Малките държави търсят нови съюзи: дали Нова Зеландия ще се присъедини към БРИКС?
Докато световният ред преживява рязка промяна, малки държави като Нова Зеландия са изправени пред необходимостта да преосмислят външната си политика и да разширят дипломатическите си възможности. Това пише в свой анализ за The Conversation Крис Огдън, доцент по глобални изследвания в Окландския университет. Според него възходът на Азия и Индо-Тихоокеанския регион, както и изолационистките политики на САЩ при президента Доналд Тръмп, създават условия за възникването на нови многостранни съюзи – сред които ключова роля вече има БРИКС.
Новата геополитическа реалност: Азия измества центъра на света
Огдън припомня, че форматът БРИКС е създаден през септември 2006 г. от Бразилия, Русия, Индия и Китай, а през 2010 г. се присъединява и Южна Африка.
Целта му е да изгради икономическо и дипломатическо сътрудничество, основано на консенсус и солидарност, а не на натиск или доминация.
„Ние споделяме визията за приобщаващ растеж и световен просперитет“, заявява още през 2009 г. тогавашният индийски премиер Манмохан Синг. „Заставаме зад стабилен и предсказуем международен ред, основан на правила.“
Според Огдън именно този модел на „мека многополюсност“ се утвърждава днес като алтернатива на американския подход „Америка на първо място“.
Вижте още – BRICS+ ще движи над 50% от световния растеж до 2028
БРИКС печели влияние и икономическа тежест
През 2012 г. страните от БРИКС подписват Делийската декларация, в която подчертават стремежа си към „глобален мир, икономически и социален напредък“ и настояват за по-силно представителство на развиващите се държави в световните институции.
Година по-късно създават Новата банка за развитие (NDB) – инструмент, който да финансира устойчиви проекти и инфраструктура в развиващите се страни и да служи като алтернатива на Световната банка и МВФ.
По думите на Огдън, тази структура вече реално реформира финансовата архитектура, оформена след кризата от 2008 г., и се превръща в основен източник на капитал за глобалния юг.
Разширяването превръща БРИКС в глобална суперсила
Последните разширения на групата засилват още повече влиянието ѝ. През 2024 г. към БРИКС се присъединяват Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства, а през 2025 г. – Индонезия.
Аржентина първоначално също приема поканата, но се оттегля след избирането на проамериканския президент Хавиер Милей.
Днес държавите от БРИКС представляват:
-
39% от световната икономика,
-
48,5% от населението на планетата,
-
36% от територията на света,
-
72% от запасите на редки земни елементи,
-
43,6% от производството на нефт,
-
36% от добива на природен газ,
-
78,2% от въгледобива.
„По тези показатели БРИКС вече е икономическа и дипломатическа суперсила“, пише Огдън. „Още от 2019 г. групата изпреварва по икономически обем Г-7.“
Защо малки държави като Нова Зеландия гледат към БРИКС
БРИКС се стреми към координация на националните политики на своите членове, които редовно се срещат в рамките на сесиите на ООН, Г-20, МВФ и Световната банка. За малки държави като Нова Зеландия това представлява начин да разширят търговския си хоризонт и дипломатическия си обхват, като същевременно се застраховат срещу политическите и икономическите колебания, идващи от Вашингтон.
Разбира се, отбелязва Огдън, подобно участие не е без риск. Сближаването с Русия и Иран би могло да породи напрежение с традиционните западни партньори, макар че повечето държави в БРИКС – с изключение именно на тези две – поддържат балансирани или приятелски отношения със Запада.
„Присъединяването не означава отказ от други институции, а разширяване на дипломатическите възможности,“ подчертава Огдън.
Реалната перспектива за Нова Зеландия
Нова Зеландия вече има опит в подобно „многостранно балансиране“. През 2008 г. страната подписва споразумение за свободна търговия с Китай, а по-късно се присъединява към създадената по китайска инициатива Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции – без това да ѝ навреди дипломатически.
Новите членове на БРИКС могат да бъдат поканени или да подадат официална молба, която се разглежда на следващата годишна среща на върха. Възможен е и по-гъвкав статут – „партньорска държава“, подобен на наблюдателен. Това позволява участие в срещи на външните министри и специални форуми, но без право на домакинство и глас при избора на нови членове.
Огдън подчертава, че за Уелингтън присъединяването към БРИКС не би означавало излизане от други международни формати. Напротив – това би било прагматичен начин за адаптация към свят, в който Индо-Тихоокеанският регион вече е най-големият икономически и военен център на планетата.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
