да завладеят сферата на влияние, която ще се създаде чрез Христос през XX век и по-нататък, за едно друго Същество — за това ще говорим по-нататък още по-точно — за една друга Същност. Има западни братства, които искат да оспорят Христовия импулс и на негово място да поставят друга индивидуалност, която никога не се е появявала в плът, а само като етерна индивидуалност, но изцяло с ариманическа природа. Всички машинации с мъртвите и др., за които ви говорих, в крайна сметка служат на целта да отклонят вниманието на хората от Христос, който премина през Мистерията на Голгота, и незабелязано да им натрапят господството на друга индивидуалност над Земята.
Това е напълно реална борба, а не абстракция или нещо такова — това е съвсем реална борба, която цели да замести Христос с едно друго Същество за остатъка от Петата следатлантска културна епоха, както и за Шестата и Седмата. Към задачите на здравословното, честно духовно развитие принадлежи и тази — да се премахнат всички такива домогвания, които са изключително антихристиянски. Но това може да се постигне само като ясно се вникне в нещата. Защото другото Същество, което тези братства искат да провъзгласят за владетел, това друго Същество ще нарекат „Христос“, наистина ще го нарекат „Христос“! И е изключително необходимо правилно да се различава истинският Христос, който няма да се появи като физически въплътена индивидуалност, от това Същество, което ще се отличава от истинския Христос, защото никога досега не е било въплътено, а е Същество, достигало само до етерно проявление. То ще бъде поставено от тези братства на мястото на Христос, за да остане Христос незабелязан.“ (Рудолф Щайнер, Събр. съч. 178, 18 ноември 1917)
Това показва всъщност колко могъщ и дързък е замисълът на католическо-масонската „държава в държавата“ по отношение на Антихриста. Реално, колкото и да е парадоксално, тя няма намерение да го остави сам да се провъзгласи за Христос, а самата тя по един или друг начин ще го обяви за такъв! Става въпрос за замислена фалшификация, за която в същата лекция Щайнер казва:
„Тук имаме борбата, която се отнася до фалшифицирането на появата на Христос през XX век. Да, този, който наблюдава живота само повърхностно и преди всичко външните дискусии за Христос, Исус и т.н., той не вижда надалеч.“ (пак там – б.а.)
В тази лекция Щайнер казва и нещо друго, което ще споменем само накратко — а именно важността на това да се познават замислите на „братствата“ като средство за предпазване от тях. Става въпрос за информираност, за която говори също и Дж. Харисън в своите лекции и за която Щайнер казва: „Няма никакво друго защитно средство срещу тези неща освен познаването им. Знае ли човек за тях, вече е предпазен. Ако знае така, че това познание да се превърне в негово истинско убеждение, истинска вяра, тогава той вече е предпазен. Но човек не бива да е прекалено ленив и да избягва усвояването на познанието за тези неща.“ (пак там – б.а.)
По този въпрос Щайнер говори и в останалите две лекции от 19 и от 25 ноември 1917 г., в първата от които казва, че (спонтанното) възприемане на Второто пришествие на Христос в етерния свят може да бъде възпрепятствано от „братствата, които искат да заместят Христос с друго Същество“ (Рудолф Щайнер, Събр. съч. 178, 19 ноември 1917). Те имат желанието да премахнат Импулса на Мистерията на Голгота, „като от Запада въведат друг импулс — един вид Антихрист. В източна посока проявлението на Христовия импулс през XX век трябва да бъде парализирано чрез отклоняване на интереса от етерната поява на Христос [към физическата на Антихриста]. От страната, откъдето идва стремежът Антихристът да се представи за Христос, ще се използва това, което може да действа особено чрез най-материалните сили, но да действа именно духовно чрез най-материалните сили.“ (Рудолф Щайнер, Събр. съч. 178, 25 ноември 1917)
Всъщност бойното поле, за което говори Ч. Дж. Харисън, където ще се срещнат интересите на Изтока и Запада, е това на Христовия Импулс (каквото и да означава това), който Западът оспорва и застрашава да подчини. Става въпрос за втората поява на Христос в нова, етерна този път форма, невидима за физическите сетива, но видима за „етерните“, които хората могат да развият. Тя обаче може да остане помрачена и превърната в „частна собственост“ на Католическата църква, какъвто е нейният стремеж. Това е напълно възможно, откъдето следват предупрежденията на Рудолф Щайнер, като под използването на „най-материалните“ сили има предвид „магическите“ способности, с които Антихристът ще разполага. Те са свързани със земния магнетизъм и електричеството, които ще действат в неговото тяло в най-висока степен, позволявайки му да манипулира с тях. За това предчувствие имат Владимир Соловьов в „Кратка повест за Антихриста“ и сценаристите на филма „Междузвездни войни“, които финализират творбите си с илюстрирането им. По въпроса Щайнер казва още:
„Тези, които се занимават с поставянето на Антихриста на мястото на Христос, правят усилия да експлоатират онова, което действа особено в най-материалните енергии, но действа духовно в тези материални енергии.“ (пак там – б.а.)
