Америка между Азия и Европа: изгубеното съперничество с Китай
Напоследък се говори много за сблъсъка САЩ – Китай и за оттеглянето на САЩ от Европа, за да се концентрират в Източна Азия. Това като че ли беше актуално с идването на Тръмп като президент, но още в началото на неговия мандат някои икономисти изказаха мнение, че това е невъзможно. Разрушената индустриална база, социалните конфликти вътре в САЩ, липсата на кадри сред населението вследствие на дългогодишно понижаване на качеството на образованието и буквалното лумпенизиране на хората от страна на масовите медии – всичко това означаваше, че Америка вече е загубила противопоставянето с Китай и няма никакъв шанс да се изпречи на китайците в Източна Азия.
Разбира се, САЩ все още имат къде да маневрират по обичайния си начин с разполагане на бази и създаване на „приятелски“ държави чрез цветни революции, но дългосрочно Китай вече е основен търговски партньор на повечето държави в Югоизточна Азия и най-вече е основният инвеститор.
Новата доктрина Монро и контролът над Западното полукълбо
Затова и новата доктрина за национална сигурност на американците отразява новите реалности и говори за една нова доктрина Монро – концентрирането на САЩ върху двете Америки. Грубо казано, американците няма да излизат от двата американски континента, но няма и да позволят някоя европейска сила навремето, а днес която и да е световна сила да оспорва доминацията на САЩ над Северна и Южна Америка.
Тук обаче влиза и един интересен термин – „Западното полукълбо“, с което най-вероятно се разбира и Европа. Ето няколко цитата от доктрината, касаещи политиката към Европа:
-
Отглеждане на съпротива у европейските нации към сегашната траектория на Европа.
-
Отваряне на европейските пазари за американски стоки и услуги.
-
Изграждане на здрави нации в Централна, Източна и Южна Европа чрез търговски връзки, продажба на оръжие, политическо сътрудничество, културен и образователен обмен.
Какво означава стратегията за Европа и Югоизточна Европа
Накратко, американците ще определят курса на Европа, ще ѝ продават оръжие, ще доизтърбушат разпадащата ѝ се индустрия, за да продават американски стоки, ще наблегнат на Югоизточна Европа, тоест на нас, където ще ни продават насила оръжие и ще ни заливат с пропаганда. Да, никой не харесва сегашния курс на ЕС и брюкселската олигархия. Но би било по-добре сами да изберем нашия нов курс. Американците явно не мислят така. Досега също имаха „културна и образователна“ стратегия спрямо нас, но явно ще заменят соросоидната ЛГБТ пропаганда с нещо като неоконсервативна протестантска и определено проамериканска такава. Ясно е, че всяко нещо би било по-добре от неолибералните моди, насочени към разбиване на семейството като базова градивна единица на обществото.
България между външните сили и собствената си съдба
Но тук проблемът не е в това дали предишната пропаганда е лоша, а новата не толкова, а в това, че не определяме сами водещия наратив. Защото, когато ни задават културните модели отвън, винаги има риск след 20 години отново да обърнат палачинката и да ни заливат с нещо, което вреди на семейството и на нашите традиционни ценности. Това е същият въпрос, който изниква, когато обсъждаме социалистическия период на България и Народната република. Имаме изключително много стопански и образователни успехи, а СССР гледа на нас като на истински съюзник. Но сме абсолютно зависими и когато номенклатурчиците в Москва решиха да стават едри капиталисти и да предадат народа си, ни харизаха като жертвен агнец на западняците, които за нула време помогнаха да се унищожат у нас земеделие, индустрия, образование — въобще всичко.
Това е порочен модел, в който една или друга външна сила направлява процесите у нас спрямо конюнктурните ѝ интереси. Това не може да е база за устойчив растеж и за сигурност напред през годините за българския народ. И няма нужда анализаторите на заплата у врага да ни обясняват как сме малка държава и нямаме друг избор. Народите, които се борят за своето място под слънцето, са уважавани от големите сили на деня. И получават по-изгодни условия. Можем и да не осъществим програма „максимум“, но ще се преборим за повече от това, което ще получим, ако вдигнем бялото знаме и апатично лежим на дивана.
Коментарът е на Георги Съйков, заглавието и вътрешните заглавия са редакционни.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
