Роден през 1967 г. във Франкфурт, Германия, Питър Тийл е философ и юрист по образование, предприемач, инвеститор, визионер и автор, който добива световна известност като съосновател на технологичните компании „Палантир“ и „Пейпал“ и като ранен инвеститор в „Спейс Екс“ на Илон Мъск, „Фейсбук“ на Марк Зукърбърг и др. През последните години Тийл става още по-известен с „апокалиптичната“ си ангажираност с въпроса за появата на Антихриста в края на света. Той предвижда, че това може да се случи в близко бъдеще във връзка с развитието на технологията на изкуствения интелект, която самият той разработва, и оттук произтичат опасенията му, че Антихристът би могъл да я използва, за да създаде световно правителство под претекста за предотвратяване на заплахи като ядрена война, климатични промени, самия изкуствен интелект и др.
Тийл отъждествява Антихриста с единна световна държава, която използва изкуствения интелект като средство за потисничество и контрол. Като негови предвестници той вижда всички, които днес апелират за централно регулиране на изкуствения интелект, сред които е римският папа, както и международни системи като ООН, Международния наказателен съд, „брюкселската бюрокрация“, световното финансово наблюдение и други подобни, които лесно могат да бъдат овладени и сведени до изпълнителни центрове на световна диктатура. Призивът му е за оказване на съпротива, подкрепен с практически мерки като неговата алтернативна платежна система PayPal, която определя като партизански либертариански опит да възпре Антихриста. Друг от призивите му е за ненамеса в развитието на технологиите и иновациите от страна на държавните институции с мотива, че истинската заплаха не е в прекомерното им разпространение, а в потискането им и опитите за създаване на глобална система за контрол под претекст за сигурност на гражданите.
Така Тийл първи отваря темата за Антихриста и възцаряването му в края на света, което от своя страна предполага и появата на „Месията“, за когото говорят редица библейски пророчества, апостолски послания, Откровението на Йоан, някои учения на църковни отци и др. В серия от публични презентации, телевизионни интервюта и закрити лекции той развива въпроса, поставяйки го във връзка с новите технологии и опитите за регулирането им, като реакцията на световната преса е забележителна. Основният тон е силно критичен, скептичен, дори ироничен и стигащ до подигравателен. Лекциите му обикновено се определят като хаотична смесица от теология, политика и теория на конспирацията, а стилът — близък до този на фантастиката, но не и до академично-философския и теологичния. Нещо повече, съдържанието им обикновено се фрагментира и извън общия контекст самият Тийл се обвинява, че заплашва демокрацията заради участието му в „Палантир“, като изданието The UnPopulist заявява, че всъщност не друг, а, без да го знае, самият той е от „партията на дявола“. Същото твърди, че Тийл търси Антихриста навсякъде другаде, но не и в огледалото, и без аргументи говори за негови опити да създаде свръхправителство, което е деспотично. Други издания също лансират силно преувеличени, близки до абсурда идеи като тази, че Тийл финансира политическото движение на Тръмп, за да завземе държавната власт, както и че участва в надпревара за предизвикване на есхатон — край на света.
От ирония до обвинения: как медиите реагираха на Тийл
Заради дейността на неговата компания „Палантир“, която се занимава с анализ на данни и провеждане на наблюдения за различни правителства, шпионски и военни организации по света, извън контекста на есхатологичната му дейност Тийл преувеличено се представя като самия Антихрист. Тон задават водещи издания като „Гардиън“, което обобщава лекциите му с ироничното „Do Thiel’s arguments make sense? In a word, no.“ („Имат ли смисъл аргументите на Тийл? С една дума – не“) и го илюстрира на фона на инспирирания от дявола Антихрист.
“The Economist” иронизира Тийл, призовавайки аудиторията да не го взема на сериозно, тъй като той не е нищо повече от един „технологичен бро през XXI век с много пари, който обича да се облича в черно и използва фрази като „Айде бе“. Изданието отправя подигравателното внушение, че той е „малко вероятно да бъде цитиран след 2000 години“. Оценката на Le Monde е силно критична и иронична, дори с намека, че е луд. Коментарите на Financial Times са саркастични и определящи апокалиптичните идеи на Тийл за художествени измислици, достойни за роман.
