В последните години думата „конспирация“ често се използва като удобен начин да бъде затворен даден разговор, преди той изобщо да е започнал. Това обаче не означава, че всяка конспиративна теория е вярна. Напротив — огромна част от тях смесват реални факти, свободни интерпретации и откровени измислици.
Проблемът е друг: историята познава достатъчно случаи, при които твърдения, първоначално отхвърляни като параноични или невъзможни, по-късно се оказват основани върху реални практики. Разкритията на Едуард Сноудън показаха мащаба на електронното наблюдение и събирането на метаданни от американските служби. Съдебно решение по делото ACLU v. Clapper по-късно определи програмата на NSA за масово събиране на телефонни записи като незаконна, припомня ACLU.
Друг пример е експериментът в Тъскиги, при който американската здравна служба десетилетия наред е наблюдавала болни от сифилис мъже, без да им осигури адекватно лечение и без информирано съгласие, както днес признава самият CDC. Проектът MKULTRA на ЦРУ — програма за експерименти с психоактивни вещества, контрол на поведението и разпити — също вече не е слух, а документирана част от историята на американските служби, включително в архивите на ЦРУ и Сената на САЩ.
Дори темата за лабораторния произход на COVID-19, която в началото на пандемията често беше поставяна в графата „конспирация“, днес се разглежда активно. ODNI посочва, че американската разузнавателна общност приема за възможни и естествен произход, и лабораторно свързан инцидент, а през 2025 г. СЗО отново заяви, че всички хипотези трябва да останат на масата.
Вижте още – Скритите имейли за COVID: бивш съветник на Фаучи е обвинен заради Ухан
Това не доказва автоматично нито една конкретна теория. Но показва защо чувствителни теми като дигитално проследяване, здравен статус, ваксинационни режими и алгоритмично приоритизиране не бива да се отхвърлят само защото звучат неудобно. Те трябва да се проверяват документ по документ.
Такъв е случаят с американския патент US 11,107,588 B2.
Патентът съществува, но не казва това, което често му приписват
През последните години в социалните мрежи многократно се разпространява твърдението, че Pfizer е патентовала система за дистанционно проследяване на ваксинирани хора чрез 5G, графен, микровълни, сателити или „Интернет на нещата“. Това твърдение е подвеждащо.
Патентът US 11,107,588 B2 действително съществува. Той е издаден на 31 август 2021 г. и носи заглавието „Methods and systems of prioritizing treatments, vaccination, testing and/or activities while protecting the privacy of individuals“ — „Методи и системи за приоритизиране на лечения, ваксинация, тестване и/или дейности при защита на личната неприкосновеност на индивидите“.
Заявители и изобретатели обаче не са Pfizer, а Гал Ерлих и Майер Фенстер — двама израелски специалисти по интелектуална собственост. Това е записано още на първата страница на патентния документ.
В самия патент няма твърдение за чипове във ваксини, графеново проследяване, квантова връзка, импланти или глобално сателитно наблюдение на ваксинирани лица. Точно това посочват и фактчек проверките на Reuters и AFP. Reuters пише, че патентът е за контактно проследяване чрез електронни устройства, а не за имплантируемо 5G проследяване. AFP също отбелязва, че документът не е собственост на Pfizer и че твърденията за проследяване чрез ваксините не се подкрепят от патента.
Но фактът, че най-шумните твърдения са неверни, не означава, че самият патент е безобиден или незначителен.
Как смартфонът може да се превърне в инструмент за оценяване на контактите
Патентът описва система за приоритизиране на хора при инфекциозно заболяване — например при пандемия — когато ваксини, лечения или тестове са ограничени. Основната идея е, че вместо да се гледа само личният риск на даден човек, системата може да изчислява и неговата вероятност да предава зараза на други.
Техническият модел е следният: всеки човек има електронно устройство — например смартфон или друго смарт устройство. Устройството генерира идентификатор. Когато две устройства се окажат в близост, те могат да обменят ID или частичен ID. След определен период устройството анализира получените идентификатори и изчислява резултат — своеобразна алгоритмична оценка, която отразява склонността на конкретния човек към близки контакти.
