„MAGA срещу Made in China“
Главният лозунг на 47-мия президент на САЩ Доналд Тръмп е „MAGA“, пише в статия за „Фонд за стратегическа култура“ Валентин Катасонов. Това е английска абревиатура, означаваща „Make America Great Again“. В превод: „Да направим Америка отново велика“ или „Да върнем предишното величие на Америка“.
MAGA
През последните десетилетия САЩ отслабнаха в много отношения. Включително и икономически. В началото на 50-те години делът на САЩ в световния БВП (по паритет на покупателната способност – ППС) е бил 28%. А през 2024 г., по данни на МВФ, той е спаднал до 14,8%. Почти двойно понижение. Ако след Втората световна война икономиката на САЩ е изпреварвала всички останали с голяма преднина, днес тя вече не е първа в света. През 2014 г. тя бе изпреварена от китайската икономика (по БВП, изчислен по ППС).
47-мият президент на САЩ прави всичко възможно, за да вдъхне нов живот на американската икономика. Именно затова той инициира въвеждането на високи и свръхвисоки мита, за да започне реиндустриализация на Америка зад висок митнически щит. Икономическата история ни учи, че индустриализацията не е възможна без протекционизъм. Припомням, че индустриалната революция в Англия (през последните десетилетия на XVIII и първите на XIX век) се е провела при строга протекционистка политика. А когато Англия се превръща в „световната работилница“, тя заменя протекционизма със свободна търговия (в 1840-те години). По същия начин САЩ и Германия провеждат индустриализацията си през втората половина на XIX век – отново при условия на протекционизъм.
Разбира се, индустриализацията (и съответно реиндустриализацията) изисква жертви. Предполагам, че Тръмп си дава сметка какви жертви ще бъдат необходими за икономическото и индустриално възраждане на Америка. Има риск търговската война да доведе до рецесия в американската икономика, до ръст на цените, инфлация, допълнителна безработица и т.н. Но ако държавата и икономиката се управляват с твърда ръка, този опасен участък може да бъде преминат. А след това ще настъпи оживление, икономически растеж, пробив на американския бизнес на световните пазари. Смятам, че именно така си представя развитието на събитията в Америка през следващите години Тръмп. Трудно е да го наречем авантюрист или мечтател.
Повечето наблюдатели следят действията на Тръмп в областта на митата. Митническата политика на 47-ия президент на САЩ е водеща тема за световните медии. Правят се оценки и прогнози как ще се променят търговските отношения на САЩ с Китай, Европа, съседите (Канада и Мексико), как ще се трансформира световната търговия, какви движения ще има в търговския и платежен баланс на САЩ и т.н. През миналата година износът на САЩ бе около 3,2 трилиона долара, а вносът – 4,1 трилиона долара. Дефицитът на търговския баланс надвиши 0,9 трилиона долара. Тръмп многократно е заявявал, че иска балансиран търговски баланс. А за постигането на това, освен митнически такси, може да се използва и друг добре изпитан инструмент – понижен валутен курс на националната валута.
Made in China
САЩ още през предходното десетилетие (включително по време на първия мандат на Тръмп) изразяваха недоволство, че Китай използва понижен курс на юана, за да стимулира износа си. Световната търговска организация (СТО) определя тази практика като „нелоялна конкуренция“. За да се противопостави на това, Вашингтон въведе мита върху китайски стоки с цел да компенсира ефекта от занижения курс на юана.
Тръмп никога не е заявявал открито, че ще използва понижение на долара за балансиране на търговския баланс. Това би било признание за „нелоялна конкуренция“. Но чрез намеци и действия той ясно показва, че възнамерява да използва именно този инструмент. Например, Ройтерс съобщава, че на 11 април курсът на долара спрямо швейцарския франк е паднал до най-ниското си ниво от 2015 г. Същия ден курсът спрямо еврото достига минимум за последните три години. Между другото, руската рубла също значително се е засилила спрямо долара в първите месеци на годината.
Единствената резервна валута, с която доларът не може да се справи, е китайският юан. Китай е овладял използването на този инструмент. Вероятно САЩ и Китай ще се конкурират по този въпрос в близко бъдеще.
