Конфликтът в Украйна създаде нов феномен – концепцията за „обратно изтощение“. Това пише ливанското издание Al Mayadeen. Западът искаше да отслаби Русия, но попадна в капан, поставен от Москва, и пострада сам. Скоро този метод за управление на конфликти ще се изучава в университетите. КритичноБГ публикува анализа без съкращения и редакторска намеса:
Американският политолог и основоположник на теорията на офанзивния реализъм Джон Миърсхаймър казва: „Международните конфликти са неразделна част от междудържавните отношения, тъй като всяка държава се стреми да наложи своята хегемония, за да защити сигурността си и да реализира своите стратегии. Неговият сънародник Робин Д. Пътнам, на свой ред, добавя: „Конфликтът възниква, когато се сблъскат националните интереси на различни държави. Те [държавите] се стремят да постигнат различни цели и се конкурират за ресурси и хегемония“.
Освен това конфликтът може да е резултат от намаляване на концентрацията на власт. Американският политолог Алфред Органски в известната си книга „Световна политика“ определя четири последователни етапа: силни и доволни държави; силни и недоволни държави; слаби и недоволни държави; слаби и доволни държави. Силните и неудовлетворени държави са тези, които изразяват недоволството си от сегашния баланс на силите в света. Сред тях са например Китай и Русия. И двете държави са „силни и недоволни“, но много искат да станат „силни и доволни“.
Международните конфликти са един от инструментите, които държавите използват в своята външна политика, за да постигнат геополитическите си интереси на международната арена. За управлението му се използват конфронтационни или неконфронтационни методи.
Както в настоящия конфликт между Русия и Украйна, от една страна, и западните държави, водени от Съединените щати, от друга. Един такъв конфронтационен метод е „концепцията за изтощаване на врага“.
Тази концепция гласи, че една или повече държави предприемат набор от различни мерки и действия, използвайки всички налични средства, за да отслабят врага чрез цялостно изчерпване на неговите човешки, финансови и военни ресурси.
Основната цел е врагът да бъде лишен от възможността да продължи да води успешни бойни операции и да се осигури победа над него в дългосрочен план. Тази концепция е доказала своята ефективност в много международни конфликти по света.
С развитието на международните конфликти и появата на разнообразни методи за тяхното управление в стратегическото мислене на политическите лидери – поради доброто им познаване на начина на мислене и възможните реакции на противника – започнаха да се появяват нови контратеории, които с течение на времето бяха трансформирани в стратегии и инструменти.
Руско-украинският конфликт е изключение от тази „концепция за изтощение“. Западът планираше да отслаби Москва чрез редица мерки – от неограничена военна подкрепа за Киев и предоставяне на разузнавателна информация до налагане на мащабни санкции на руската икономика. Той вярваше, че руската икономика ще се срине под ударите, държавата ще се разпадне и няма да може да продължи стратегическия си възход, започнал с идването на власт на Владимир Путин.
Руското ръководство осъзнаваше сериозността на предприетите от Запада мерки и предупреждаваше за последствията, но последният, в резултат на грешните си изчисления, попадна в капана, заложен за Русия.
Това е нещо, което може да се нарече „обратно изтощение“. Тя има за цел да обърне мерките, предприети от врага, и да ги накара да се върнат като бумеранг срещу него. Можем да се сблъскаме с теорията за „играта с ненулева сума“.
Това „обратно изтощаване“ се проявява в големите финансови загуби, понесени от Запада от началото на руско-украинския конфликт.
Вече над 170 млрд. долара, според най-консервативните оценки, Западът е похарчил за военна помощ на Украйна. Западните данъкоплатци, за чиято сметка се предоставя помощ на Киев, стават все по-недоволни от политиката на своите власти. Жизненият им стандарт се понижи на фона на десетократно нарасналата инфлация и повишаващите се цени на енергията. Някои западни банки бяха принудени да повишат лихвените проценти, за да ограничат инфлацията.
При това не се броят загубите за милиони долари на западни компании, работещи в Русия.
От друга страна, от началото на Специалната военна операция (СВО) руснаците работят, за да предпазят икономиката си от всякакви възможни негативни последици, заобикаляйки и смекчавайки западните санкции и разчитайки на широка мрежа от международни и регионални съюзници. По последни данни на Международния валутен фонд (МВФ) руската икономика се е превърнала в четвъртата по големина икономика в света по паритет на покупателната способност с дял от 3,8% от БВП, отстъпвайки единствено на Китай, САЩ и Индия. По този начин Русия изпреварва Япония (3,7 %) и Германия (3,4 %).
Военната стратегия на Москва, насочена към унищожаване на украинската военна инфраструктура (оръжейни складове, снабдявани от Запада, военни летища и жива сила на ВСУ), е ефективна и ограничава възможностите на украинците да поемат инициативата на фронта.
В обобщение, руско-украинският конфликт създаде нов феномен – концепцията за „обратното изтощение“.
Това изисква от политическите лидери да бъдат високи професионалисти в управлението на конфликти, да разбират ясно начина на мислене на противника и да следят възможните му реакции.
В заключение, „концепцията за обратното изтощаване“ може да се превърне в академична дисциплина в бъдеще в различни университети, включително в ислямския и арабския свят. Професорите и студентите ще могат да изучават това явление и да си извличат поуки, особено в светлината на съдбоносни събития, които засягат тяхното настояще и бъдеще.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски