НАТО обмисля възможно разширяване на ядреното споделяне в рамките на Алианса, но подобна стъпка носи не само обещание за по-силно възпиране, а и риск от ново ядрено противопоставяне в Европа.
Според 19FortyFive идеята е провокирана от две основни обстоятелства: войната в Украйна и скептичните изказвания на американския президент Доналд Тръмп към НАТО. Засега планът е в много ранен и хипотетичен етап. Ако бъде реализиран обаче, той би бил една от най-значимите промени в отбранителната позиция на Алианса след края на Студената война.
Какво представлява ядреното споделяне в НАТО
Ядреното споделяне в НАТО позволява на държави без собствени ядрени оръжия да участват в ядрената политика и планиране на Алианса, без формално да придобиват ядрено оръжие. Според официалната рамка на НАТО ядреното възпиране е част от общата отбранителна стратегия на Алианса, а Nuclear Planning Group е основният форум, в който съюзниците обсъждат ядрената политика.
В момента американски ядрени оръжия, по-конкретно гравитационни бомби B61, са разположени в няколко държави от Алианса: Белгия, Германия, Италия, Нидерландия, Турция и Великобритания. 19FortyFive посочва, че те се охраняват от американски военни, а НАТО разполага с няколко въздушни платформи, които могат да бъдат използвани за доставка на ядрено оръжие: F-35, F-15 и Tornado.
Оръжията не могат да бъдат задействани без разрешение от Вашингтон. Във военен сценарий обаче европейски съюзници теоретично биха могли да използват американски ядрени бомби срещу противник на бойното поле. Именно тази логика е в основата на ядреното споделяне, но тя е и причината моделът да бъде толкова чувствителен.
19FortyFive отбелязва, че въпреки тревогите в европейските столици заради по-хладното отношение на Тръмп към НАТО, САЩ обмислят разширено разполагане на американски ядрени оръжия на континента, като медията се позовава на Financial Times. Ако подобен план бъде придвижен, допълнителни държави с ядрено съвместими самолети биха могли да получат по-голяма роля в рамките на Алианса.
Тук започва и основният риск. Подобна стъпка би могла да бъде представена от НАТО като укрепване на възпирането, но от Москва почти сигурно ще бъде разглеждана като приближаване на ядрена инфраструктура към руските граници. Това създава класическия проблем на сигурността: една страна казва, че се защитава, а другата приема същото действие като подготовка за нападение.
Защо Полша и Балтика са най-рисковият сценарий
Особено чувствителен е въпросът за Полша и балтийските държави. Полша отдавна демонстрира желание да участва по-активно в ядреното споделяне. Бившият полски президент Анджей Дуда е призовавал страната му да бъде домакин на американски самолети с двойно предназначение, които могат да носят както конвенционални, така и ядрени оръжия. Според 19FortyFive балтийските държави също са отворени към идеята за разширено американско ядрено присъствие.
Ако ядрени оръжия или свързана с тях инфраструктура бъдат разположени по-близо до Русия и Беларус, това би променило военната география на Европа. Приемащите държави могат да получат по-силни гаранции за сигурност, но същевременно да се превърнат в първостепенни цели при криза. Това не означава непременно ядрен удар, но означава по-висок риск за летища, складове, командни центрове, логистика и комуникационна инфраструктура.
Русия вече е реагирала остро на идеи Полша да приеме американски ядрени оръжия. През 2024 г. Reuters съобщи, че Дуда е заявил готовност Полша да бъде включена в ядрено споделяне, ако съюзниците решат да укрепят източния фланг на НАТО. Москва предупреди, че подобна стъпка би довела до ответни мерки.
Френският ядрен чадър като алтернатива
Друга възможност, описана от 19FortyFive, е Франция да разшири собствената си ядрена роля в Европа. В реч във военноморската база Ил Лонг в Бретан френският президент Еманюел Макрон предложи части от френското ядрено възпиране да бъдат изнесени към други държави в Европа като част от стратегия за предно възпиране.
„В зависимост от обстоятелствата това може да предвиди разполагане на елементи от нашите стратегически сили на съюзническа територия“, заяви Макрон, цитиран от 19FortyFive.