Ватиканът отговаря: „фалшивият“ Антихрист на Тийл
Папа Лъв XIV
Тийл не се свени да нарече някои от критиците на изкуствения интелект, апелиращи за поставянето му под контрол, „агенти на Антихриста“. Сред тях са Елиезер Юдковски и Грета Тунберг, както, по подразбиране, и папата. Реакцията на Ватикана е мигновена и в навечерието на серията от лекции на Тийл в Рим през март 2026 г. по темата за Антихриста отговаря с поредица от статии, публикувани в официалния ежедневник на италианската конференция на католическите епископи “Avvenire”. Папството защитава позицията си, че технологичният сектор не трябва сам да определя границите на своята дейност, а това трябва да се прави от правителствата, които са длъжни да отстояват правото си на контрол, и още в заглавието на една от статиите от 8 март 2026 г. Тийл е наречен „сърцето на мрака на дигиталния свят“. В друга статия за неговия Антихрист се казва, че е „фалшив“, докато този на Католическата църква се счита за „истински“ и за такъв, който вече е тук и вече победен. В трета статия се говори за „капана на Тийл“, а в четвърта той е сатанизиран като „горд и твърд противник на идеологията на будния свят“, чиято визия по въпроса била конкурентна на тази на Католическата църква, както е формулирана в документите на Ватикана.
Подобни ожесточени реакции са крайно интересни, сред които е и тази на професора по еклезиология в Тринити Колидж, Дъблин, Масимо Фаджоли. Според него самата поява на Тийл в Рим, в непосредствена близост до Ватикана, е директно предизвикателство към папата, който е един от тези, които апелират за налагане на ограничения на изкуствения интелект. Това явно наистина е така и затова от висотата на позицията си Фаджоли директно обвинява Тийл в опит за създаване на насилствен проект за промяна на бъдещето, който фундаментално противоречи на визията и ценностите на Католическата църква. Затова той определя лекциите на Тийл в Рим като враждебна към папството „операция“, както и като опит за създаването на римски кръг, конкурентен на папския.
Американска ерес: защо Бенанти атакува Силициевата долина
Конкурентната позиция на Тийл и неговия кръг е много важна и именно тя застрашава Католическата църква, заради което се стига дотам Тийл да бъде определен като „еретик“ от самия главен съветник на римския папа по въпросите на изкуствения интелект Паоло Бенанти. Изданието “Le Grand Continent” го илюстрира като такъв на показания портрет (илюстрацията тук е репродукция, създадена с ИИ – б.р.), който представлява бюст на Тийл в полупрофил, задната част на който не се вижда. За красота той е поставен в класическа рамка, под която изпъква безизразното, студено изражение на лицето му, иззидано от плътно прилепнали една до друга тухли. Това създава усещането за затвор, в който Тийл сякаш е поставен. Името му е изписано върху подобна на затворническата униформа, като е важно, че портретът има два плана — този на Ватикана горе на хълма и „хорския“ долу в полето. Тийл се явява по средата като един вид мост между двете. Такъв има и на нивото на очите му, които сякаш са се прицелили в него, от което той е на път да изгори, оставяйки хората без благословията на Ватикана.
Най-същественото в този портрет на Питър Тийл е неговото двояко значение. Пожарът, обхванал Ватикана, сякаш е предизвикан от него, но реално пламъците пълзят към главата му, като един от тях е на път да я близне. Това е свързано със заглавието на статията: „Американска ерес: трябва ли Питър Тийл да бъде изгорен на клада?“.
Самата статия, написана от Бенанти, е изпълнена с противоречия и в нея например пише, че Тийл действа като „политически теолог“ в средите на Силициевата долина. Казва се, че цялата му дейност трябва да се разглежда като „непрекъснат акт на ерес срещу либералния консенсус“, представляващ предизвикателство към самите основи не само на Католическата църква, но и на гражданското общество като цяло.
