Президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва заяви във вторник пред ООН в Ню Йорк, че е „от съществено значение“ да се запази свободата на печата /словото/ и че основателят на Wikileaks Джулиан Асанж не трябва да бъде преследван за информиране на обществеността, пише FOXnews.
„От съществено значение е да се запази свободата на печата. Журналист като Джулиан Асанж не може да бъде наказан за това, че информира обществото по прозрачен и легитимен начин“, каза Лула.
Коментарите на президента идват ден преди междупартийна делегация от австралийски политици да се срещне във Вашингтон, окръг Колумбия, с американски служители, членове на Конгреса и групи за граждански права. Групата представя писмо, подписано от повече от 60 членове на парламента, призоваващо САЩ да прекратят наказателното преследване срещу Асандж, който се бори срещу екстрадирането в САЩ, където може да бъде осъден на до 175 години в американски затвор с максимална сигурност .
Президентът на САЩ Джо Байдън ще бъде домакин на австралийския премиер Антъни Албанезе в края на октомври. През последните месеци Албанезе многократно призова САЩ да прекратят съдебното преследване на австралийския журналист.
Асандж е изправен пред 17 обвинения за получаване, притежание и съобщаване на класифицирана информация на обществеността съгласно акта за шпионаж и едно обвинение за конспирация за извършване на компютърно проникване. Обвиненията произтичат от публикуването през 2010 г. на телеграми, изтекли в Wikileaks от анализатора на разузнаването на американската армия Челси Манинг, в които подробно се описват военните престъпления, извършени от правителството на САЩ в залива Гуантанамо, Куба, лагера за задържане, Ирак и Афганистан. Материалите разкриват и случаи на участие на ЦРУ в изтезания и предаване.
Видеоклипът на Wikileaks „Collateral Murder“, показващ как американската армия застрелва цивилни в Ирак, включително двама журналисти на Reuters, също беше публикуван преди 13 години.
„Нашата борба е срещу дезинформацията и киберпрестъпността“, каза Лула във вторник. „Законите и платформите не трябва да премахват трудовото законодателство, за което се борим толкова упорито.“
Асандж е държан в строго охранявания лондонски затвор Белмарш, откакто беше отстранен от посолството на Еквадор на 11 април 2019 г. за нарушаване на условията за освобождаване под гаранция. Той е потърсил убежище в посолството в Лондон, за да избегне изпращането му в Швеция по обвинения, че е изнасилил две жени, тъй като Швеция не е искала да предостави гаранции, че ще го защити от екстрадиция в САЩ. Разследванията на обвиненията в сексуално насилие в крайна сметка бяха прекратени.
През май Лула осъди липсата на съгласувани усилия за освобождаването на Асанж, като го нарече „смущаващо“, че журналист, който „осъди измама от една държава срещу друга, е арестуван, осъден да умре в затвора, а ние не правим нищо, за да го освободим“.
„Това е лудост“, каза Лула пред репортери тогава. „Говорим за свобода на изразяване; човекът е в затвора, защото е осъдил с действията си неправомерни действия. А пресата не прави нищо в защита на този журналист. Не мога да го разбера.“
Администрацията на Обама реши да не повдига обвинения срещу Асанж, след като Wikileaks публикува грамите през 2010 г., защото би трябвало да повдигне обвинения и срещу журналисти от големи новинарски издания, които са публикували материалите. Бившият президент Обама също смени 35-годишната присъда на Манинг за нарушения на Закона за шпионажа и други престъпления на седем години.
Въпреки това Министерството на правосъдието на бившия президент Тръмп по-късно предприе обвинения срещу Асанж по Закона за шпионажа, а администрацията на Байдън продължи да го преследва.
„Мисля, че трябва да има движение на световната преса в негова защита. Не по отношение на личността му, а за защита на правото на изобличаване“, каза Лула пред репортери през май. „Човекът не осъди нищо вулгарно. Той заклейми, че една държава шпионира други и това се превърна в престъпление срещу журналиста. Пресата, която защитава свободата на печата, не прави нищо, за да освободи този гражданин. Тъжно е, но вярно е.“
Миналата година редакторите и издателите на американски и европейски новинарски издания, които са работили с Асанж по публикуването на извадки от повече от 250 000 документа, които той е получил при изтичането на информация за Cablegate – The Guardian, The New York Times, Le Monde, Der Spiegel и El País – написаха отворено писмо, призовавайки САЩ да оттеглят обвиненията срещу Асанж.
А през април конгресменът Рашида Тлаиб от Мичиган изпрати писмо до Министерството на правосъдието, подписано от някои от нейните колеги от Конгреса , с искане за освобождаване на Асандж.