Иран е успял да превърне Ормузкия проток в основен лост срещу Вашингтон, а истинската причина Доналд Тръмп да приеме меморандум за разбирателство с Техеран е страхът от енергийна и финансова криза до средата на август 2026 г. Това твърди журналистът и геополитически анализатор Пепе Ескобар в материал, публикуван от L’Antidiplomatico.
Според Ескобар негова предишна публикация за начина, по който Иран е организирал своя „мултиполярен пробив“, е предизвикала реакция от среди, свързани с американското разузнаване и глобалния бизнес. Именно тези източници, твърди той, са му изпратили подробна оценка защо Тръмп е подписал меморандума с Иран, който впоследствие представя като свой собствен пробив.
Ормуз като петролен капан за Вашингтон
Централната теза в анализа е, че Вашингтон е изправен пред времеви прозорец от 60 до 90 дни, след който енергийната ситуация може да излезе извън контрол. Един от източниците на Ескобар твърди, че Тръмп е бил „ужасен“ на 15 юни, защото според тях само около 60 дни са го делели от момент, в който аварийното източване на петролни резерви вече няма да може да удържа световния пазар.
Според тази оценка средата на август 2026 г. е критична, защото тогава САЩ ще трябва фактически да спрат извънредното освобождаване на петрол от стратегическия си резерв. Ако Ормузкият проток остане блокиран или силно ограничен, това би означавало рязко увеличаване на глобалния недостиг на петрол с милиони барели дневно.
Ескобар описва ситуацията като структурна шахматна партия с изключително висок залог, в която Техеран е направил ключовите си ходове предварително. В центъра на всичко, според него, стои Ормузкият проток – артерията, през която минава около една пета от световния петролен поток.
Според цитираните от L’Antidiplomatico източници, това, което се случва около Ормуз, е вид бунт срещу стария ред. Те описват ситуацията като „бунт на робите“ – формулировка, с която подчертават, че Иран използва географската си позиция, за да наложи цена на западния контрол върху енергийните маршрути.
Стратегическият резерв на САЩ и срокът до август
В анализа се твърди, че при пълно прекъсване на движението през Ормуз цените на петрола могат да скочат драматично. Ескобар цитира оценка, според която в политически и разузнавателни среди се говори дори за хипотетични нива от 700 долара за барел. Самият текст обаче уточнява, че подобни числа се използват по-скоро като геополитически сигнал за тежестта на кризата, докато реалните банкови и пазарни прогнози са по-ниски, макар и все така тревожни.
Според източниците, на които се позовава Ескобар, Goldman Sachs е предупреждавала, че продължителна пълна блокада на Ормуз може бързо да изтласка цените над 100 долара за барел и реалистично да тества нивото от 150 долара. При по-тежък сценарий, ако се появят недостиг на рафинирани горива и каскадни спирания в индустрията на Европа и Азия, цените могат да преминат историческите върхове от 2008 и 2022 г.
В текста обаче се прави важно уточнение: цена от 700 долара за барел е представена като теоретичен максимум, който би унищожил търсенето и би разрушил финансовата архитектура много преди да се задържи трайно. Според логиката на анализа глобалната икономика няма да може физически да функционира при подобни нива, защото авиокомпании, транспортни вериги и индустриално производство биха започнали да спират още при значително по-ниски цени.
Истинската опасност, според източниците на Ескобар, не е самата цена на петрола, а това, че ценовият шок може да отключи срив на дълговата инфраструктура, която стои под световната финансова система. Те описват настоящия период като фитила на най-големия кредитен балон в историята.
Особено място в анализа заема стратегическият петролен резерв на САЩ. Ескобар твърди, че към края на май 2026 г. резервът е бил сведен до 365,1 млн. барела – ниво, което неговите източници определят като най-ниското оперативно равнище от 40 години. Според тях при фактически блокиран Ормуз Вашингтон изтегля около 1,41 млн. барела дневно, за да потиска изкуствено цените.
Критичната граница, според анализа, не е нула барела, а 243 млн. барела. Причината е, че под този праг резервът вече би застрашил способността на САЩ да водят война. При текущ темп от 1,41 млн. барела дневно разполагаемият буфер от около 122 млн. барела би се изчерпал за 86 дни. Именно затова източниците на Ескобар поставят средата на август 2026 г. като възможна точка на пречупване, като включват и риск от инфраструктурни проблеми или по-високо военно потребление.
Цената на петрола и рискът от финансов шок
Ескобар твърди, че Техеран е използвал тази уязвимост с максимална ефективност. Според него независимо дали се наричат такси за преминаване, транзитни такси или механизъм за сигурност, Иран фактически е намерил начин да заобиколи западните санкции. Цитираните от него източници твърдят, че въпреки публичното недоволство на Вашингтон, корабни компании тихо плащат, за да избегнат задържане.
В тази рамка меморандумът между Вашингтон и Техеран е представен не като победа на Тръмп, а като принудителен ход. Според Ескобар американският президент не може да си позволи стратегическият резерв да бъде изчерпан, докато Ормуз не работи свободно и пълноценно. В текста се настоява, че потокът през протока се контролира от Техеран, а не от Вашингтон.
Нео-Крас, партите и персийските стрели
изображението е сатирична илюстрация
Ескобар използва за Тръмп образа на „нео-Крас“ – препратка към римския пълководец Марк Лициний Крас, разгромен от партите при Кара през 53 г. пр. Хр. В историческата аналогия Рим тръгва към Азия убеден, че персийският свят ще се пречупи под силата на неговата военна машина. Вместо това партите използват асиметрична тактика, мобилна конница и постоянни залпове от стрели, за да разрушат сплотеността на римските легиони.
В разказа на Ескобар партският генерал Сурена е представен като еквивалент на генерал Касем Солеймани за онази епоха. Вместо да приеме конвенционална битка, Сурена обкръжава римляните и ги изтощава с непрекъснати атаки. Ескобар сравнява персийските стрели с дроновете на съвременната война – евтини, масови и асиметрични инструменти срещу по-тежка имперска армия.
Според него Крас е очаквал партите да останат без стрели и да бъдат принудени да влязат в близък бой. Това не се случва, защото боеприпасите постоянно се подновяват чрез камилски кервани зад бойното поле. Римската армия губи сплотеност и морал, а самият Крас е убит по време на провалени преговори.
Ескобар използва тази историческа картина, за да направи паралел със съвременния конфликт. Според него войната от 2026 г. е разрушила мита за непобедимостта на американската военна машина така, както битката при Кара е разрушила мита за римската непобедимост. В неговата интерпретация „персийските стрели“ от древността днес са заменени от дронове, децентрализирани тактики и контрол върху ключови геоикономически артерии.
Петролът, дългът и рискът от глобален срив
Финалната теза на материала в L’Antidiplomatico е, че Тръмп се е оказал в капан между собствената си войнствена реторика, ограниченията на американския петролен резерв, зависимостта на световната икономика от Ормуз и риска от финансова верижна реакция. Ескобар предупреждава, че ако Ормуз не бъде върнат към пълен и свободен поток, а Вашингтон продължи да източва стратегическия си резерв, кризата може да се превърне от енергиен шок в глобален дългов срив.
Така анализът превръща Ормузкия проток не просто в регионален геополитически възел, а в мястото, където се пресичат петролът, войната, санкциите, дългът и краят на еднополюсната самоувереност на Вашингтон. Според Ескобар именно там Иран е намерил своя най-силен инструмент – не чрез директен сблъсък с империята, а чрез контрол върху времето, потока и цената на енергията.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