„В най-дълбокия си философски смисъл ереста следователно не е отрицание на истината, а изолиране на частична истина, отделена от релационната тъкан на цялото и издигната до статута на абсолютен принцип. Това е абсолютизиране на фрагмент, отделен от хармонията на цялото: специфична интуиция за човешката природа или социалната динамика, която, лишена от необходимите противотежести, наложени от сложността на реалността, става всеобхватна — и в крайна сметка тиранична. Така именно трябва да се разбира визията на Тийл: не просто като отхвърляне на западните ценности, а като патологична радикализация на някои от техните компоненти — конкуренцията, технологиите, индивида, които, издигнати като единствен компас, водят до резултати, коренно различни от споделения демократичен проект. Целият ход на действието на Тийл може да се тълкува като акт на непрекъсната ерес.“
Бенанти тълкува по доста превратен начин философския смисъл на понятието „ерес“, което в изначалния си, древногръцки вариант е лишено от каквато и да било отрицателна конотация. При него обаче такава се забелязва, видно и от илюстрацията, на която Тийл е на път да изгори, както и от масираната медийна кампания за злепоставянето му. Това го прави да изглежда като еретик, подобен на тези в древността от категорията “bougre” (старофр. — еретик). Това са последователите на средновековното манихейство — богомили, албигойци и катари, които Католическата църква счита за еретици и в повечето случаи осъжда на смърт чрез изгаряне на клада. Те са висшите представители на свещеническото съсловие на първата в света християнска манихейска религия от началото на III в., възникнала на територията на атакувания от САЩ и Израел днес Иран. Спрямо нея възникналият по-късно католицизъм трябва да е бил ерес, но във философския древногръцки смисъл, а не в латинския, възникнал по-късно.
Обвиненията в ерес през Средновековието не са били шега, а са водели до тежки присъди, вариращи от анатема и конфискация на имущество до затвор и смърт на клада, и статията на Бенанти по същество представлява именно такава присъда. Тя е придружена с многобройни нападки по адрес на Тийл и неговите колеги от Силициевата долина, една от които засяга фундаменталната за Тийл философия на антрополога Рене Жирар, използването на която Бенанти счита за обезпокоително. Свързаната с това книга на Тийл „От нула до едно“, засягаща същността на иновационния процес, той разглежда едностранчиво и я омаловажава, свеждайки само до „трактат на Жирар, приложен към стартиращи компании“.
PayPal мафията като нова политическа власт
Особено обезпокоителна за Бенанти е онлайн платформата за плащания PayPal, замислена от Тийл като алтернативната и спасителна. Той я нарича “PayPal мафия”, представляваща гъста мрежа от взаимозависими индивиди, упражняващи непропорционално голямо влияние върху планетарната система. Нейната власт била разрушителна, за което трябвало да се помисли как все още (!) да бъде стопирана или интегрирана в демократичните структури („на либералния консенсус“). Като нейни членове са изброени хора като Илон Мъск (Tesla и SpaceX), Рийд Хофман (LinkedIn), Макс Левчин, Чад Хърли, Стив Чен и Джавед Карим (YouTube), Джереми Стопелман (Yelp), Дейвид Сакс, наречен „цар на изкуствения интелект и криптовалутите“ на Тръмп, Сергей Брин, Марк Андреесен и др. Никой не е пощаден, а всеки е разгледан като заплаха за вече обезпокоително променения социален пейзаж (на Църквата) през XXI век.
Бенанти говори за световен преврат в Силициевата долина и преход на дигиталните корпорации от технологична към политическа власт. „Компаниите, основани или финансирани от PayPal мафията, не просто продават продукти: те предефинират самата инфраструктура на обществото, работата, информацията и сигурността.“ Отново никой не е пощаден:
- Facebook колонизира човешките взаимоотношения;
- LinkedIn картографира и структурира професионалния свят;
- YouTube демократизира, като едновременно фрагментира филмопроизводството;
- Palantir, „основана от Питър Тийл с подкрепата на ЦРУ чрез фонда си за рисков капитал In-Q-Tel, въведе логиката на анализа на данни в самото сърце на разузнавателните и военните апарати“;
- Amazon демонтира физическите магазини;
- Google отнема монопола на медиите върху достъпа до знания;
- Tesla предизвиква автомобилната индустрия, базирана на изкопаеми горива.
