Речта на премиера на Канада Марк Карни, произнесена пред Световния икономически форум, представлява едно от най-откровените признания от страна на представител на западния политически и икономически елит, че т.нар. „международен ред, основан на правила“, е навлязъл в дълбока системна криза. Карни не говори за еволюция или адаптация, а за разрив — качествено прекъсване на модел, който е определял международните отношения през последните десетилетия.
По думите му светът вече не функционира в рамките на предвидима система от правила, а навлиза в среда на открито съперничество между велики сили, в която икономиката, финансите и търговията все по-често се използват като инструменти за геополитически натиск.
Краят на „реда, основан на правила“, и удобната геополитическа фикция
Карни прави ключово признание: редът, който Западът дълго време представяше като универсален и неутрален, винаги е бил частично фиктивен. Той признава, че всички са знаели, че най-силните държави се изключват от правилата, когато това им е изгодно, че търговските режими се прилагат асиметрично и че международното право действа с различна строгост според това кой е обвиняемият и кой — жертвата.
Тази фикция, по думите му, е била „полезна“. Американската хегемония е осигурявала стабилност, отворени морски пътища, функционираща финансова система и механизми за разрешаване на спорове. Именно затова държави като Канада са „участвали в ритуала“ — възхвалявали са принципите на реда, дори когато разминаването между риторика и реалност е било очевидно.
Но, както подчертава Карни, „тази сделка вече не работи“. Великите сили все по-често използват икономическата интеграция не като източник на взаимна изгода, а като средство за принуда.
Вижте още – Цивилизационно заличаване: Европа отказва да види проблема
Икономическата интеграция като оръжие на великите сили
В речта си Карни очертава ясно новата логика на глобалната конкуренция: мита се използват като лост, финансовата инфраструктура — като инструмент за натиск, а веригите за доставки — като уязвимости, които могат да бъдат експлоатирани.
В тази среда, казва той, вече е невъзможно да се „живее в лъжата“ за взаимна изгода чрез интеграция, когато самата интеграция се превръща в източник на подчинение. Многостранните институции, на които средните държави разчитаха — Световната търговска организация, ООН, климатичните формати — са под нарастващ натиск и губят способността си да функционират така, както са замислени.
Резултатът е предсказуем: все повече държави стигат до извода, че трябва да изграждат стратегическа автономия — в енергетиката, храните, критичните суровини, финансите и сигурността. Карни признава, че този импулс е разбираем, но предупреждава, че свят от „крепости“ ще бъде по-беден, по-крехък и по-малко устойчив.
Още по темата – Превземането на света от технологичната олигархия
Какво означава новата реалност за средните и малките държави
Особено силен е анализът на последиците за т.нар. средни държави — тези, които нямат мащаба и лостовете на хегемоните. Карни подчертава, че в условията на открито съперничество между великите сили, старият „транзакционен“ модел вече няма да носи същите ползи.
Когато една държава преговаря двустранно с хегемон, тя не упражнява суверенитет, а го инсценира, приемайки подчинение. Истинската алтернатива, според Карни, е координация между средни държави, изграждане на тематични коалиции и споделяне на разходите за устойчивост и автономия.
Той настоява, че суверенитетът вече няма да бъде гарантиран от абстрактни правила, а от реалната способност на държавите да устояват на икономически и политически натиск — чрез диверсификация, инвестиции и съвместни действия.
Коментарът на Георги Вулджев: признание, което променя рамката
БНТ/скрийншот
В отделен коментар във Facebook икономистът Георги Вулджев подчертава именно този момент на откровеност в речта на Карни. По думите му канадският лидер в прав текст признава не само, че „либералният ред, основан на правила“, е приключил, но и че винаги е бил до голяма степен лъжа.
Вулджев акцентира върху директната препратка към есето „Силата на безсилните“ на Вацлав Хавел, в което Хавел описва как комунистическата система е функционирала не защото хората са вярвали в нея, а защото са се престрували, че е истина — „за да не клатят стабилността“ и „за да не настъпи хаос“.
Според Вулджев Карни на практика сравнява състоянието на Източния блок през 70-те години със състоянието на международния ред през последните две десетилетия. Признанието, че „всички са знаели“ за асиметричното прилагане на правилата, съвпада с анализи, които дълго време бяха определяни като „неортодоксални“.
Вулджев обръща внимание и на последствията за Европа и България. Според него тежката зависимост на Европа от САЩ, изградена в рамките на стария ред, става все по-неадекватна и ще трябва да бъде коригирана. В новия контекст, пише той, няма вечни приятели и няма вечни врагове — ще има променливи съюзи, изграждани по конкретни теми и интереси.
От преструвка към стратегия: какво следва след разрива
Карни не предлага връщане към миналото и ясно заявява, че „носталгията не е стратегия“. Вместо това той призовава към честност за света такъв, какъвто е, изграждане на реална вътрешна икономическа сила и координирано действие между държавите, които имат най-много да загубят от фрагментация и най-много да спечелят от сътрудничество.
В този смисъл речта му не е просто анализ, а политически сигнал: преструвката е изчерпана, а „табелата на витрината“ трябва да бъде свалена. Въпросът, който остава открит, е дали европейските и българските политически елити ще направят същото — или ще продължат да живеят в удобната фикция на един ред, който вече не съществува.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