Алис Бейли, Ню Ейдж и подготовката за физическо пришествие
Мащабна подготовка за фалшифицирането на Христос се провежда през 60-те и 70-те години на XX век с появата на движението Ню Ейдж. То е провокирано от учението на английската контактьорка Алис Бейли (1880–1949), инспирирана по телепатичен път от анонимен учител, наречен Тибетеца. Неговата мисия е подготовката и възвестяването на Второто пришествие на Христос с обявлението, че то трябва да се случи отново в човешко физическо тяло и както преди да се разиграе пред погледа на цялото човечество.
„Христос може да дойде като личност и да ходи сред хората както преди. Това все още не се е случило, но се изготвят планове, които да му позволят да го направи“, гласи едно от изявленията на Тибетеца (Алис Бейли, “The reappearance of the Christ”, Chapter three, Lucis Publishing Companies, 1949). Един аспект на това е формулиран като „завръщане към ежедневна външна дейност, съпътстваща повторната поява на Христос сред хората“. Задава се въпросът „как ще се почувства той, когато настъпи часът на неговото явяване?“, на което се отговаря: „Обучил своите ученици, посветени и новата група световни служители, той трябва да излезе напред и да заеме видно място на световната сцена; да вземе участие в голямата драма, която се играе там.“ (пак там – б.а.) „Загриженост“, която е един вид предизвикателство, е отправена към самия Христос, който сякаш, против волята си, ще трябва да се изяви по-масово от преди. Стига се дотам да се твърди, че физическата му поява ще бъде широко отразявана в медиите — по радиото и телевизията:
„Този път той няма да играе ролята си в неизвестност, както преди, а пред очите на целия свят. Поради малките мащаби на нашата планета, налагането на радиото и телевизията и бързината на комуникациите, отредената му роля ще бъде наблюдавана от всички и това със сигурност ще всее известен ужас в него, представлявайки известно изпитание и необходимост от приспособяване към това неизбежно болезнено преживяване.“
Друг аспект от дейността на Тибетеца се нарича „Второто идване на Христос заедно с неговите ученици“ (Бейли, Алис., Посланията на тибетеца. Част 2. Изд. „Гуторанов и син“, София, 1996, главата „Планът“), като под „ученици“ тук се имат предвид „световните служители“ в създадените по поръчка на Тибетеца от Алис Бейли организации: “Луцис Тръст”, Школата на Арканите и т.нар. „Триъгълници“. Върхът на всичко е мрежата от такива групи предимно в англоговорещия свят, които в уречен час по няколко пъти на ден се свързват помежду си мисловно, изричайки „Великия призив“ на Тибетеца, предаден му уж лично от Махатмите и Христос. Основният му мотив е следният:
От извора на Любовта в сърцето Божие,
Любов да бликне към човешките сърца,
Христос да се завърне на Земята.
Тази инвокация добива масово разпространение през 60-те и 70-те години на XX в. в Ню Ейдж средите на англоговорящия свят и се използва в организации като „Финдхорн“, “Универсалната и Триумфална църква”, “Новия Световен алианс”, “Института Есален”, “Калифорнийския институт за интегрални изследвания”, “Еранос”, “Първия Земен батальон” и други, някои от които са подкрепени и представени в Белия дом и ООН. Това продължава до края на XX век, когато изчезва без следа и без да остави отзвук в обществото.
