Неврооръжията: технология отвъд фантастиката
Двама британски експерти по сигурността предупреждават, че човешкият мозък бързо се превръща в ново бойно поле. Майкъл Кроули и Малкълм Дандо от Университета в Брадфорд ще представят пред държавите по Конвенцията за забрана на химическите оръжия в Хага анализ за т.нар. „оръжия за мозъка“ – средства, способни да въздействат върху възприятието, мисленето и поведението на хората. Тяхната работа е събрана в предстояща книга, издадена от Royal Society of Chemistry, която разглежда новите рискове, появили се от обединяването на невронаука, фармакология и изкуствен интелект.
Основното им послание е, че технологии, които до скоро звучаха като научна фантастика, вече навлизат в сферата на военното планиране. Според информация, публикувана от Al Mayadeen, става дума за реален, нарастващ и все по-малко регуларан клас средства, които могат да манипулират човешкото съзнание по начин, който до скоро би изглеждал немислим.
Фармакология, невронаука и AI: опасна комбинация
Майкъл Кроули и Малкълм Дандо
Кроули посочва, че именно това, че темата звучи като фантастика, я прави толкова опасна – защото така обществото и политиците подценяват скоростта, с която тези концепции се превръщат в „научен факт“. Днес държави открито гледат на човешкия мозък като на ново бойно поле, върху което могат да се използват технологии, позволяващи да се предизвика объркване, подчинение, страх, парализа, загуба на ориентация или други форми на нарушена мозъчна дейност. Тези инструменти стават все по-прецизни, все по-достъпни и все по-малко разпознаваеми.
Al Mayadeen описва как напредъкът в невронауката, фармакологията, психофармакологията и изкуствения интелект „се слива“ в нов технологичен комплекс, способен да въздейства върху човешкия мозък много по-фино, отколкото традиционните химически агенти. Дандо, експерт с дългогодишен опит в контрола на химически и биологични оръжия, предупреждава, че изследвания, предназначени за лечение на неврологични заболявания, могат да бъдат насочени към военни цели – да нарушават когницията, да предизвикват поведенческо подчинение или дори да превръщат хора в несъзнателни агенти, без те да осъзнават въздействието.
В специализирани издания като Bulletin of the Atomic Scientists темата за двойната употреба на невронауката (dual-use) се разглежда от години. Авторите там подчертават, че същите пробиви, които могат да дадат нови лечения за болестта на Алцхаймер, депресия или мозъчни травми, могат в други контексти да станат основа за системи за контрол на поведение, емоции или мотивации. В съвременната технологична среда линията между терапия и манипулация става все по-тънка.
CNS-действащи агенти и военни програми
Според предстоящата книга на Кроули и Дандо три големи сили – Съединените щати, Съветският съюз и Китай – още от времето на Студената война търсят методи за създаване на агенти, които да въздействат върху централната нервна система, без да убиват. Целта е била продължително обезвреждане, а не ликвидиране на противник, като се разчита на химически вещества, способни да отключат:
-
халюцинации
-
дезориентация
-
парализа
-
панически реакции
-
загуба на съзнание
Според авторите това развитие не е спряло след края на Студената война. Напротив – стремежът към „по-чисти“ и „по-хуманни“, но всъщност по-контролируеми оръжия се засилва, именно защото те изглеждат приемливи от политическа гледна точка.
Московският театър – единственият известен мащабен случай
Единственият официално известен случай на голямо използване на подобни агенти е обсадата на московския театър през 2002 г. Тогава руските сили за сигурност използват производни на фентанил, за да обезвредят чеченските терористи, държащи стотици заложници. Макар операцията да довежда до освобождаване на повечето от тях, над 120 души умират от действието на газа, а други преживяват сериозни последици.
Кроули и Дандо подчертават, че това събитие е предвестник на възможно бъдеще: технологиите днес са способни да генерират много по-насочени, специфични и трудно засичани агенти, чието въздействие би могло да бъде едновременно мощно и почти невидимо.
Пропуските в Конвенцията за химическите оръжия
Експертите подчертават, че международната нормативна рамка изостава драстично от научния прогрес. Конвенцията за забрана на химическите оръжия (CWC) е създадена с идеята да ограничава традиционните бойни отровни вещества, но не е подготвена да обхване технологии, които въздействат върху мозъка на начин, различен от класическите химически агенти.
В рамките на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) вече години се обсъждат рисковете от „обезвреждащи химически агенти“ и вещества, които въздействат върху ЦНС. Научният консултативен съвет към ОЗХО признава, че използването им в контекста на „правоприлагане“ размива границата между полицейска операция и военни действия. Така се създава сива зона, в която държави могат да твърдят, че използват опасни технологии „законно“, докато реално прилагат методи за масово въздействие върху население или противник.
Кроули и Дандо настояват за „холистичен“ подход към контрола на въоръженията – такъв, който не разчита на стари дефиниции, а разглежда общо всички технологии, способни да манипулират човешкия мозък. Това би включвало специални работни групи, задължителен мониторинг и обучение, както и актуализация на международните правни дефиниции, така че да включват новите невро- и биологични технологии.
Глобални инициативи за контрол и превенция
Темата за „оръжията за мозъка“ е част от по-широк глобален дебат за защитата на т.нар. brain capital. Идеята, развита от анализатори от Baker Institute (Rice University), разглежда човешкия мозък като стратегически ресурс, от който зависи икономиката, сигурността и развитието на обществата. В техните публикации се въвежда концепцията за „неврощитове“ (neuroshields) – политики и технологии, предназначени да защитят населението от злоупотреба с невронаука, в това число и от неврооръжия, манипулативни алгоритми и психологически операции, основани на познания за мозъка.
Развитието на мозъчно-компютърни интерфейси, алгоритми за предсказване на поведение, технологии за запис на мозъчни сигнали и медикаменти, въздействащи на когнитивни функции, прави въпроса още по-належащ. Тези инструменти имат огромен терапевтичен потенциал, но също така в неподходящи ръце могат да се превърнат в основа за нови форми на контрол, наблюдение и манипулация.
Кроули подчертава, че светът се намира в ключов момент: или ще се създадат навременни регулации, или новата надпревара във въоръжаването ще се развие не в полето на огнестрелните средства, а в сферата на контрола върху човешкия ум.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
