Войната в Украйна не може да бъде прекратена с поредни срещи, на които западните лидери разговарят основно помежду си, а Русия отсъства от масата. Това е основната теза на Иън Прауд в анализ, публикуван в Responsible Statecraft, в който той настоява, че е назрял моментът европейските лидери да оставят настрана самоцелните срещи в европейските столици и да седнат в една стая със САЩ, Украйна и Русия, за да подготвят нещо като съвременна Хелзинкска конференция.
Според Прауд траен мир за Украйна няма да бъде постигнат с един-единствен „мирен договор“. Вместо това ще са необходими няколко взаимно свързани споразумения — изключително трудни за договаряне, но жизненоважни, ако целта е да се избегне по-широка война в Европа.
Срещи за мир, но без Русия
Иън Прауд започва анализа си с коментар на бившия американски дипломат Дан Фрийд, който в публикация в X е реагирал на декларацията на лидерите от Е3 от 7 юни за мира в Украйна с думите: „Ако Русия иска да сложи край на войната, тя може, знаете, да сложи край на войната“.
Why is a ceasefire in place an „ultimatum“? If Russia wants to end the war it can, you know, end the war. https://t.co/qE582aN5om
— Daniel Fried (@AmbDanFried) June 8, 2026
Прауд обръща внимание, че Фрийд е бил координатор по санкционната политика в Държавния департамент на САЩ от 2013 до 2017 г. Авторът твърди, че знае това от личното си участие по онова време, и определя Фрийд като архитект на политиката за превръщане на санкциите срещу Русия в практически постоянни, чрез обвързването им с пълното изпълнение на споразумението Минск II.
Според Прауд проблемът е, че Русия и Украйна са тълкували Минск II по коренно различен начин. Затова, по неговите думи, основната цел на санкционната условност е била да забави всяка възможност за мирно уреждане — и в това отношение е успяла.
Единадесет години по-късно, пише Прауд в Responsible Statecraft, репликата на Фрийд повтаря разпространена линия в „про-военните“ западни среди — че Русия можела просто да прекрати войната без договорено споразумение. Според автора обаче безусловен обрат от страна на Москва очевидно няма да се случи, поради което подобен коментар само удължава войната.
Същата логика, според Прауд, стои и зад декларацията на Е3 (Великобритания, Франция и Германия). Тя не предлага нищо ново или неочаквано. Най-важното е, че повтаря позицията, че около 300 млрд. долара руски активи ще останат блокирани, докато Русия не „прекрати агресивната си война и не компенсира Украйна за щетите, причинени от войната“. Прауд припомня, че според актуалната оценка на Световната банка разходите за възстановяване и реконструкция на Украйна възлизат на 588 млрд. долара. От тази гледна точка, според него, позицията на Е3 фактически означава потвърждение, че Русия никога няма да види парите си отново, а освен това ще трябва да плати още 288 млрд. долара.
Вижте и това – Джефри Сакс към Мерц: Германия трябва да избере дипломацията, преди Европа да пламне
Това, предупреждава авторът, е още един пример за логиката на Фрийд — мирът в Украйна е възможен, но само при условия, които Русия не би могла или не би искала да приеме. В същото време, според Прауд, основните западни медии заливат света с новини, че Украйна обръща хода на войната и все още може да победи. Затова сред западните ястреби може да се оформя сметка, че продължаването на войната не е непременно лош вариант.
Авторът отбелязва, че никой не изглежда особено забързан. Декларацията на Е3 идва след шестнадесет месеца на безкрайни и повтарящи се срещи между европейски лидери и Володимир Зеленски, на които всички демонстрират единодушие, но Русия никога не е поканена.
По думите на Прауд едва през последните месеци, особено след срещата на президента Доналд Тръмп с Владимир Путин в Аляска, темата за договорен край на войната в Украйна започва постепенно да изплува на повърхността в Европа. Президентът на Финландия Александър Стуб, президентът на Франция Еманюел Макрон и белгийският премиер Барт де Вевер в различни моменти са направили предпазливи стъпки към идеята за дипломатически разговори с Русия.
Миналата седмица, пише още Прауд, самият Зеленски е отправил открито писмо до Путин за възможна среща. Според автора обаче писмото е съдържало няколко страници лични нападки и обиди срещу руския президент, поради което трудно може да бъде възприето като нещо повече от самоцелен политически жест от типа, който Дан Фрийд би подкрепил. Европейците и Зеленски, заключава той, изглеждат окопани за дълга война.
Прауд цитира и свой високопоставен руски контакт, който наскоро му казал, че европейците прекарват много време в разговори за възможността да има преговори, но не и за същността на това какво би трябвало да стои в дневния ред. Според автора истината е, че ще е необходима огромна предварителна работа, за да се очертае формата на бъдещо мирно споразумение — работа, която изисква яснота и фокус, каквито досега са липсвали.
