Илън Мъск може да признава, че се е забъркал прекалено дълбоко в американската политика, но няма никакво намерение да се оттегля от европейския дебат. Напротив – милиардерът защити подкрепата си за партии и политици, определяни като крайнодесни, представи ги като представители на „нормалните хора“ и предупреди, че при запазване на сегашните тенденции Великобритания може да стигне до гражданска война след около 20 години.
Това се превърна в най-острата част от продължилото повече от 80 минути интервю пред The Economist, проведено от главния редактор на изданието Зани Минтън Бедоус в завода на Tesla в Тексас. Разговорът започна с изкуствения интелект, роботите и бъдещето на човешкия труд, но постепенно прерасна в сблъсък за имиграцията, свободата на словото и правото на най-богатия човек в света да влияе върху политиката на държави, в които не живее.
„Крайната десница“ или нормалните хора?
Повод за спора стана твърдението на Бедоус, че Мъск подкрепя не само популистката десница, но и крайнодесни и периферни политически сили в някои европейски държави. Тя посочи британския политик Рупърт Лоу, а по-късно в разговора – и германската „Алтернатива за Германия“ (AfD).
Мъск категорично отхвърли тази характеристика. По думите му той подкрепя обикновени хора, чиито позиции погрешно са представяни като крайни. Предприемачът настоя, че политиките, смятани днес за радикални, са били напълно нормални само преди 10–15 години. Като пример посочи, че стари речи на Барак Обама или Хилари Клинтън могат да бъдат представени пред леви избиратели като изказвания на Доналд Тръмп и незабавно да бъдат обявени за неприемливи.
Мъск сведе политическата си позиция до три основни принципа – „сигурни граници, безопасни градове и разумни публични разходи“. След това попита кое точно от тях може да бъде определено като крайнодясно и обвини медиите, че използват подвеждащи политически етикети. Той дори настоя тази част от интервюто да не бъде изрязвана.
Великобритания върви към „сблъсък“
Именно тук разговорът се насочи към Великобритания. Бедоус припомни предишното твърдение на Мъск, че гражданската война в страната е неизбежна и въпросът е единствено кога ще започне. Милиардерът уточни, че смята това за вероятен изход, ако сегашните тенденции продължат. Според него, ако в една държава се формира бързо нарастваща общност, чиито разбирания са несъвместими със западните ценности, в определен момент ще настъпи сблъсък. Тази общност ще се опита да наложи своите правила, останалата част от обществото ще се противопостави и конфликтът може да прерасне в гражданска война, обясни Мъск.
Бедоус отвърна, че живее във Великобритания, докато събеседникът ѝ не е посещавал страната от няколко години. Тя оспори картината, която той представя пред своите близо 250 милиона последователи в X, и заяви, че данните за престъпността не подкрепят внушението за държава, обхваната от повсеместно насилие. По думите ѝ Лондон е по-безопасен от американските големи градове, а насилствената престъпност във Великобритания намалява.
Мъск обвини журналистката, че живее в затворена среда и не познава действителното положение извън нея. Той предложи двамата да направят обща обиколка на Великобритания, за да проверят лично как изглежда страната. Бедоус прие предизвикателството, но отново подчерта, че именно тя живее там, докато последното посещение на Мъск е било преди години.
Имиграция, свобода на словото и властта на X
Официален постер на Citizen Vigilante / Quiver Distribution, редакционно адаптиран с AI
В спора беше намесен и филмът „Citizen Vigilante“, който Мъск разпространяваше безплатно в X за ограничен период. Бедоус го обвини, че продукцията представя Европа като дистопично и превзето от престъпността място, оправдава саморазправата и стига до убийството на мюсюлманско имигрантско семейство. Според нея използването на огромната аудитория на X за популяризирането на подобно послание е безотговорно.