Налице са обвинения и срещу движението TESCREAL, занимаващо се с „трансхуманизъм, екстропианизъм, сингулатаризъм, космизъм, рационализъм, ефективен алтруизъм и дългосрочен подход“. Тези философии, подкрепяни по-специално от Илон Мъск, разглеждат технологиите като инструмент за преодоляване на биологичните и социалните ограничения на човечеството. Ефективният алтруизъм и дългосрочността, насърчавани по-специално от фигури като Дъстин Московиц, превръщат натрупването на капитал в морален императив за „спасяване на бъдещето“, дори ако това означава оправдаване на относителната незаинтересованост към настоящите неравенства в името на хипотетично бъдещо благо на човечеството“, пише Бенанти.
Войната на папството е срещу технологичните обществени платформи, които според Бенанти не са неутрални, а преднамерено целят да предефинират добрите стари социални норми, установявайки нов световен контрол. „Самият Питър Тийл въплъщава тази промяна“, обобщава той. За него Тийл е този, който „от либертариански инвеститор се е превърнал в централен политически играч, открито подкрепящ Доналд Тръмп [сякаш това е нещо лошо], финансирайки кандидати, които споделят неговата анти-естаблишмънтска програма“. Така, явявайки се въплъщение на философските прозрения на Жирар, той и “PayPal мафията” били разбрали преди всеки друг, че в дигиталната епоха истинската сила не се крие в контрола върху средствата за производство, а в контрола върху средствата за имитиране и свързване. „Те построиха дигитална „кула“, за да свържат света, но преди всичко — за да го управляват. Когато започнаха да се появяват пукнатини в тази структура като поляризация, дезинформация, алгоритмичен контрол, стана ясно, че платформите не са просто виртуални обществени пространства, а мощни идеологически машини, способни да оспорват суверенитета на държавите и да пренаписват самите правила на демократичното съвместно съществуване.“
Бенанти ожесточено говори и за „подривната природа на проекта на Питър Тийл и неговия кръг“ и планираната „тиха, но радикална смяна на властта“. „Утопичните тийнейджъри в гаражи с годините се обединиха в единен мозъчен център на глобална геополитическа сила“, а „трансформирането на политическата маргиналност в технологично превъзходство“ и „посягането към ключовете на властта“ е също тяхно дело. Те разбрали, че „истинската власт вече не се състои в контрола върху традиционните физически или финансови структури, а в упражняването на нов суверенитет: изчислителната мощ“, най-осезаемият израз на която е PayPal, „създаден, за да превърне традиционната банкова система в отживелица. Тези компании не са просто икономически модел: те представляват акт на асиметрична война срещу установения ред.“
Това са фрагменти от странната „война“ на папството в лицето на Бенанти — главният съветник на папата по въпросите на изкуствения интелект — срещу Силициевата долина и в частност срещу Питър Тийл — самият неин „тих архитект“, както е наречен!
Неговата „политическа и предприемаческа визия“ е тази, която, след като е установила, че традиционните пътища на властта са блокирани от папската йерархия, е потърсила друго решение, а именно да установи „монопол, който да не се конкурира със стария свят, а да го превърне в отживелица“.
От Тийл към Рудолф Щайнер: другият прочит на Антихриста
Рудолф Щайнер
Посещението на Питър Тийл в Рим през март тази година с право се счита за предизвикателство към римското папство и лично към папата, чиито „есхатологични“ възгледи са в рязък контраст с неговите. Досега малко внимание се обръща на развития от Тийл въпрос в съчинението „Пътешествия до края на света“, което стъпва на „Новата Атлантида“ (1626) на Франсис Бейкън и източници като предсказанията на евангелистите Йоан и Матей, апостол Павел, пророк Даниил, романа „Пътешествията на Гъливер“ (1726) на Оливър Суифт и др. Заключителната дилема е повдигането на въпроса „Единен свят или никакъв?“, на който се отговаря: „По-добре червен, отколкото мъртъв“. Или преформулирано: „Антихрист или Армагедон?“ — „Нито едното, нито другото“. На темата обаче може да се погледне и по друг начин — а именно от гледната точка на известния експерт по есхатология Рудолф Щайнер (1864–1925). Той принадлежи към категорията окултисти и пророци като тези, прогнозирали в древността появата на Антихриста. В изследванията на Тийл по въпроса не личи какъвто и да било окултен нюанс, което може да е съзнателно търсен (д)ефект. Изключение е заявлението на организаторите на четирите римски лекции, в което се казва, че Тийл изследва как „окултни сили непрестанно работят, решени да унищожат това, което е останало от Запада“, пише New York Times.
