В седмиците преди решението на Съединените щати и Израел да започнат военни удари срещу Иран, между Вашингтон и Техеран са се водели интензивни преговори. Според анализ на журналиста Кит Кларенберг, дипломатическите разговори са включвали изискване към Ислямската република да приеме сериозни ограничения върху разработването на балистични и хиперзвукови ракети и да се откаже завинаги от натрупването на обогатен уран.
Както отбелязва Кларенберг, именно ракетният компонент се оказва основният спорен момент. Подобни ограничения биха подкопали сериозно системата за национална и регионална сигурност на Иран. По отношение на ядреното оръжие обаче Техеран е демонстрирал значително по-голяма готовност за отстъпки.
На 28 февруари, само часове преди началото на въздушните удари на САЩ и Израел, международни медии съобщават, че Иран е поел ангажимент „завинаги“ да не разработва и да не притежава ядрено оръжие. Според Кларенберг това обещание е в пълно съответствие с дългогодишната позиция на иранското ръководство. В продължение на десетилетия върховният лидер на Иран Али Хаменей поддържа религиозен указ (фатва), който забранява разработването и използването на ядрени оръжия.
Преговорите между САЩ и Иран преди войната и спорът за ракетната програма
Въпреки подобни декларации, опасенията относно предполагаемата иранска ядрена програма се превръщат в основен фактор за влошаването на отношенията между Иран и САЩ след 2018 г.
Тогава американският президент Доналд Тръмп едностранно изтегля Съединените щати от ядреното споразумение с Иран — Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA), подписано три години по-рано. Съгласно това споразумение Иран предоставя почти неограничен достъп на инспектори от Международната агенция за атомна енергия до своите ядрени съоръжения. В замяна трябва да получи облекчаване на международните санкции. Както подчертава Кларенберг, агенцията многократно е потвърждавала, че Иран изпълнява условията на споразумението.
Как иранската ядрена програма се превърна в център на глобалния конфликт
Още преди това международният натиск върху Техеран постепенно се засилва. От 2006 г. насетне редица държави и международни организации, включително Европейски съюз и Организация на обединените нации, налагат последователни санкции срещу страната. В рамките на шест години Иран се превръща в най-санкционираната държава в света. Според Кларенберг тези мерки довеждат до висока инфлация, растяща безработица и сериозни социално-икономически проблеми.
С увеличаването на натиска върху Техеран редица резолюции на Съвета за сигурност на ООН изискват Иран да прекрати обогатяването на уран и да сътрудничи на Международната агенция за атомна енергия. През ноември 2011 г. агенцията изразява „сериозни опасения относно възможни военни измерения“ на иранската ядрена програма. През този период медиите на Запад са изпълнени с предупреждения, че Иран е на прага да разработи ядрено оръжие.
MI6 и операцията за изграждане на наратива за иранската ядрена заплаха
В своя анализ Кит Кларенберг твърди, че представата за иранска ядрена заплаха е била активно насърчавана от британските разузнавателни служби. По думите му ключова роля е изиграла операция на MI6, насочена към убеждаване на западните правителства, че Иран тайно разработва ядрено оръжие.
В изтекли документи се споменава името на британския разузнавач Никълъс Лангман, който между 2006 и 2008 г. оглавява иранското направление на службата. Според цитирания документ той е работил за изграждане на „доверие“ в оценката, че Техеран има тайна програма за ядрени оръжия сред американски, европейски и близкоизточни служби. По-късно, в периода 2010–2012 г., Лангман ръководи междуведомствена операция за проникване в Международната агенция за атомна енергия, като същевременно изгражда тесни връзки с редица западни правителства.
Кларенберг твърди, че чрез подобни операции се е формирала международната политическа и обществена среда, довела до санкциите срещу Иран.
Израел, Бенямин Нетаняху и предупрежденията за иранската ядрена бомба
Анализът на Кларенберг подчертава, че подобна информация е била използвана и от израелското ръководство.
От началото на 90-те години израелският премиер Бенямин Нетаняху многократно предупреждава, че Иран е на прага на създаване на ядрено оръжие.
Тези предупреждения често са били посрещани със скептицизъм. Според автора обаче оценките на британските служби са дали допълнителна легитимност на тези твърдения и са помогнали за формирането на по-твърда политика на Запада спрямо Техеран.
Санкциите срещу Иран и дългият конфликт между Лондон и Техеран
В анализа се припомня и по-ранният конфликт между Лондон и Техеран.
През 1951 г. избраният премиер Мохамад Мосадък национализира иранската петролна индустрия, което нанася сериозен удар върху интересите на British Petroleum. Две години по-късно той е свален от власт в преврат, организиран с участието на британското разузнаване. На власт се връща шахът Мохамад Реза Пахлави, който управлява страната до Ислямската революция през 1979 г.
Според Кларенберг настоящият конфликт може да се разглежда и като опит за окончателно отслабване на Иран.
В статията се посочва, че израелската операция срещу страната е била оправдана с разузнавателен доклад, според който Техеран е достигнал „точка без връщане“ в разработването на ядрено оръжие. Този извод се основава в значителна степен на доклад на Международната агенция за атомна енергия от май 2025 г., който според автора не съдържа нови доказателства.
Кларенберг заключава, че въпреки риска от по-широка война, Великобритания се стреми да остане извън директния военен конфликт, макар според него именно Лондон да е изиграл важна роля в събитията, довели до настоящата ескалация.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
