Литовският президент Гитанас Науседа предупреди, че НАТО рискува да се раздели вътрешно, ако част от съюзниците изпълнят новата цел за отбранителни разходи, а други останат далеч под нея.
Според Politico Науседа е направил коментара си в Берлин, по време на съвместна пресконференция с лидерите на Латвия и Естония и германския канцлер Фридрих Мерц. Поводът е новият ангажимент в НАТО за достигане на разходи за отбрана и свързани със сигурността дейности в размер на 5% от брутния вътрешен продукт до 2035 г.
Гитанас Науседа
„Би било силно спорно или противоречиво, ако някои държави се опитат да направят повече и достигнат тази цел през следващите години, а други останат, да кажем, на равнище от 2% или 2,5%“, заяви Науседа, цитиран от Politico.
По думите му подобно разминаване може да доведе до фактическо разделение на алианса.
„Това ще раздели, естествено ще раздели алианса на две или три части, а това не е много добро за духа на колективната отбрана в алианса и за нашата солидарност“, добави литовският президент.
Предупреждението му идва в момент, в който европейските държави от НАТО са под силен натиск да увеличат военните си бюджети, за да убедят американския президент Доналд Тръмп, че поемат по-голяма част от тежестта за собствената си сигурност.
Според Politico европейските лидери ще се опитат на предстоящата среща на върха на НАТО в Анкара да покажат на Вашингтон, че алиансът не разчита едностранно на САЩ. Тръмп отдавна критикува европейските съюзници за недостатъчни разходи за отбрана, а в публикация в Truth Social посочи, че Съединените щати харчат повече за НАТО от всяка друга държава, без да получават достатъчна полза от това.
Новата цел: 3,5% за отбрана и 1,5% за сигурност
Новата цел от 5% обаче не е едно цяло число за класически военен бюджет. Според декларацията от срещата на върха в Хага тя включва две части: 3,5% от БВП за същински отбранителни разходи и до 1,5% за по-широки дейности, свързани със сигурността – критична инфраструктура, киберзащита, гражданска устойчивост, иновации и отбранителна индустрия, посочва НАТО.
Тази формула беше представена като компромис, но създава и нови напрежения. Държавите на източния фланг, особено Полша и балтийските републики, приемат Русия като непосредствена заплаха и по-високите разходи се възприемат като въпрос на оцеляване. За страни от Южна и Западна Европа обаче фокусът е различен – бюджетни ограничения, социални разходи, дълг и по-различно усещане за заплаха.
Именно тук е ядрото на предупреждението на Науседа. Ако едни държави се движат към 4% и 5%, а други останат около 2%, това може да създаде неформална йерархия вътре в НАТО – между „плащащи“ и „изоставащи“ съюзници.
Данните на НАТО показват колко голяма е разликата още днес. Според последния доклад за отбранителните разходи през 2025 г. Полша е на 4,48% от БВП, Литва – на 4,00%, Латвия – на 3,73%, Естония – на 3,38%, Норвегия – на 3,35%, а САЩ – на 3,22%. В същото време редица държави са едва около стария праг от 2% – сред тях Белгия, Чехия, Люксембург, Северна Македония, Португалия, Испания, Италия и Канада, според данните на НАТО.
Испания отказва да приеме 5% като задължителна цел
Най-ясният случай на несъгласие е Испания. Мадрид извоюва изключение от целта за 5%, като премиерът Педро Санчес заяви, че подобно ниво на разходи би било „непропорционално и ненужно“. Според Reuters Санчес е посочил, че Испания може да изпълнява задълженията си към алианса при разходи от около 2,1% от БВП.
Испанската позиция е особено чувствителна, защото страната дълго време беше сред най-слабо харчещите за отбрана в НАТО. През 2024 г. тя беше на дъното на алианса по този показател с около 1,28% от БВП, а според последните оценки на НАТО за 2025 г. вече достига 2%.
Италия и Канада търсят гъвкав път към новите разходи
Италия не отказва целта официално, но също показва колко труден ще бъде пътят към 5%. Премиерът Джорджа Мелони заяви, че новите цели са поносими за Италия, защото дават „пълна гъвкавост“ и не изискват минимално годишно увеличение. Тя обаче не уточни как силно задлъжнялата италианска държава ще финансира новите ангажименти, посочва Reuters.
Канада също е пример за държава, която формално е приела новата цел, но среща сериозни фискални въпроси. Канадското правителство обяви, че ще работи за достигане на 5% до 2035 г., включително 3,5% за основни военни способности и 1,5% за инфраструктура и свързани със сигурността дейности, съобщи канадският премиер. В същото време парламентарният бюджетен служител на Канада предупреди, че правителството не е публикувало подробни прогнози как ще постигне целта, а необходимите допълнителни разходи може да достигнат средно около 33,5 млрд. канадски долара годишно през следващото десетилетие, според Parliamentary Budget Officer.
Така спорът вече не е само дали страните от НАТО ще харчат повече. Въпросът е кои държави реално могат да понесат този скок, кои ще търсят гъвкаво тълкуване на разходите и кои ще настояват, че географската близост до Русия изисква много по-бърза милитаризация.
Германия, която също беше директно критикувана от Тръмп, опитва да се позиционира в първата група. Канцлерът Фридрих Мерц заяви, че Берлин удвоява отбранителния си бюджет в рамките на четири години и че това е най-голямото усилие, което Германия някога е правила за укрепване на отбранителните си способности. По думите му страната няма какво да крие от никого.
Срещата в Анкара изважда напрежението на повърхността
Предстоящата среща на върха в Анкара вече създаде и вътрешнополитически напрежения в отделни държави. В Чехия спорът стигна до Конституционния съд, след като правителството на премиера Андрей Бабиш първоначално не включи президента Петр Павел в официалната делегация за срещата на НАТО. Според Euronews Павел обжалва решението с аргумента, че като държавен глава има основание да участва във форума, още повече че е бивш военен и е присъствал на предишните срещи на алианса от началото на мандата си.
Конституционният съд временно застана на страната на президента и разпореди правителството да осигури участието му в срещата в Анкара. Впоследствие кабинетът одобри включването на Павел в делегацията, но Бабиш заяви, че президентът би могъл да прояви добра воля и да пропусне тазгодишния форум, съобщи Anadolu Agency. Прага така ще бъде представена от премиера, който ще води делегацията, докато президентът ще пътува отделно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
