Случаите с проблемни хранителни суровини от Южна Америка вече трудно могат да бъдат представяни като изолирани инциденти. След сигнали за бразилско говеждо със забранени хормони и отказани пратки соев шрот от Аржентина и Бразилия, в България също беше регистриран сериозен проблем — аржентински слънчоглед с пестициди над допустимите норми, част от който впоследствие е бил преработен в сурово олио и шрот.
Темата се вписва в по-широкия спор около търговското споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур. Според ReMix News критиците на сделката — фермери, природозащитници, политици и активисти — отдавна предупреждават, че тя може да отвори европейския пазар за продукти, произведени при по-ниски стандарти, докато местните производители са подложени на все по-строги регулации.
Припомняме – Урсула заобиколи ЕП: обяви временно прилагане на сделката с Меркосур
Австрийските фермери говорят за двоен стандарт
На този фон напрежението сред австрийските фермери расте. ReMix News съобщава, че част от тях обмислят т.нар. „стачка на съответствието“ — отказ да допускат нови проверки в стопанствата си, докато властите не предприемат действия срещу вноса на евтини продукти от чужбина, които според тях не отговарят на същите изисквания, наложени на европейските производители.
Петер Шмидлехнер
Протестът получава подкрепа от Австрийската партия на свободата (FPÖ), която обвинява управляващите, че с подкрепата си за Меркосур поставят под натиск семейните ферми и излагат потребителите на риск. Говорителят на партията по земеделските въпроси Петер Шмидлехнер заявява, цитиран от ReMix News, че австрийските фермери спазват високи стандарти за качество и минават през „лавина от бюрокрация“, докато на пазара влизат неконтролирани храни от чужбина.
По думите му предупрежденията, че хранителният внос от Южна Америка може да се превърне в проблем за европейските потребители, вече се потвърждават. Шмидлехнер настоява за ясно етикетиране на произхода на храните — включително месо, яйца и други продукти — така че потребителите да знаят дали те идват от Бразилия, Аржентина, Украйна или друга държава. Според него продукти, които не отговарят на австрийските стандарти, не трябва да бъдат допускани на пазара.
Бразилско месо със забранен хормон стигна до пазара
Един от случаите, на които се позовава ReMix News, е с бразилско говеждо месо, съдържащо забранения растежен хормон естрадиол. Според изданието Нидерландската служба за безопасност на храните и потребителските продукти е установила, че около 5000 килограма внесено бразилско говеждо, съдържащо този хормон, са били консумирани в Нидерландия.
През ноември системата на ЕС за бързо предупреждение за храни и фуражи — RASFF — е уведомила държавите членки, че естрадиол е открит в пратки с говеждо месо от Бразилия. Последвали проверки и официално изтегляне, но според ReMix News част от месото вече е било попаднало в хранителната верига през Нидерландия.
Случаят не се ограничава само до нидерландския пазар. ReMix News посочва, че Ирландската служба за безопасност на храните е била уведомена за партида говеждо месо, произведено от животни, третирани с естрадиол, като 128 килограма бразилско говеждо със забранен растежен хормон са достигнали ирландския пазар.
Нидерландия върна ГМО соя от Аржентина и Бразилия
Паралелно с това ReMix News съобщава и за друг случай — този път със соев шрот от Аржентина и Бразилия. Нидерландия е отказала да приеме шест пратки, след като е бил засечен ГМО сортът HB4, който е забранен в ЕС. Според информацията корабите със соев шрот са били върнати обратно към Южна Америка, а данните за нарушенията са подадени към RASFF.
Изданието отбелязва, че това е първият случай, при който продукти от държави от Меркосур са върнати от държава членка на ЕС заради подобно нарушение. Аржентина според публикацията оспорва решението и поставя под въпрос методите на нидерландските санитарни инспекции. Експерти допускат, че част от аржентинските фермери може да не са били наясно със забраната, тъй като сортът HB4 се използва широко в Аржентина за защита на културите от суша.
Пратките от Аржентина са били предназначени за получатели в Белгия, Германия и Чехия, а тези от Бразилия — за компании във Франция, Италия и Люксембург. Според ReMix News проблемите с контрола не се ограничават до соята: изданието посочва, че пазарът на ЕС за месо от Бразилия трябва да бъде затворен през септември заради липса на гаранции, че производството ще отговаря на европейските изисквания.
Българският случай: слънчоглед с пестициди над нормата
Българският случай допълва тази картина. През март Българската агенция по безопасност на храните съобщи за аржентински слънчоглед с пестициди над нормата. При четвъртия кораб, пристигнал у нас, лабораторните анализи показаха малатион четири пъти над допустимото и делтаметрин приблизително три пъти над нормата. До този момент в България вече бяха пристигнали четири пратки слънчоглед от Аржентина с общо количество над 160 000 тона, посочва БТА.
Проблемът не спря дотам. На 11 май БТА, позовавайки се на БАБХ, съобщи, че пестициди над нормата са открити и в слънчоглед от десетия кораб от Аржентина. Пробата, взета на 8 май, е показала наличие на делтаметрин и малатион в количества съответно четири и пет пъти над допустимите стойности.
От „технически цели“ до олио и шрот
Първоначално аржентинският слънчоглед беше представян като суровина, която няма да бъде използвана за храна или фураж в ЕС, а ще бъде насочена към технически цели, биодизел или износ извън Европейския съюз. Впоследствие обаче стана ясно, че значителна част от него вече е била преработена в България.
На 27 април БТА съобщи, отново позовавайки се на БАБХ, че над 121 557 тона от внесения аржентински слънчоглед са били преработени. От него са произведени сурово олио и шрот. Повечето произведено сурово олио — 30 610 тона — вече е било изнесено за Египет, а други почти 19 250 тона са били натоварени на кораб за Индия. В България са останали на съхранение над 47 150 тона шрот от този слънчоглед.
Така българският пример поставя още един въпрос: дори когато спорна суровина формално не е предназначена за хранителната верига на ЕС, контролът трябва да гарантира не само къде влиза тя, но и какво се случва с нея след преработката. В случая официалната позиция е, че произведените продукти не трябва да се използват в Европейския съюз, но самият факт, че слънчогледът е бил преработен в олио и шрот, показва колко сложен става контролът след влизането на подобни суровини на територията на държава членка.
Големият въпрос: кой спазва правилата и кой влиза по-лесно?
Именно това е основният аргумент на противниците на споразумението ЕС–Меркосур. Според тях европейските фермери са поставени в неравностойно положение: от тях се изискват високи стандарти, проследимост, проверки и скъпа бюрокрация, докато вносът от трети държави може да пристига при различни производствени условия и с по-ниска себестойност. Когато към това се добавят случаи със забранени хормони, ГМО сортове и пестициди над нормата, спорът вече не е само икономически, а и въпрос на доверие в системата за безопасност на храните.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