Ключово във всичко това е явяването на „Този, когото всички народи чакат“, което трябва да бъде физическо. На това се акцентира, като „световните служители“ на Бейли и Тибетеца трябва да осигурят подходящите условия, за да може Христос да се движи „свободно сред хората“, при това „в телесно присъствие“ (Алис Бейли, Посланията на Тибетеца, част 2, изд. „Гуторанов и син“, София, 1996, глава „Христос: повторно явяване“). Обещанията включват и световни промени до идването на Христос до края на XX век, като „начело на всички големи организации да застанат или Учител [в мистериите], или посветен [в тях]“. Това се нарича екстернализация на Йерархията — процес, при който Учителите или Махатмите определят ръководители на големи окултни групи, включително масонски и различни църковни структури, подготвяйки условията, за да може Христос да се движи, както вече цитирахме, „свободно сред хората, в телесно присъствие“.
Нито едно от обещанията на учителя на Алис Бейли, когото тя никога не вижда с очите си, не се случва в края на XX век, нито след това. Учението отшумява без следа и без никой да отбележи пълната му несъстоятелност, показващо, че Тибетецът всъщност не е никакъв посланик на Махатмите или вестител на Христос, а мистификатор, като многото други подобни подставени лица на британската окултномасонска „дълбока държава“ в средите на Теософското общество. Стилът на телепатично вдъхновяване, въвеждащо медиума/контактьора в заблуждение, известно от публичното му разобличаване от Ч. Дж. Харисън през 1893 г. и по-късно и от Рудолф Щайнер, красноречиво говори за това. И двамата подробно разказват за метода, по който първа от всички Елена Блаватска е въведена в подобна заблуда чрез специално телепатично вдъхновяване от страна на подставен фалшив махатма, произлизащ от средите на едно англоамериканско окултномасонско братство. Други жертви са Пол Синет, Чарлс Ледбитър, Кришнамурти и Елена Рьорих, творчеството на които представлява подобни фалшификации. Целта на това при Алис Бейли обаче е по-специална — а именно да заблуди с уверенията за предстоящо физическо въплъщение на Христос, отправени към човечеството като цяло, прикриващо това на Антихриста.
Рим, Лондон и битката за бъдещата Европа
Експериментът, проведен с Алис Бейли, е специален, защото с него се полагат основите на Ню Ейдж културата, която е най-масовата форма на фалшив окултизъм през XX век. Той заблуждава западното човечество в продължение на цели четири десетилетия и го подготвя за провеждането на фалшификацията на всички фалшификации, която е тази с Антихриста. Несъмнено става въпрос за друг, изключително успешен „изстрел“ на далекобойната окултно-масонска артилерия, даден обаче, както личи по всичко, преди всичко от нейната англосаксонска или „лондонска“ съставка. За това говорят, първо, използването на телепатия, която е патент на англосаксонските окултисти, и второ, фактът, че въздействията му са насочени предимно към англоговорящия свят. Другата компонента остава скрита и тя е тази на Католическата църква, която също не е за пренебрегване и, доколкото става ясно от указанията на Р. Щайнер, с които отново ще си послужим — други подобни няма — ще играе основна роля в бъдещето, когато се появи Антихристът. За това говори днешното все по-хаотично световно състояние, за което сякаш се отнася следното предупреждение:
„Наивно е да се смята, че английският парламент ще може да се справи с това, което ще завладее човечеството, когато индивидуалното съзнание започне да действа само по инстинкт. Има една сила обаче, която е в готовност да го направи, и това е Рим! Въпросът е само как ще стане това. Рим може да наложи свое господство; той разполага с необходимите средства. Следователно истинският въпрос не е дали ще надделее болшевизмът или англосаксонската буржоазия, а дали ще има антисоциален хаос, водещ до господство на Рим, или нещо друго по усмотрение на човечеството.“ (Рудолф Щайнер, Събр. съч. 198, лекция от 6 юни 1920)
Това накланя везните в посоката на Ватикана, независимо че обикновено чисто англосаксонският „дълбок“ окултизъм (държава) се подозира в мераци за упражняване на световно господство. Това не е точно така, тъй като поне по отношение на Европа водеща роля изглежда има Ватиканът, за което говори както току-що казаното, така и масивната бронзова статуя на папа Инокентий X с могъщо протегнатата си напред и нагоре ръка, под която се подписват редица основополагащи Европейския съюз документи, свързано и с факта, че актуалното му социално състояние все повече напомня на това на някога центрирания в Москва болшевизъм. За това става въпрос в същата лекция от 6 юни 1920 г.:
