Докато все повече учени, анализатори и граждани поставят под съмнение догматичния климатичен наратив, Организацията на обединените нации преминава в настъпление. Нова декларация, приета на климатичната конференция COP30, е представена като борба с „дезинформацията“, но според критиците реалната ѝ цел е ограничаване на научния и обществен дебат. Анализ на Сюзън Куин, публикуван в American Thinker, предупреждава, че залогът вече не е само климатичната политика, а свободата на изразяване и самата научна методология.
Декларацията на ООН и борбата с „дезинформацията“
В статията си Куин обръща внимание на събитие от Конференцията на ООН по климатичните промени COP30, проведена в Бразилия през ноември 2025 г. Тогава редица държави подкрепиха т.нар. „Декларация за информационна цялост относно климатичните промени“, инициирана от Организация на обединените нации.
Официално документът е представен като ангажимент за „борба с фалшивата информация“ за климата. Но според Куин внимателният прочит разкрива ясно послание: всяко отклонение от линията на ООН се третира като проблем, който трябва да бъде ограничен.
Вижте още – Световни институции, които не решават нищо
Сред конкретните ангажименти в декларацията е следният текст:
„Да се насърчава и подкрепя устойчивостта на разнообразна и жизнеспособна медийна екосистема чрез адекватни политики, които да позволят и гарантират точно и надеждно отразяване – особено в този контекст – на климатичните и екологичните въпроси, както и политики за прозрачност и отчетност в рекламата.“
Според Куин именно тази формулировка отваря вратата за цензуриране на неудобни позиции, прикрито зад изисквания за „коректно“ и „надеждно“ отразяване.
Още по темата – Несбъднатите климатични апокалипсиси на елитите
Критики срещу политизирането на климатичната наука
Авторката подчертава, че не е работа на ООН да определя границите на допустимия научен дебат, нито да изгражда медиен механизъм за филтриране на „правилни“ и „неправилни“ гледни точки. Въпреки това, по думите ѝ, организацията упорито настоява всички да се подчинят на един-единствен наратив.
Куин твърди, че през годините немалко учени са се поддали на натиск – било поради финансови стимули, било от страх от професионална и обществена изолация. Но този модел започва да се пропуква, а реакцията на институциите е засилване на контрола върху информацията.
Разобличители и нарастваща съпротива срещу наратива
В текста си Сюзън Куин цитира Дезире Фикслер – експерт по устойчиво финансиране и инвестиционно банкиране, бивш член на Глобалния бъдещ съвет за отговорно инвестиране към Световен икономически форум.
Фикслер е работила като отговорник по устойчивото развитие в Дойче банк, докато не разкрива практики на т.нар. „зелено измиване“ (greenwashing) и не е уволнена. Оттогава тя публично критикува програмите за „нетни нулеви емисии“ и климатичния наратив, който според нея служи за централизиран контрол и налагане на икономически и социални модели.
Вижте и това – Гейтс: Време е да спрем паниката за климатичните промени
В подкаст с Уинстън Маршал, цитиран от American Thinker, Фикслер заявява:
„Те лъжат обществото. Има климатични промени, но няма климатична криза. Управляващи активи, консултанти и правителства – всички са част от това, защото всички печелят от него.“
Рискът от цензура и подкопаване на научния дебат
Куин посочва и изследване на Станфордски университет, публикувано в списанието PLOS One, което отчита рязко нарастване на организации, противопоставящи се на политиките за „климатична криза“. Броят на държавите с поне една такава организация се е повече от удвоил за последните 35 години.
Макар изследването да представя тези групи критично, самите му автори – според Куин – индиректно признават, че агресивните климатични политики са основен фактор за съпротивата. Хората, отбелязва тя, се интересуват повече от сметките си за електроенергия и от възможността да си позволят автомобил, отколкото от абстрактни и трудно измерими глобални заплахи.
Особено тревожен е фактът, че критиците често биват представяни като „отричащи климатичните промени“, въпреки че много от тях не отричат промяната на климата, а поставят под въпрос твърдението, че съществуват достатъчно еднозначни научни доказателства, които да посочат човешката дейност като основна причина.
Все повече учени започват открито да се противопоставят на опитите за цензура. Сред тях е Бьорн Ломборг, който подчертава, че климатичните политики, финансирани с публични средства, трябва да бъдат подлагани на строг контрол, а не да бъдат защитавани чрез заглушаване на критиката. Той предупреждава, че подобни политики могат да нанесат сериозни икономически щети – пример за което, по думите му, е Германия с високите си енергийни разходи.
Вижте и това – 170 000 съкратени: криза в германската индустрия
В заключение Сюзън Куин подчертава, че опитите за ограничаване на научния дебат засягат основите на демокрацията, свободата на словото и самата наука. Затова, настоява тя в American Thinker, спорът не само не бива да бъде прекратяван, а трябва да продължи – именно в името на научната истина.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
