Превратът в западноафриканската държава Нигер на 26 юли и срещата на върха Русия-Африка на следващия ден в Санкт Петербург се разиграват на фона на многополярността в световния ред. Привидно независими събития, те все пак улавят духа на времето на нашата трансформираща ера, пише MK Bhadrakumar, индийски посланик и виден международен наблюдател .
Първо, голямата картина – срещата на високо равнище в Африка, организирана от Русия на 27-28 юли, представлява голямо предизвикателство за Запада, който инстинктивно се опита да омаловажи събитието, след като не успя да лобира срещу суверенни африкански нации, които се срещнаха с руското ръководство. 49 африкански държави изпратиха свои делегации в Санкт Петербург, като седемнадесет държавни ръководители пътуваха лично до Русия, за да обсъдят политически, хуманитарни и икономически въпроси. За страната домакин, която е в разгара на война, това беше забележителен дипломатически успех.
Докато от време на време скелети от колониалната епоха продължават да се търкалят от западния килер, датиращи от неоплаканата африканска търговия с роби, Русия се докосва до съветското наследство, че е от „правилната страна на историята“ – дори възкресявайки пълното име на Руският университет за приятелство на народите „Патрис Лумумба“ в Москва.
И все пак не всичко беше политика. Разискванията на срещата на върха относно партньорството между Русия и Африка, което помага на континента да постигне „продоволствен суверенитет“, алтернативи на сделката за зърно, нови логистични коридори за руски храни и торове; засилване на търговското, икономическото, културното, образователното, научното сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността; потенциално присъединяване на Африка към международния транспортен коридор Север-Юг; Участие на Русия в африкански инфраструктурни проекти; План за действие на форума за партньорство Русия-Африка до 2026 г. — те свидетелстват за количествено измеримия резултат.
Влезте в Нигер. Последните събития в Нигер подчертават лайтмотива на срещата на върха Русия-Африка. Прогнозата на Русия за африканската криза се оправдава – продължават опустошенията на западния империализъм. Това става ясно и от съобщенията за руски знамена, видени на демонстрации в Ниамей, столицата на Нигер.
Майката на всички изненади е, че военният преврат се радва на огромна обществена подкрепа. При тези обстоятелства, голяма вероятност е френските войски да бъдат принудени да напуснат Нигер, нейната бивша колония. Нигер е жертва на неоколониална експлоатация. Под прикритието на борбата с тероризма, който по ирония на съдбата е резултат от интервенцията на НАТО в Либия през 2011 г., ръководена от никой друг, а от Франция в региона на Сахел, Франция безмилостно експлоатира минералните ресурси на Нигер.
Известен нигерийски поет и литературен критик проф. Osundare написа миналата седмица: „Проучете причината, курса и симптомите на сегашното възраждане на военни преврати в Западна Африка. Намерете лек за тази пандемия. По-важното е да се намери лек за чумата от политически и социално-икономически несправедливости, отговорни за неизбежното повторение. Спомнете си настоящата брутална анархия в Либия и безбройните последици от дестабилизирането на тази някога процъфтяваща страна за региона на Западна Африка.“
Интересното е, че Вашингтон е сравнително сдържан. Поддържането на „ценностите“ от страна на президента Байдън далеч не отговаря на диктата за „основан на правила ред“ – въпреки че според съобщенията Америка има 3 военни бази в Нигер.
Американската изключителност не е универсална панацея за съществуващите болести. Пентагонът помогна за обучението на поне един от лидерите на преврата в Нигер – и тези в Мали и Буркина Фасо, които обещаха да се застъпят в защита на Нигер. И все пак, говорейки от Ниамей в понеделник, гостуващата на САЩ заместник-държавен секретар Виктория Нуланд се оплака, че лидерите на преврата са отказали да й позволят да се срещне със сваления президент Мохамед Базум и не са били възприемчиви към призивите на САЩ да върнат страната към гражданско управление.
Мисията на Нуланд имаше за цел да разубеди лидерите на преврата да се ангажират с групата Вагнер, но тя не беше сигурна в успеха. На Нуланд не е била разрешена среща с генерал Чиани.
Без съмнение в основата си превратът в република Нигер се свежда до борба между нигерците и колониалните сили. Разбира се, нарастващата тенденция на многополярност в световния ред насърчава африканските нации да се отърсят от неоколониализма. Това е едно нещо. От друга страна, големите сили са принудени да преговарят, а не да диктуват , заключава MK Bhadrakumar.
Източник: Moderndiplomacy