Вижте още – Европа към собствена ядрена бомба: подготвя ли се тайно въоръжаване?
Това би било драматична промяна. Франция исторически пази по-голяма стратегическа автономия от повечето си съюзници. Париж напуска интегрираната военна командна структура на НАТО през 1966 г. при Шарл дьо Гол и се връща в нея едва през 2009 г. Затова евентуално разширяване на френския ядрен чадър би поставило много деликатен въпрос: кой взема последното решение в момент на ядрена криза, Париж или Алиансът?
Френският вариант може да изглежда като европейски отговор на несигурността около САЩ, но и той носи рискове. Ако Франция изнесе елементи от стратегическите си сили на територията на съюзници, това може да бъде прието като европейска ядрена автономия. Но може и да бъде възприето като ново разширяване на ядреното противопоставяне с Русия.
Юридическият спор около ядреното споделяне
Съществува и юридически и политически спор около самото ядрено споделяне. НАТО твърди, че моделът е съвместим с международните задължения, защото контролът върху американските оръжия остава в ръцете на САЩ в мирно време. Критиците обаче от години твърдят, че този режим заобикаля духа на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, тъй като неядрени държави тренират сценарии за използване на ядрени оръжия. Текстът на договора, публикуван от ООН, забранява прехвърлянето и приемането на контрол върху ядрени оръжия, което прави темата особено спорна при военновременни сценарии.
Още един риск е, че разширяването на ядрената инфраструктура може да подкопае и без това отслабващия режим за контрол на въоръженията. SIPRI предупреждава, че ролята на ядрените оръжия в международните отношения расте, докато ядрените държави модернизират арсеналите си. На този фон всяко ново разполагане в Европа би било част от по-широка тенденция на връщане към логиката на ядреното противопоставяне.
Има и вътрешнополитически проблем. В страни като Германия, Белгия, Нидерландия и Италия американските ядрени бомби са чувствителна тема от десетилетия. Разширяване на модела към нови държави може да предизвика протести, парламентарни спорове и натиск върху правителствата. В Източна Европа подкрепата за по-твърдо възпиране може да е по-силна, но там рискът от превръщане на територията в първа линия на евентуална криза е много по-осезаем.
Повече възпиране или повече риск от ескалация
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, цитиран от 19FortyFive, използва остър език по темата за възпирането. Той призна, че има общо разбиране, че САЩ ще насочват повече внимание към други театри, но подчерта, че възпирането и отбраната в Европа трябва да останат на същото равнище.
„Нека бъда кристално ясен“, заяви Рюте. „Ангажиментът на съюзниците към член 5 е железен. Нашата решимост и способност да защитим всеки съюзник е абсолютна.“
Той предупреди, че ако някой бъде достатъчно безразсъден да нападне НАТО, отговорът ще бъде опустошителен.
Тези думи са част от класическата логика на ядреното възпиране: колкото по-ясна и страховита е заплахата за ответен удар, толкова по-малка е вероятността противникът да атакува. Но критиците на тази логика посочват, че колкото повече ядрени оръжия, бази и сценарии се въвеждат в регион на активна война, толкова по-голям става рискът от грешна преценка, технически инцидент или неконтролирана ескалация.
Европа между американската гаранция и нова ядрена сянка
Парадоксът е очевиден. Европа се тревожи, че САЩ може да се отдръпнат от континента, особено при администрация, която поставя под въпрос автоматичността на американските гаранции. Но един от обсъжданите отговори е още по-дълбока зависимост от американското ядрено възпиране. Страхът от по-малко Америка може да доведе до искане за повече американски ядрени гаранции.
Според 19FortyFive планът остава изключително поверителен и все още не се е превърнал в конкретна политика на НАТО. Но войната в Украйна няма изгледи да приключи скоро, а и изглежда все по-реална възможността САЩ да намалят военното си присъствие в Европа.
Затова дебатът вече не е само дали НАТО трябва да засили ядреното възпиране. По-важният въпрос е каква цена може да плати Европа за това. Разширяването на ядрения чадър може да даде усещане за сигурност на източния фланг, но може и да върне континента към логиката на Студената война, в която повече оръжия не винаги означават повече безопасност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