Мненията на наблюдателите относно отслабването на долара са разделени. Едни смятат, че това е умишлена политика на Тръмп. Други твърдят, че това е нежелан страничен ефект от тарифната му политика – и то опасен ефект. Защото доларът влиза в пике, от което може и да не излезе (щатският долар е в процес на бързо обезценяване или загуба на стойност, подобно на самолет, който рязко пада – б.р.).
А ако не успее да излезе, тогава „MAGA“ ще остане само лозунг. Америка може бързо да се превърне във втора класа страна – нещо като Мексико (но с ядрено оръжие). Всички обаче са единодушни, че Тръмп е започнал много опасна игра. И че вероятността от фал е по-голяма от шанса лозунгът „MAGA“ да се превърне в реалност.
Да допуснем, че Тръмп е опитен играч и добре разбира рисковете от „тарифната каша“, която забърква. Да допуснем, че успее да избегне всички капани и балансира търговския баланс на САЩ. Ще означава ли това, че Америка отново ще стане „велика“? Не. По простата причина, че Тръмп е пленник на един дълбок предразсъдък – предразсъдък, от който страдат 99% от американските политици. Според този предразсъдък, неразделен атрибут на „великата Америка“ е статутът на долара като световна валута. Смята се, че без долара като глобална валута Америка не може да бъде „велика“.
Ако следваме тази логика, то Америка става „велика“ едва преди 80 години – когато на конференцията в Бретън-Уудс (1944 г.) се приема златно-доларовият стандарт. Тогава доларът е приравнен на златото и е обявен за световна валута. Америка става суперсила с уникалната привилегия да плаща на целия свят със собствената си национална валута. Другите държави трябва да се трудят, за да печелят долари и да си купуват стоки. А Америка може да купува всичко чрез печатницата на Федералния резерв.
В началото това работи – след войната САЩ продават повече, отколкото купуват. Но 15 години по-късно картината се обръща. САЩ започват да внасят повече, отколкото изнасят. За първи път след войната търговският им баланс става дефицитен. Скоро и текущата сметка преминава в дефицит. Малцина тогава обръщат внимание на това. Но един от тези, които предупреждават, е американският икономист от белгийски произход Робърт Трифин (1911–1993). Още в началото на 60-те той посочва противоречието, когато една валута служи едновременно за национални нужди и за международни разплащания.
На сайта на МВФ противоречието е формулирано така:
„За да се осигурят на останалите държави нужните долари за валутни резерви, САЩ трябва постоянно да имат дефицит в платежния баланс. Но този дефицит подкопава доверието в долара и стойността му като резервен актив. За да се укрепи доверието, обаче, е нужен излишък.“
Това е т.нар. дилема на Трифин – формулирана още в 60-те и включена в много учебници по икономика.
Трифин предсказва кризата на Бретън-Уудската система. Тя става реалност в средата на 60-те и ескалира в началото на 70-те. През 1976 г. на конференцията в Ямайка златно-доларовият стандарт е заменен с хартиено-доларов. Кризата е овладяна, но причината ѝ – не. Проблемът е, че национална валута с функция на световна обрича страната емитент на икономическо отслабване. В крайна сметка такава валута губи статута си. Но нито един американски президент не е дръзнал да се замисли за отказ от долара в тази роля.
А Трифин още в 60-те припомня, че Кейнс е предлагал алтернатива – наднационалната валута „банкор“, емитирана от международна клирингова палата. Идеята е отхвърлена. В края на 60-те обаче МВФ създава СДР (специални права на тираж) – наднационална валута, която може да замени долара. Но това не се случва – срещу това се противопоставят „господарите на парите“, основните акционери на Фед.
MAGA?
И така – дори ако Тръмп успее да възроди икономиката и балансира търговския и платежен баланс, ефектът ще е временен. После всичко ще се върне, а може и да стане по-зле. Защото парадоксът на Трифин продължава да действа. За да излезе от този омагьосан кръг, Тръмп трябва да потърси алтернатива на долара като световна валута и да осигури прехода към нея. Но той, както и останалите политици, е поразен от предразсъдъка, че „великата“ Америка без долар като световна валута е невъзможна. И затова лозунгът „MAGA“ е обречен на провал със 100% сигурност.
*Текстът е взет от „Фонд за стратегическа култура“, заглавието е редакционно.
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
