Едновременното прилагане на няколко ваксини, особено при деца, се е превърнало в стандартна практика в Съединените щати, но безопасността ѝ никога не е била доказана с адекватни клинични изследвания. Това твърди Си Джей Бейкър, лекар по вътрешни болести с над 25 години клинична практика и Brownstone Fellow за 2025 г., в анализ, публикуван от Brownstone Institute. По думите му зад утвърдената практика стои „опасно и понякога смъртоносно предположение“, което няма легитимна научна основа.
Едновременното ваксиниране – утвърдена практика без доказана безопасност
Според Бейкър едновременното поставяне на различни ваксини се налага все по-масово през последните десетилетия, успоредно с разширяването на ваксинационния календар на американската здравна агенция CDC. Въпреки това, подчертава той, липсват проучвания, които да доказват, че прилагането на няколко ваксини наведнъж е безопасно – особено при деца.
Авторът определя това като „Голямата лъжа“, наложена в педиатричната практика, за да се улесни администрирането на прекомерно разширения календар както за лекарите, така и за родителите. Ако всяка ваксина се поставяше поотделно, тази система би станала трудно приложима и би разкрила реалния мащаб на програмата.
Над 70 дози до 18 години: как се разшири ваксинационният календар
В анализа си Бейкър посочва, че дете, което следва напълно препоръчания от CDC график, получава над 70 дози от 23 различни ваксини до навършване на 18-годишна възраст. По думите му това означава средно по четири до пет инжекции годишно от раждането до пълнолетието.
Авторът твърди, че ако ваксините се разпределяха във времето, а не се групираха, родителите биха били принудени да водят децата си десетки пъти при педиатър – нещо, което би направило календара очевидно прекомерен за широката публика.
В този контекст Бейкър дава и примери с неваксинирани или минимално ваксинирани общности, като амишите, които според него „процъфтяват“ и показват значително по-ниски нива на аутизъм, ADHD и други разстройства. Той добавя, че децата през 80-те и 90-те години са получавали само малка част от днешните ваксини и са били като цяло по-здрави, а редица развити държави препоръчват значително по-кратки ваксинационни календари, като същевременно отчитат по-добри здравни показатели.
Вижте още – Сензационна промяна: CDC вече не отрича връзка ваксини–аутизъм?
„Наваксващите визити“ и поставянето на множество ваксини наведнъж
Особено критичен е авторът към т.нар. „catch-up visit“ – „наваксваща визита“, при която дете, изостанало от официалния график, получава няколко ваксини наведнъж, в различни комбинации. По думите на Бейкър тази практика се подкрепя от ваксинални експерти от десетилетия.
Той припомня твърдението на ваксинолога д-р Пол Офит от 2002 г., че децата имали „теоретичен капацитет“ да реагират на до 10 000 ваксини едновременно, позиция, подкрепена и в списанието Pediatrics. Въпреки това, отбелязва Бейкър, няма клинични проучвания, които да доказват безопасността и ефективността на този подход.
Според него причините са две: липсата на интерес от страна на производителите да финансират изследвания, които могат да покажат вреди, и хаотичният характер на „наваксващите визити“, при които всяко дете получава различна комбинация от ваксини, което прави провеждането на стандартизирани клинични изпитвания практически невъзможно.
Смъртни случаи и съдебни битки: какво показват конкретните примери
В текста си, публикуван от Brownstone Institute, Бейкър описва конкретни случаи на смърт на бебета и малки деца, настъпили часове или дни след едновременно прилагане на множество ваксини.
Сред тях е случаят на шестмесечно бебе от Луизиана, починало по-малко от 14 часа след получаването на шест ваксини по време на рутинен преглед, както и този на едногодишно дете от Ню Йорк, на което са били приложени 12 ваксини наведнъж, след което е починало след припадъци, тежки метаболитни нарушения и сърдечен арест.
Авторът разглежда и правната рамка в САЩ, като посочва, че Законът от 1986 г. за ваксиналните увреждания при деца предоставя широка правна защита на производителите. Компенсационната програма VICP, създадена като алтернатива, според Бейкър се оказва изключително трудна за пострадалите семейства, като делата често продължават над десетилетие и завършват с ограничени обезщетения.
Данни, изследвания и въпросът за отговорността на институциите
Бейкър се позовава и на научни публикации, които според него показват връзка между броя на ваксините и детската смъртност. Той цитира рецензирано изследване от 2011 г., което установява статистически значима корелация между броя на ваксините, прилагани до едногодишна възраст, и нивата на детска смъртност в развити държави.
Освен това авторът посочва анализи на системата VAERS, според които в над 79% от докладваните случаи на детска смърт е била приложена повече от една ваксина в същия ден. Въпреки тези данни, отбелязва той, официалните заключения не откриват „обезпокоителен модел“.
В заключение Бейкър твърди, че след пандемията от COVID-19 общественото доверие към здравните институции е сериозно разклатено и че се наблюдава натиск за преразглеждане на ваксинационните календари. Той призовава родителите да изискват случайно-разпределени, плацебо-контролирани клинични изследвания, когато им се предлага едновременно приложение на множество ваксини, и поставя въпроса не дали има жертви, а колко са те.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