Още по темата – „Забраненият“ филм на Уве Бол: защо Citizen Vigilante взриви Германия
Мъск отговори единствено, че филмът заслужава да бъде гледан, след което насочи разговора към ограниченията на свободата на словото. Той попита защо The Economist не прави повече срещу цензурата в Европа и посочи случаите на хора, получили присъди във Великобритания за публикации в социалните мрежи. Бедоус призна, че съществуват проблеми със свободата на изразяване и че изданието ѝ е критикувало такива практики, но настоя, че това не оправдава популяризирането на насилие или създаването на изкривена представа за цял континент.
На въпроса дали е расист Мъск посочи, че партньорката му е наполовина индийка, че има четири деца с нея и че сред висшите ръководители на компаниите му има хора от различни раси. На последвалия директен въпрос дали е настроен срещу мюсюлманите той прехвърли разговора от религиозната принадлежност към поведението и ценностите. Мъск заяви, че се противопоставя на приемането на хора, които идват с разбирания, несъвместими с обществото, в което се заселват. Той обясни, че е против насилието, убийствата и налагането на правила, противоречащи на приетите на Запад закони и обществени норми. Според него традиционните медии отказват да признаят реалното съществуване на подобен проблем.
Бедоус отговори, че Мъск преувеличава мащаба на европейските проблеми и безразборно легитимира хора и движения, които не просто искат контрол върху границите, а имат авторитарни и дори фашистки тенденции. Като пример тя посочи AfD. Журналистката определи лидера на партията Алис Вайдел като мислещ и сериозен човек, но заяви, че в същата формация има и откровени неонацисти.
Мъск не се разграничи от подкрепата си и отвърна, че се надява да оказва значително влияние. На въпроса защо смята, че има право да се намесва в европейската политика, след като не живее на континента, той обясни, че разглежда Европа и Съединените щати като части от един общ Запад.
Разговорът разкри и една важна подробност, която често изчезва зад острите публикации на Мъск. Той не се обяви срещу имиграцията по принцип. Напротив – посочи, че самият той е имигрант в Съединените щати и би било лицемерно да отрича правото на други хора да се преселват.
Условието му е имигрантите да бъдат продуктивни, почтени и да не злоупотребяват с хората в приемащото ги общество. Мъск обаче смята, че европейската социална държава създава силен икономически стимул за миграция, защото предлага на всеки пристигнал жизнен стандарт и помощи, недостъпни в собствената му страна.
Бедоус се съгласи, че социалните придобивки и икономическите различия привличат мигранти, но напомни, че контролираната имиграция носи ползи на застаряващия европейски континент. Така двамата достигнаха до частично съгласие за необходимостта от сигурни граници и законна имиграция, но останаха на противоположни позиции за мащаба на опасността и за политическите сили, които Мъск подкрепя.
Самият той определи възгледите си като центристки и заяви, че представянето им като крайнодесни е исторически невярно. Според него продължителното нарастване на общности, които отхвърлят западните ценности, неизбежно подготвя обществото за тежък вътрешен конфликт. Бедоус отговори, че доказателствата и бъдещото развитие ще покажат кой от двамата е по-близо до истината.
AI революцията ще изпревари гражданската война
Макар политиката да беше най-конфликтната част от разговора, прогнозите на Мъск за изкуствения интелект бяха още по-мащабни. Той очаква в рамките на около пет години AI да надмине съвкупния човешки интелект, а до десет години хората вече да не могат реално да контролират превъзхождащите ги системи.
Според него изкуственият интелект и хуманоидните роботи ще направят човешкия труд доброволен, ще увеличат производството до степен, при която основният икономически риск ще бъде дефлацията, а не инфлацията, и ще позволят въвеждането на универсален висок доход. В по-далечна перспектива Мъск смята, че парите, данъците и традиционните икономически отношения постепенно ще изгубят значението си.
Същевременно той не се отказа от по-ранната си оценка, че вероятността изкуственият интелект да доведе до катастрофален резултат е между 10 и 20 процента. Мъск предложи водещите AI компании периодично да обсъждат рисковете и взаимно да проверяват най-мощните си модели преди тяхното пускане, а държавата да се намесва, ако някоя компания откаже да отстрани сериозна опасност, пише Reuters.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