В патента този резултат е свързан с вероятността даден човек, ако бъде заразен, да зарази други хора. Именно върху това се базира приоритетът за ваксинация, лечение, тестване или други мерки.
С други думи, документът не описва просто „ваксинационен паспорт“. Той описва система, която оценява социалната контактност на човека и използва тази оценка за здравно-административно решение.
Логиката е близка до идеята за откриване на потенциални „суперразпространители“. Ако ваксините или леченията са ограничени, авторите предлагат първо да бъдат обхванати не само хората с най-висок личен риск, а и тези, които имат най-голям потенциал да разпространяват инфекцията чрез контактите си.
На теория това може да изглежда рационално от гледна точка на епидемиологията. На практика обаче отваря много сериозни граждански въпроси: кой изчислява този резултат, какви данни използва, кой вижда резултата, може ли човек да го оспори и какви последици би имал такъв тип оценяване извън медицинския контекст. И за какво още може да се използва технологията?
Анонимност или нова форма на управление при пандемии
изображението е илюстративно
Една от ключовите думи в патента е „анонимност“. Авторите многократно подчертават, че системата може да работи така, че личните данни да бъдат защитени.
Но именно тук е и най-същественият проблем. Дори когато системата е анонимизирана, тя пак може да класифицира хората според поведението им. А когато даден резултат започне да влияе върху достъп до лечение, ваксина, тест, дейност или разрешение, анонимността не премахва напълно риска от социално сортиране.
Патентът говори не само за ваксинация. В заглавието и описанието му са включени „лечения, ваксинация, тестване и/или дейности“. Именно думата „дейности“ прави обхвата по-широк. Тя позволява хипотеза, при която подобен модел не се използва само за медицински приоритет, а и за управление на достъп, ограничения или поведение при извънредни ситуации.
Патентът допуска различни информационни източници. В него се говори за електронна информация, географска информация, правителствена информация и човешка информация. Споменават се данни от електронни устройства, близост между устройства, геолокация, Bluetooth, GPS, клетъчни кули, камери, IP адреси, кредитни карти, здравен статус и други възможни източници.
В някои варианти тази информация може да бъде претегляна по различен начин. Например контакт на закрито или в затворено пространство може да получи по-висока тежест. Системата може да отчита и професия, здравен риск, риск за обществото, както и дали човекът е болен, преболедувал или ваксиниран.
Това показва, че патентът не е просто техническа схема за Bluetooth контактно проследяване. Той описва по-широка архитектура за оценяване на човешко поведение в епидемиологичен контекст.
Именно тази част е обществено най-чувствителна. Защото веднъж създадена, подобна система би могла да бъде използвана не само за добронамерено оптимизиране на ограничени медицински ресурси, а и за централизирано управление на населението при кризи.
Връзката с Pfizer: фактите, проверките и границите на доказаното
Най-популярното твърдение в социалните мрежи е, че патентът е на Pfizer. В самия документ компанията не е посочена нито като заявител, нито като изобретател, нито като притежател. Заявители и изобретатели са Гал Ерлих и Майер Фенстер. Google Patents също посочва първоначален и настоящ притежател като „Individual“, тоест физически лица, а не фармацевтична компания.
Името Pfizer се появява в патента, но в друг контекст — в таблица с кандидат-ваксини срещу COVID-19, където е посочена комбинацията BioNTech/FosunPharma/Pfizer. Това не означава, че Pfizer е подала патента.
Оттук идва и ключовото разграничение: твърдението „Pfizer е заявител на патента“ е невярно. Но има по-нюансирана и по-интересна връзка.
Гал Ерлих и Майер Фенстер са свързани с Ehrlich Group — значима израелска група в областта на интелектуалната собственост. Chambers описва Ehrlich Group като водеща IP структура, която представлява клиенти от фармацевтичния, комуникационния, високотехнологичния, биотехнологичния и медицинския сектор. В профила на групата Pfizer е посочена сред многото известни клиенти, наред с AstraZeneca, Boeing, Huawei, Hyundai, Volkswagen, LG и други компании.
