Modern Diplomacy: Как грешките на САЩ в Газа позволиха на Иран да се превърне в геополитически фактор

Чарлз Пенафорте, Modern Diplomacy

от Лазар Лазаров

Няма съмнение, че клането, извършено на 8 октомври 2023 г. срещу израелски заселници от Хамас, представлява още едно от големите зверства, породени от така наречения „палестински въпрос“. Жестокости, които сме принудени да признаем, когато ги анализираме справедливо: те се случват и от двете страни. Противно на това, което посочват главните  медии и про-израелските корпоративни групи, никога не е имало, нито ще има „война“ срещу палестинците. Причината? Няма военен паритет между двете страни. Ако сравним броя на загиналите, сме сигурни в това. 

Факт е, че конфликтът беляза поредния етап от известния геополитически упадък на САЩ. Понастоящем Иран се утвърждава като важен и категоричен регионален играч, който се активизира с действията си чрез групировки като Хамас („Ивицата Газа“), Хизбула („Ливан“) и хусите („Йемен“), както и с увеличаването на военния си потенциал. Всички групировки, подкрепяни от Техеран, имат относителен оперативен капацитет. Разбира се, Хамас е отслабена, но със сигурност ще се възстанови в края на конфликта с помощта на Иран.

Цялата значимост, която Иран придобива, особено след нападенията по пакистанската граница през януари с високоточни ракети, си има „спонсор“: Вашингтон. Това може да изглежда противоречиво, но не е така. Подкрепяйки непропорционалните действия на Израел срещу палестинското население в Ивицата Газа чрез безразборни бомбардировки над цивилни, създавайки пречки за пристигането на медицински консумативи и причинявайки липса на енергия, храна, вода и всичко необходимо за оцеляването на населението, както и заемайки страната на Израел в Съвета за сигурност на ООН и възпрепятствайки разрешаването на прекратяване на огъня, Съединените щати инициираха вълна от международна солидарност с палестинците, особено в Близкия изток.

С течение на времето клането става все по-ясно както за ООН, така и за организациите за защита на правата на човека. Сега европейците и северноамериканците започнаха плахо да критикуват израелското „право на защита“. Вашингтон обаче не упражнява силата си, за да постигне прекратяване на огъня, което да спре клането в Ивицата Газа. Израел, без САЩ като негов гарант, би имал сериозни проблеми пред противниците си в региона.

Когато администрацията на Барак Обама се опита да осигури споразумение за запазване на ядрената програма на Техеран под международен контрол, предложението беше правилно. В момента се наблюдава споразумението, което Доналд Тръмп отказа и ефектите от него. Заслужава да се отбележи, че ядрената програма е суверенно право на всяка нация. Естествено, използването на ядрена технология за мирни цели е централната точка на всяка дискусия и използването й за „военни цели“ винаги трябва да буди безпокойство. Но не трябва да забравяме, че всички членове на Съвета за сигурност на ООН притежават ядрено оръжие. Един от тях вече е използвал две атомни бомби срещу цивилно население.

Това, което трябва да имаме предвид е, че САЩ „създадоха“ или поне ускориха ядрената програма на Техеран (и Северна Корея) по време на администрацията на Джордж У. Буш. Така наречената доктрина на Буш, в която се посочват „престъпни“ държави, изрично назовавайки „враговете“ на Вашингтон в условията на травмите от 11 септември, посочва възможни цели за „превантивни атаки“, включително Иран и Северна Корея.

Ким Чен Ун, лидер на Северна Корея

И двете страни продължават да се третират като заплаха от Вашингтон и неговите сателити в Европа и Азия. Днес две страните успяха да увеличат военния си капацитет и вървят към присъединяване към „Ядрения клуб“, въпреки наложените  им хиляди икономически санкции. Това отново доказва, че използването на икономически санкции е напълно неефективно за насърчаване на смяна на режима.

Администрацията на Джо Байдън създаде условия за утвърждаване на по-голяма иранска роля в Близкия изток, като използва палестинското клане като основна реторика за набиране на подкрепа в региона, въпреки геополитическия баланс на Саудитска Арабия и Турция.

Същевременно се съобщава, че Техеран е увеличил капацитета си за обогатяване на уран, съгласно доклад на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), публикуван в края на 2023 г. Според МААЕ към 28 октомври Иран разполага с 4486,8 кг уран, което е 22 пъти повече от 202,8 кг, предвидени в ядреното споразумение от 2015 г. В момента Иран има приблизително 128 кг уран, който е 60% обогатен. Според стандартите, използвани от руснаци и американци, трябва да достигне 90%. През първото тримесечие на 2023 г. МААЕ съобщи, че е открила „частици“ от обогатен уран с почти 84% чистота. Разработването на иранска атомна бомба изглежда е било въпрос на време. 

Конфликтът в Ивицата Газа беше изпитание за САЩ (администрацията на Байдън) да подобри присъствието си в региона чрез последователна политика спрямо двете страни, създавайки условия за палестинска държава, което би отслабило значително радикализма. Това би спомогнало и за ограничаване на геополитическото влияние на Иран в региона. Късогледството на Вашингтон и Тел Авив обаче им попречи да видят това.

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски

 

Други новини

© 2024 Критично.бг – Всички права запазени!. Уеб дизайн и разработка: Nigma Ltd.

error: Съдържанието е защитено!