„Католическата църква днес не се отличава с наивност — наивни са нейните противници! Именно те не вярват колко велика може да бъде насоката ѝ, за която говоря; те не вярват, че тя отдавна е предвидила, че в Европа ще настъпи това социално състояние, което днес е налице [в Русия], и че отдавна е взела мерки как да действа в това социално състояние. И това, за което Католическата църква е взела мерки, е да опосредства установяването на най-радикален социализъм, комунизъм!“ (Рудолф Щайнер, Събр. съч. 198, лекция от 6 юни 1920)
Социалното състояние, за което става въпрос, е това на СССР от времето на социализма, провокирано от ватиканско-британската „държава в държавата“. Тя е тази, която го въвежда в Русия, но го предвижда и за цяла Европа, където един ден да „установи каста от господари на Запад и каста от икономически роби на изток от Рейн в посока Азия. Това не означава каста от роби в древногръцкия смисъл на думата, а каста от икономически роби, организирани по социалистически начин.“ (Рудолф Щайнер, Събр. съч. 186, лекция от 1 декември 1918) Това е само едно от няколкото изказвания на Рудолф Щайнер, от които става ясно, че в бъдеще социализмът ще стане съдба на цяла Европа, при което по-засегната ще бъде източната част, както и става след Втората световна война. Социализмът, казва на друго място той, „понастоящем се вижда на Изток, но за съжаление няма да остане само там. В този Изток се разкрива, че чрез естествено-научно обоснована социална политика хората не постигат нищо друго, освен да се организират според най-разрушителните си инстинкти — организация, която неизбежно води човечеството към гибел.“ (Рудолф Щайнер, Събр. съч. 334, лекция от 18 март 1920)
Разбира се, последствията от едно подобно евентуално ново разделение ще бъдат усетени и в двете части на Европа, още повече че много ще зависи от начина, по който ще протече появата на Антихриста на Запад. Каквито са очакванията на авторите на антиутопии като Евгений Замятин — „Ние“ (1920), и неговите деривати „Котловина“ (1930) на Андрей Платонов, „Прекрасният нов свят“ (1932) от Олдъс Хъксли, „Войната на саламандрите“ (1936) на Карел Чапек, „Фермата на животните“ (1945) и „1984“ (1948) на Джордж Оруел, „451 градуса по Фаренхайт“ (1953) на Рей Бредбъри и др. — именно единната държава със социалистически привкус ще бъде неговият държавен идеал, за което говори и Щайнер в една от последните си, прощални лекции:
„Най-страшното не е Световната война, а това, което ще я последва. Последствията от Световните войни (!) ще стават все по-страшни. Например съвременното състояние на Русия е точно това, към което се стремят духовете на Сорат (друго от обозначенията на Антихриста, бел. авт.), прониквайки в човешките души.“ (Рудолф Щайнер, Събр. съч. 346, лекция от 12 септември 1924)
Разбира се, до описаното положение на Русия не би се стигнало без намесата на двуглавата окултна „държава в държавата“ и контролираните от нея световни, държавни, религиозни и други институции. Що се отнася до днешното положение, особено странен и трудно обясним е опитът за намеса на Ватикана в технологичната сфера, която е извън неговите компетенции. Той може да бъде истински разбран само в светлината на очакваната поява на Антихриста.
По логиката на всичко казано дотук Католическата църква се явява главният цивилизационен инкубатор, който „произвежда“ Антихриста, за което говори съвпадението на целите им. А те са свързани главно със създаването на един нов социалистически обществен строй, съответстващ на една напълно нова световна реалност, продиктувана от появата на Антихриста. По неведом начин Ватиканът планира да го обяви за Христос и по този начин да го наложи в света, възползвайки се от постигнатото от него. Името Христос той вероятно няма да може сам да си даде, защото по един или друг начин то може да му бъде наложено в медиите, контролирани от римо-масонската „държава в държавата“. Това би погребало мечтите за многополюсен свят на страни като Китай, Русия, Индия, Бразилия и др., които си представят нов глобален ред, слагащ край на хегемонията на Запада. С помощта на Антихриста обаче властта ще си остане там, където е — в окултната „държава в държавата“ с нейните две подразделения в Рим и Лондон.