Защо един договор няма да е достатъчен
Според Иън Прауд траен мир за Украйна ще изисква няколко взаимно свързани сделки, които вероятно ще трябва да бъдат договаряни отделно и с различни подписали страни. Говоренето за един-единствен „мирен договор“ за Украйна той определя като мързеливо опростяване. Последната декларация на Е3, както и вече замрелият план, посредничен от САЩ, според него смесват различни въпроси в една и съща кошница.
Първият необходим елемент, според Прауд, е двустранно мирно споразумение между Русия и Украйна, с посредничеството на САЩ и други страни. Съществуващият проект, изготвен с американско посредничество, е правилната отправна точка, защото включва най-спорния въпрос — територията, и по-специално бъдещия статут на останалата част от Донецка област, която Русия не е завладяла. Такова споразумение би трябвало да обхване и чувствителни теми като размера на украинската армия, украинските деца, отведени в Русия, и малцинствените езици в Украйна.
Вторият елемент е ясен план и график за присъединяването на Украйна към Европейския съюз. Според Прауд това може да бъде договорено само двустранно между ЕС и Украйна, без участие на САЩ или Великобритания. Той определя този въпрос като може би толкова труден, колкото и двустранното мирно споразумение между Украйна и Русия.
Зеленски е заявявал, че иска да види Украйна в ЕС до 2027 г., но според Прауд това няма да се случи — и не само защото войната може все още да продължава. Европейците не са особено нетърпеливи Украйна да се присъедини, защото страната не е близо до готовност, а Европа не може да си го позволи. Канцлерът Мерц наскоро е върнал идеята за „асоциирано членство“, при което Украйна няма да получи нито право на глас, нито средства. Според автора всеки рационален наблюдател би трябвало да разбере, че много украинци ще искат яснота за пътя към членство в ЕС като условие за прекратяване на войната.
ЕС и Русия след войната: енергия, санкции и нови отношения
Третият елемент е споразумение между Русия и Европа, включително Великобритания, за бъдещата форма на отношенията им. И този въпрос, подчертава Прауд, е също толкова сложен. Ако Украйна един ден се присъедини към ЕС, тя ще се нареди до балтийските държави и Полша, които възприемат Русия като екзистенциална заплаха. Отношенията между Европа и Русия днес, според него, са по-затворени, отколкото са били дори през съветската епоха.
Европа има нужда от евтина енергия, за да спре вълната на самопричинена деиндустриализация, пише Прауд. Русия от своя страна би искала отново европейски инвестиции и по-отворени контакти между хората. Затова ще трябва да има договореност как санкциите срещу Русия да бъдат облекчавани в следвоенния период. Ако споразумение между ЕС и Русия бъде игнорирано, предупреждава авторът, това рискува само да натисне бутона „пауза“ за бъдеща обща война в момент, когато Европа ускорено се превъоръжава.
НАТО, гаранциите за сигурност и червените линии
Четвъртият елемент е споразумение в рамките на НАТО. Според Прауд мирно уреждане за Украйна ще стане възможно само когато бъдещата ѝ перспектива за членство в НАТО бъде решително свалена от масата. Всеки, който все още вярва, че Русия ще се откаже от тази най-ясна червена линия, според него е опасно заблуден.
В същото време Украйна се нуждае от железни гаранции за сигурност, които трябва да включват твърд ангажимент за присъствие на войски на терен, ако Русия наруши ангажиментите си. Това обаче ще изисква Русия да има увереност, че НАТО не подклажда напрежението зад кулисите, за да го използва като претекст за намеса. Това са изключително сложни въпроси, пише Прауд, и ще изискват американско лидерство, което да подреди европейските позиции.
Според автора Съветът НАТО-Русия е можел да осигури форум за обсъждане и предотвратяване на инциденти, но е бил официално разпуснат през декември 2025 г. Затова той допуска, че може би на негово място би могъл да се появи Съвет НАТО-Украйна-Русия, който да отвори отново жизненоважен канал за военен диалог и избягване на ескалация.
Нужна ли е нова Хелзинкска конференция
На фона на признаците, че администрацията на Тръмп се уморява от украинския мирен процес, Прауд смята, че моментът е подходящ за сериозен опит за приключване на катастрофалната война в Украйна. Вместо европейците и американците да спорят кой трябва да води преговорите, истината според него е, че всяка западна държава ще има роля, заедно с Украйна и Русия, в изработването на различните споразумения, необходими за мир.
Това, заключава Иън Прауд в Responsible Statecraft, може да изисква голяма среща на върха, сравнима по мащаб с Хелзинкската конференция от 1975 г. След декларацията на Е3 обаче авторът признава, че не е затаил дъх в очакване това да се случи.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