Самият Гал Ерлих е заявил пред AFP, че патентът е собственост на него и Майер Фенстер и че Pfizer или друг производител на ваксини не са проявили интерес към него. Reuters също цитира Ерлих, че патентът няма нищо общо със самите ваксини.
Защо този патент едва ли е подаден „само за спорта“
Точно тук темата става по-интересна. Ако патентът беше подаден от напълно неизвестни лица без професионален профил, той можеше лесно да бъде отписан като спекулативна идея. Но случаят не изглежда така.
Ehrlich Group се представя като структура с корени от 1995 г., обединяваща патентна кантора, звено за съдебни спорове в областта на интелектуалната собственост и платформа за монетизация на IP активи. Chambers и Legal 500 я посочват като сериозен играч в израелския сектор на интелектуалната собственост.
Гал Ерлих е основател и управляващ директор на Ehrlich Group. Майер Фенстер е ръководител на отдела за медицински устройства и водещ патентен адвокат. Профилът му в Ehrlich Group посочва, че е участвал в изготвянето и движението на хиляди патентни заявки и че е изобретател в над 40 патента в областта на софтуера и медицинските устройства.
Това не доказва внедряване. Но показва, че патентът едва ли е подаден „само за спорта“. По-логично е да се приеме, че авторите са виждали в тази технология потенциална стратегическа, търговска или лицензионна стойност — особено в разгара на пандемията, когато държави, фармацевтични компании, технологични платформи и здравни системи търсеха решения за управление на риска.
Показателно е и друго: авторите не са се ограничили само с един патент в САЩ. По темата има и други свързани заявки — включително продължение на американския патент, международна заявка и израелска заявка.
Има ли следи технологията да е внедрена някъде
Към момента не се откриват публични доказателства, че конкретният патент US 11,107,588 B2 е бил внедрен като реална система от Pfizer, от правителство или от конкретна здравна платформа.
Има обаче важна разлика между „не е доказано внедрен“ и „идеята е фантастика“. Реалният свят по време на пандемията действително видя множество сходни технологии: приложения за контактно проследяване, Bluetooth системи, дигитални COVID сертификати, ваксинационни регистри, алгоритми за приоритизиране и логистично проследяване на ваксини.
В най-благоприятната интерпретация подобна система може да бъде използвана за по-ефективно разпределение на ограничени ресурси при пандемия. Ако има недостиг на ваксини, тестове, антивирусни лекарства или профилактични средства, държавата би могла да приоритизира хора, които имат повече контакти и следователно могат да прекъснат повече вериги на предаване. Такава технология може да служи и за ранно предупреждение, насочване към тестване, препоръки за изолация, насочване към ваксинационни пунктове, оценка на риска в училища, предприятия, транспортни възли, болници или масови събития.
В корпоративен контекст тя може да бъде използвана за управление на достъп до работни места, производствени обекти или логистични центрове. В държавен контекст — за планиране на ограничителни мерки, здравни кампании или приоритетни групи.
Но в по-проблемна интерпретация същата логика може да се превърне в здравен социален рейтинг. Човекът вече не се разглежда само като пациент или гражданин, а като възел в мрежа от контакти, на който алгоритъм присъжда рискова стойност. Тази стойност може да влияе върху достъп до услуга, лечение, тест, ваксина, движение или участие в обществени дейности.
Точно тук се намира опасният потенциал на подобни системи. Те могат да започнат като инструмент за обществено здраве, но да завършат като инфраструктура за поведенческо управление.
Истинският въпрос: ваксини, пандемии и технологичен контрол
В документа реално е описана система за оценяване на хора според контактите им, за изчисляване на вероятността да разпространяват инфекция и за приоритизиране на ваксинация, лечение, тестване или дейности. Системата е представена като анонимна и насочена към защита на личните данни, но самият принцип на алгоритмично здравно класифициране остава.
Това не е доказателство за глобална конспирация. Но е доказателство, че в разгара на пандемията сериозни специалисти по интелектуална собственост са видели патентоспособна и потенциално ценна идея в система за епидемиологично оценяване чрез електронни устройства.
Защото следващата криза може да не започне с въпроса дали има достатъчно ваксини. Тя може да започне с въпроса кой алгоритъм решава кой има приоритет — и по какви критерии.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