Няма как да разберем дали Тийл е запознат с творческата дейност на Рудолф Щайнер, протекла основно в родната му Германия, но е трудно да се повярва, че не му е известна — нито на него, нито на който и да било друг от неговия многоброен екип изследователи. Защото, също като Тийл, Щайнер твърди, че Антихристът, когото най-често нарича Ариман — древноперсийското му име, ще бъде „същност“ с блестящи интелектуални способности, и също като него смята, че човечеството трябва да се подготви за него и това, което ще предизвика, като дойде. Става въпрос за световна мисия и правилната ѝ преценка е важна за хората, за каквото всъщност апелира и Тийл.
От изявленията на Рудолф Щайнер става ясно също, че раждането на Антихриста ще бъде на Запад, в англоезичния свят, където може да носи фамилия като „Смит“. Интересното е, че същата се появява във филма „Матрицата“, където един от главните герои е агент Смит, който се стреми към създаването на еднороден, подреден и послушен свят, което говори, че неговият прототип може да е бил Антихристът. Според Щайнер времето на неговата появата ще е след края на XX век, или по-точно „преди да е изтекла и малка част от третото хилядолетие“ (Рудолф Щайнер. Събр. съч. 191, лекция от 1 ноември 1919). Това ще е време на опустошителни събития в материалния свят, казва той, подпомагащи въдворяването му, като за подпомагащи такива събития говори и Питър Тийл — AI, ядрени, екологични и други заплахи.
Тайното братство, Ватиканът и „държавата в държавата“
Това, което е интересното, е, че Щайнер говори за свързано с Ватикана тайно католическо-масонско братство, което подготвя почвата за появата на Антихриста. То „осигурява нужните условия за въплъщението на Ариман“, казва той в лекцията си от 4 ноември 1919 г.! (Виж Рудолф Щайнер, Събр. съч. 191.) Става въпрос за това католическо братство на окултна основа, за което говори и британският окултист от втората половина на XIX в. Чарлз Джордж Харисън в поредицата от свои лекции, изнесени през 1893 г. в Лондон и отпечатани на следващата година в книгата „Трансцендентална вселена“ . В тях той за първи път разкрива съществуването на такова братство под формата на „държава в държавата“ в рамките на Римокатолическата църква (стр. 21–22, текста на снимката), както и на британско-масонска „държава в държавата“ в рамките на английското тридесет и тристепенно франкмасонство (Шотландски и Йоркски ритуали). Независимо от известната неприязън, която навремето са изпитвали едни към други, те си взаимодействат в една обща франкмасонска „държава в държавата“, за която говори също и Рудолф Щайнер.
Става въпрос за висши представители на католическите ордени, основен от които е този на йезуитите, които заедно с англоговорящите си колеги през 80-те години на XIX век планират „предстоящата голяма европейска война“, както казва Харисън (пак там, стр. 21). Така наречената Октомврийска революция също е техен замисъл, целящ „Руската империя да умре, за да просъществува руският народ“ (пак там). Трети такъв са провеждането на „социалистически експерименти — политически и икономически“ в Русия, каквито наистина започват през 1917 г. (пак там, стр. 22). В последната си книга „Символ веруюто на ХХ век“, издадена през 1923 г., същият обобщава, казвайки, че току-що приключилата Първа световна война слага края на една историческа епоха и полага началото на друга — тази, в която отново ще се води война, „бойното поле на която ще бъде късната Руска империя, където се срещат Изтокът и Западът“ (Harrison, C. G., “The creed for the twentieth century”, 1923, New York: Longmans, Green; page 59, както и тук). Наистина такава днес се води в Украйна, на чиято територия от 2014 г. изглежда се срещат интересите на въпросните два лагера.
