През последните седмици Непал бе обхванат от безредици, палежи и политически сътресения. Десетки хора загинаха, а обществени и частни сгради бяха изпепелени. На 9 септември премиерът К. П. Шарма Оли подаде оставка под натиска на масови протести. Западните медии описаха събитията като автентичен изблик на „поколението Z“ срещу корупцията, цензурата и безработицата. Но според британския разследващ журналист Кит Кларенберг това не е просто спонтанен бунт – а процес, подготвян дълго и с помощта на външни сили.
НПО „Хами Непал“ и нейната роля
Малко познатата организация Хами Непал, създадена за помощ на жертви на земетресения, се оказа в центъра на политическата буря. Според Nepali Times тя организира протестите чрез социалните мрежи Instagram и Discord. Чат-групата ѝ наброява 145 000 членове, което ѝ позволява бързо да мобилизира младежите.
На 12 септември Хами Непал проведе безпрецедентен онлайн вот, в който за временен премиер бе избрана Сушила Карки. Тя има впечатляваща биография: участничка в протестите от 1990 г. срещу монархията, съпруга на активист, участвал в отвличане на самолет за финансиране на съпротивата през 70-те, и бивш главен съдия, свален през 2017 г. след борба с корупцията. Карки обеща да остане на поста само шест месеца – до нови избори.
Финансирането и външните връзки
Журналистът Кларенберг обръща внимание, че „подкрепящите брандове“ на Хами Непал включват странна смесица – от луксозни западни хотели и Coca Cola, до приложението Viber и местния конгломерат Shanker. Сред спонсорите е и Gurkha Welfare Trust, финансиран директно от британското външно министерство и Министерството на отбраната.
Не по-малко важно е присъствието на Students for a Free Tibet, която получава средства от National Endowment for Democracy (NED) – институция, често сочена като инструмент на американското разузнаване.
Законът за киберсигурността – искрата на напрежението
Катализатор на кризата стана Законът за национална киберсигурност, одобрен от парламента през септември. Той изисква чуждите социални мрежи да се регистрират в Непал и да плащат данъци. Целта е държавата да има контрол върху онлайн пространството и приходите от него.
През август 2023 г. правителството на Непал одобри Национална политика за киберсигурност, имитираща китайската „Велика интернет стена“, която ограничава достъпа на чуждестранен интернет трафик в страната, като същевременно позволява развитието на местни електронни платформи, социални мрежи и други онлайн ресурси.
Ходът бе остро осъден от „Дигитални права Непал“ (Digital Rights Nepal), организация, финансирана от Фондациите „Отворено общество“ (Open Society Foundations) на Джордж Сорос – структура, която многократно е свързвана с подкрепа за сваляне на правителства. „Дигитални права Непал“ предупреди, че политиката ще доведе до масова цензура и ще застраши личната неприкосновеност на гражданите.
Вижте още – Тръмп започва разследване срещу Джордж Сорос
Докато TikTok и Viber се съгласиха, американските гиганти Facebook, Instagram, YouTube, LinkedIn и WhatsApp отказаха, което доведе до блокирането на 26 платформи. Според Кларенберг именно това решение на правителството се превърна в искрата, която подпали бунтовете.
От мирен протест към насилие
На 8 септември демонстрациите прераснаха в насилие. По каналите на Discord се появиха призиви за убийства на политици, искания за оръжие и закани „да бъде изгорено всичко“. Парламентът и резиденцията на премиера бяха подпалени, а министрите – евакуирани с хеликоптери.
След оставката на Оли, армията се срещна с протестиращите. Според New York Times, младите лидери още тогава заявили, че искат Карки за временен лидер – дни преди това да бъде официално потвърдено с онлайн вот. Влиятелната армия обеща да осигури „сигурна среда до изборите“, фактически узаконявайки преврата.
Кларенберг допълва, че оръжейният търговец Дипак Бхата, замесен в редица съмнителни сделки, вероятно е улеснил контактите между протестиращите и армията.
Сценарий по западен модел?
Случилото се в Непал силно напомня на „Булдозерната революция“ в Югославия през 2000 г., отбелязва Кларенберг. Тогава финансирани отвън младежки организации допринесоха за свалянето на Милошевич, а последвалите приватизации съсипаха икономиката на страната.
„Цветните революции често експлоатират справедливото недоволство на хората, за да наложат нови режими, които се оказват дори по-лоши,“ пише журналистът.
Предстои да се види дали Карки ще организира избори в рамките на шест месеца. Протестите обхванаха всички утвърдени партии, което оставя политически вакуум. Според Кларенберг именно такива празнини се използват от структури като NED и Open Society Foundations (Фондации Отворено общество), които от десетилетия подпомагат подобни процеси по света.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