На този фон днешната война на САЩ и Израел с Иран и планът „Велик Израел“ изглеждат като проекти, предназначени по-скоро за заблуда. Целта изглежда е предизвикването на хаос в световната икономика, отслабващ държавите, и специално Европейския съюз, за да може той по-лесно да се трансформира в Единна европейска федерална държава. Тази форма е по вкуса както на Антихриста, така и на световното задкулисие, което по този начин ще може да реализира многогодишните си планове за построяването на „радикален социализъм, комунизъм“ с помощта на Антихриста, който след неговата смърт да бъде запазен и по възможност увековечен както по форма, така и по съдържание.
Стратегията за интронизацията на Антихриста под маската на Христос се представя като мащабен секретен проект, оформен в окултните среди на Ватикана и британското масонство след 1879 г. Както личи по всичко, след духовната победа на Архангел Михаил в небесната битка, тези сили започват да изграждат нейно земно отражение, създавайки Европейския съюз като институционален „капан“ за идващата антихристова същност. Идеята за такава европейска федерация е популяризирана в британските имперски кръгове още в края на XIX век (вж. Z. Tóth Csaba, “Abduction of Europe: ‘The federation of Europe is the only hope we have’ – Lord Robert Cecil of Chelwood, 1897”), и според тази теза целта е осигуряването на защита за посветените елити за сметка на останалото, нищо неподозиращо човечество. Именно то би било оставено на произвола на Антихриста и на последиците от неговото идване.
Вижте и това – Федерализация на ЕС: сигурност или край на националната държава?
Обратно към Тийл: защо Ватиканът реагира толкова остро
Питър Тийл
За разлика от Рудолф Щайнер, който говори открито за подобна поява, тези среди съзнателно я прикриват, в контекста на което се поставя и причината за острата враждебност към Питър Тийл. Чрез публичното повдигане на темата той застрашава не само тайната около идването на Антихриста, но и възможността определени кръгове да упражнят контрол над процеса след неговото настъпване. Затова Римокатолическата църква използва медиите като бухалка — съвременна форма на „инквизиция“, стигайки дотам символично да осъди Тийл на най-страшното:
„българизация“ (от bougre), тоест изгаряне на клада. В условията на глобален хаос предупрежденията му за предстоящото появяване на Антихриста придобиват все по-голяма тежест.
Сблъсъкът между визионерския апокалиптизъм на Питър Тийл и институционалната съпротива на Ватикана и британското окултно масонство очертава дълбока ценностна и есхатологична криза в съвременния свят, в която дебатът за изкуствения интелект надхвърля технологичните параметри и се превръща в модерна форма на политическа теология. Докато Тийл вижда в централизирания контрол върху технологиите и глобалните регулаторни инициативи на Католическата църква подготовка за идването на Антихриста под формата на световна тирания, Ватиканът отвръща чрез сатанизиране на технологичния елит и обвинения в ерес, стремейки се да защити собствената си властова територия. Така древни религиозни архетипи и страхове се ревитализират, а иновациите се превръщат в бойно поле за съдбата на индивидуалната свобода.
В крайна сметка зад паравана на етичните дебати около AI се води фундаментална битка за устройството на бъдещата култура и посоката на бъдещия християнски импулс — битка, в която както старите окултни йерархии, така и новите технологични суверени претендират за ролята на спасители.
Бележка на редакцията: Това е втората част от статията на Март Атанасов, предоставена за публикуване на „Критично.бг“.
За автора: Март Атанасов е роден в Пловдив през 1969 г. Инженер-магистър е от Техническия университет – София, със специалност „Индустриален мениджмънт“. Завършил е и два колежа по арт терапия — Margarethe Hauschka-Schule в Бад Бол, Германия, и Maria de Zwaan-Schule в Зейст, Нидерландия.
От 2004 г. прави проучвания, свързани с тракийската култура, богомилството, масонската символика и езотеричните пластове в европейската история. Автор е на книгите „Тракийските стенописи от Казанлък“ (изд. „Даскалов“), „Рокфелер център“ в Ню Йорк и тайните жестове на масонството“ — първа и втора част (изд. „Труд“), посветени съответно на значението на фреските в Казанлъшката гробница и на архитектурата на „Рокфелер център“ и свързаната с него древномасонска символика. На тракийската връзка между Орфей и богомилството е посветена книгата му „Богомилството. Неговият манихейски произход и връзката му с Орфей“ (изд. „Даскалов“).
Книги на Март Атанасов могат да бъдат открити в профила му в „Хеликон“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