Тази и друга подобна информация показва колко далекобойна е католическо-масонската артилерия, сформирана някога на територията на Англия. Според Рудолф Щайнер, който е ръководител на немска масонска ложа от 1905 до 1914 г., това става в края на XVIII в., когато ордените на сформираното през 1717 г. английско новомасонство са залети от йезуити. „Така че няма да откриете йезуитизма само на места, където се критикува масонството или се проповядва срещу него, но също и на най-високите степени ще откриете много йезуитизъм от най-чист вид“ (Рудолф Щайнер, Събр. съч. 198, лекция от 3 юли 1920).
Католическо-масонската „държава в държавата“ предопределя бъдещето на Европа, превръщайки я в театрална сцена на своите действия, идеите за което черпи от окултизма. За нея Рудолф Щайнер говори и в други свои лекции, като например тази от 9 декември 1916 г. (Рудолф Щайнер, Събр. съч. 173А), в която става въпрос за това, че тя е в еднаква степен франкмасонска и йезуитска: „Не трябва да се смята, че на света не може да има хора, които да са едновременно йезуити и франкмасони.“ За същото говори и на друго място:
„Това, че йезуитите са заклети врагове на произлизащото от ложите, не е важно. Всеки и всичко може да бъде обявено за враг, според мирогледа на ложите. Исторически факт обаче е, че йезуитите не само са инфилтрирали ложите и че високопоставени йезуити са в контакт с висшия ръководен състав на ложите, но и че и двете групи, макар и действащи в средите на различни народи [английски и италиански], имат общ корен, независимо че едната е дала началото на папството, а другата — на свободата, рационализма и Просвещението“ (Рудолф Щайнер, Събр. съч. 185, лекция от 3 ноември 1918).
В тази връзка на 4 април 1916 г. Рудолф Щайнер казва и нещо друго, което е особено важно — а именно оказалата се пророческа констатация: „Знаете, че йезуитите и масоните воюват едни с други. Независимо от това, високите степени на масоните и тези на йезуитите образуват едно специално братство, което представлява „държава в държавата“. Само си представете какво може да стане, когато, от една страна, високите степени на масонската общност служат за инструмент за определена дейност, а от друга — влязат в съглашение с високите степени на определена йезуитска общност, действайки с тях за постигането на определени цели. Такъв апарат бе създаден на една територия в Северозападна Европа, намираща се между Холандия и Франция! … Този съюз не е отскоро, а е сключен преди време под определени специални въздействия, използвани както от единия поток, така и от другия за придобиване на влияние, което е огромно“ (Рудолф Щайнер, Събр. съч. 167, лекция от 4 април 1916).
Бележка на редакцията: Това е първата част от статията на Март Атанасов, предоставена за публикуване на „Критично.бг“. Втората част можете да прочетете тук: Питър Тийл, Ватикана и европейският капан за Антихриста
За автора: Март Атанасов е роден в Пловдив през 1969 г. Инженер-магистър е от Техническия университет – София, със специалност „Индустриален мениджмънт“. Завършил е и два колежа по арт терапия — Margarethe Hauschka-Schule в Бад Бол, Германия, и Maria de Zwaan-Schule в Зейст, Нидерландия.
От 2004 г. прави проучвания, свързани с тракийската култура, богомилството, масонската символика и езотеричните пластове в европейската история. Автор е на книгите „Тракийските стенописи от Казанлък“ (изд. „Даскалов“), „Рокфелер център“ в Ню Йорк и тайните жестове на масонството“ — първа и втора част (изд. „Труд“), посветени съответно на значението на фреските в Казанлъшката гробница и на архитектурата на „Рокфелер център“ и свързаната с него древномасонска символика. На тракийската връзка между Орфей и богомилството е посветена книгата му „Богомилството. Неговият манихейски произход и връзката му с Орфей“ (изд. „Даскалов“).
Книги на Март Атанасов могат да бъдат открити в профила му в „Хеликон“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
